Страхът от грип в Сочи

Спортистите участници в Зимните олимпийски игри в Сочи правят всичко възможно, за да не настинат или да се разболеят от грип. За да се предпазят от вирусни или бактериални инфекции, едни носят предпазни маски на лицето, други не се здрависват с никого.

 Поне един метър отстояние от журналистите, здрависване по никакъв повод, това са две от нещата, които всеки уважаващ труда си спортист спазва в Сочи. Почти всички атлети спазват тези неписани правила по време на пресконференции, в т.нар. „Mixed zone”, където след всеки старт журналистите имат възможност да разговарят със финиширалите състезатели. „ Всички спортисти, които заминават за Сочи малко или много се страхуват да не се разболеят”, казва Кевин Крокет, треньор на корейското чудо в бързото пързаляне с кънки на дълга писта – Санг Хуа-Лий. „ Колкото повече времето напредва и се доближаваме до състезателните дни, толкова по-внимателни стават спортистите. Една бактерия или вирус и всичките ти усилия, както и 4 годишната подготовка, отиват на вятъра.”

Топ спортът или спортът за високи постижения е живот на границата между здравословното и нездравословното. Който навлиза върхова спортна форма е доста по-уязвим към различните щамове грип от „обикновените” хора. Предимно затворени пространства, като това в самолети, ресторанти, магазини, но и прес зали са рисови. Няколко дни в леглото могат да се окажат фатални.

Стефан Хроотхаус, един от холандските топ кънкобегачи, наистина знае за какво иде реч и споделя своя опит. Преди да потегли към руската черноморска перла Сочи, той държи сина си далеч от детската градина, която е инкубатор на вируси, бактериални инфекции и настинки. Холандецът е научил урока си от преди 4 години. Както сега преди Сочи, така и преди игрите във Ванкувър, той бе сочен за един от потенциалните олимпийски шампиони на дистанцията от 1000 метра в кънки бягането. Но какво се случва тогава: „ В самолета се чудех, как всички могат да се разхождат по фланелки с къс ръкав, като е толкова студено. Питах се не им ли е студено, защото на мен наистина ми беше ужасно студено. Бях се навлякъл като за полярна разходка.” След пристигането на холандската делегация във Ванкувър се оказва, че Хроотхаус е с температура около 40 градуса. Благодарение на лечение с антибиотици, той отново е на крака и се класира четвърти в коронната си дисциплина. Не лош резултат, но в неговите очи Олимпийските игри тогава са пълен провал.

Примери подобни на по-горе описания в историята на спорта има много. Това кара спортистите днес да бъдат нащрек и да търсят всякакви възможности за превенция. Трикратният олимпийски шампион по плуване – австралиецът Грант Хакет, преди важни състезания, планира своите полети  винаги в различно време от това, в което пътуват останалите състезатели. Той пристига на мястото на проявата винаги по-рано, носи специални ръкавици, маска на лицето и се аклиматизира по-добре от останалите.  Докторът на отбора на Великобритания по време на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година, Иън МакКърди, стигнал толкова далеч, че препоръчал на всички британски спортисти да не се здрависват с никого, за да намалят риска от разболяване до минимум.  „Всичко зависи от хигиената на ръцете”, е неговото заключение.

Спортистите, които идните седмици се стремят към медалите в Сочи, няма как да не обърнат внимание на заплахата от грип, тъй като това пиковият му сезон. Лесно е да настинеш и тогава вирусите и бактериите веднага те атакуват. Топ спортистите от друга страна са изложени дори на по-голям риск, предвид екстремните натоварвания , на които са подложени, което може да доведе до срив на имунната система. Повечето атлети изглежда знаят, че най-важното е да си мият ръцете и да ядат здравословно. Да има много плодове и зеленчуци в менюто им. Да не излизат навън без шапка с влажна коса. „ Не трябва да ходим на места, където са събрани много хора на куп или пък вечер да ходим на бар”, това добавя състезателката по шорттрек Санне ван Керкхоф.

Отбоът на един от най-иновативните треньори в шорттрека – Юрун Оттър, масово пие витамини, които много внимателно са тествани за допинг от доктора на холандците. Всички състезатели в отбора, също така са били ваксинирани против грип есента. Аз лично не съм привърженичка на последното. Противогрипните ваксини не ти дават никаква гаранция, че си защитен. Има и доста мнения, че сриват имунната система.  Една от най-големите надежди на Холандия за няколко златни медала в Сочи и то не в един спорт, а в два (шорттрек и кънки бягане), е доказателство, че ваксината не предпазва на 100%. Йорийн тер Морс, все пак може да разчита на това, че в случай на грипна епидемия, тя вече ще има естествен имунитет. По Коледа холандката беше болна точно по време на Олимпийския квалификационен турнир по бързо пързаляне на дълга писта и така пропусна да вземе квота в 3000-метровата дистанция. Просто здравословното ѝ състояние не ѝ позволи да се пързаля максимално добре. „ Грипът направо ми отне силите, но това е топ спорта, предимно физическото ти състояние има значение”, сподели разочарована Тер Морс  след надпреварата.  Равносметката за нея е, че в кънки бягането тя ще стартира само в една дисциплина.

Някой атлети направо прекаляват в стремежа си да се предпазят от грип. Холандският кънкобегач Ян Блокхаузън отбягва доколкото може социалните контакти. Същият вече няколко години носи йонизатор на врата си. Пави го при участията си в големи състезания, в случай че му се налага да комуникира с външния свят. Апаратчето унищожава бактериите във въздуха около него, преди да ги е вдишал. Дали това наистина помага и той самият не знае, но просто вярва. Това да няма нещо като плацебо-ефект? „Дори и така да е, това помага”, такова е мнението на доктора на холандксите кънкобегачи – Ван Енст.  Според Ван Енст всички състезатели са наясно с рисковете. „ В Сочи на едно място ще бъдат събрани хиляди спортисти от всички краища на света. Обикновенно всичко започва с инфекция на горните дихателни пътища. Човек става по-чувствителен към бактериите. Това в състезателна обстановка прави добре тренираните атлети много уязвими.” Спринтьорът Ян Смейкънс взема превантивно билкови капки „Калоба”.

„Все пак не трябва да треперим от страх, че ще се заразим от нещо докосвайки чаша или нещо друго”, казва Тер Морс. „ Не искам да се стресирам само като погледна към количките за пазар в супермаркета. Това също изпива енергията ти и така пак може да се разболееш”, добавя Санне ван Керкхоф.  Според Ян Блокхаузън, дори и да се изолираш и в стерилна стая и да не скъсяваш дистанцията между себе си и околните на по-малко от 3 метра,  пак можеш да се разболееш, но отпрекомерен стрес, който ти самия причиняваш на себа си. „Както и преди, така и сега аз държа на хигиената. Никога не бих се ваксинирал или носил маска на лицето.”  Докторът  на холандския отбор по кънки бягане също не е привърженик на противогрипните ваксини. „ Вирусите бързо мутират, променят се. Ако си ваксиниран срещу един щам, те атакува този , към който нямаш защита.” В Сочи трябва да се избягва досега с перилата по стълбищата, дръжките на вратите, бутоните на асансьорите, защото това са основните преносители на бактерии. „ Пак да повторя, миенето на ръцете е най-важно.” Това бе последната реплика на доктор Ван Енст преди да се качи в самолета, с която отлетя за Сочи холандската олимпийска делегация.

Ако някой спортист все пак се разболее по време на Олимпийските игри в Сочи, вероятно ще го изолират, но дали това ще спре разпространението на заразата, никой не може да каже. Както казва треньорът на корейската спринтьорка Санг-Хуа Лий – Кевин Крокет: „Можем само да се надяваме и да се молим това да не се случва”.

Фани Богданова (специално за www.Sportal.bg)

Следвай ни: