Те са сред водещите играчи в световния хокей няколко декади, те имат хиляди мачове във впечатляващите си кариери, изминали са десетки хиляди километри между стотици хокейни зали, подписали са хиляди фен-картички и артикули, били са на множество спортни форуми и са вдигали всички (или почти всички) възможни купи в този спорт. Те са част от няколко хокейни ери, своего рода динозаври. Те са променили хокея през годините си на игра, и хокеят ги е променял през годините, в които ги е въвлякъл.
Тиму Селане – 43 г. (Финландия), 183 см, 89 кг, настоящ клуб – Анахайм Дъкс:
Известен е с прозвището „финландската светкавица” заради скоростта си на придвижване по леда, най-вече в ранните години на кариерата си. Играе на дясното крило, използва десен хват на стика. Започва кариерата си в далечната вече 1987 година в Йокерит, който е от родния му град Хелзинки. Година по-късно е избран от Уинипег Джетс под №10 в драфта за юноши, но към американския си тим се присъединява през 1992 година, като след края на първата си кампания зад океана е избран за дебютант на годината „Колдър Мемориал Трофи”. След това играе последователно за Анахайм Майти Дъкс (сега само Дъкс), Сан Хосе Шаркс и Колорадо, преди отново да заиграе при „патетата”. С тях той става шампион за Купа Стенли през сезон 2006/07. Носител е на „Морис Ришар Трофи” за най-добър голмайстор през 1998/99. Цели десет пъти е сред хокеистите, играли в Мача на Звездите в НХЛ. Сега ще участва на шестата си Олимпиада, с което ще изравни рекорда на сънародника си Раймо Хелминен. Селане е ставал и играч на годината във Финландия осем пъти. В момента е най-резултатният хокеист в модерната ера на Олимпийските Игри, с 37 точки по системата гол + пас (20+17). Със Суоми Селане има два бронзови медала от Олимпиади (Нагано 1998 и Ванкувър 2010) и един сребърен (Торино 2006). Има и сребърен от Световно п-во през 2008 и бронзов от това през 1999-та.
Петер Недвед – 42 г. (Чехия), 191 см, 89 кг, настоящ клуб – Биели Тигри (Либерец):
Много хора бъркат, че хокеистът Петер и футболистът Павел са братя или роднини заради еднаквите фамилии, но те нямат връзка помежду си. Хокеистът Недвед играе или като ляво крило, или като център. Използва ляв хват на стика. Петер започва професионалната си кариера през 1990 година. Една по-рано той имигрира в Канада след юношески международен турнир в Калгари и така през 1990-та на 17-годишна възраст заиграва за Сиатъл Тъндърбърдс в Западната хокейна лига (WHL). В същата година той е избран под номер две в юношеския драфт на НХЛ от отбора на Ванкувър Кенъкс. Веднага заиграва за „косатките”, а след това преминава през съставите на Сейнт Луис Блус, Ню Йорк Рейнджърс, Питсбърг Пенгуинс, Лас Вегас Тъндър (IHL), за да се завърне за един сезон през 1997-ма в чешкия Спарта (Прага). Следват отново клубовете Ню Йорк Рейнджърс и Лас Вегас, а след това минава през Едмънтън Ойлърс, Финикс Кайотис, Филаделфия Флайърс, пак Едмънтън и Спарта Прага, преди през 2008-ма да се установи в Биели Тигри от родния си Либерец и да играе до ден днешен там.
След като получава канадско гражданство в началото на престоя си в Северна Америка, той е поканен в отбора на Канада за Игрите в Лилехамер през 1994-та и там печели сребърен медал със своите съотборници. Сега в Сочи ще му бъде първа Олимпиада като част от националната формация на родината му. От Световно първенство Недвед има бронзово отличие с Чехия от Мондиала през 2012 г.
Яромир Ягър – 41 г. (Чехия), 191 см, 100 кг, настоящ клуб – Ню Джърси Девилс:
По време на Олимпиадата ще навърши 42 години, а гледайки играта и коефициентът му на полезно действие, едва ли някой може да каже до кога ще се състезава тази хокейна икона. През 2008-ма, когато от НХЛ заигра в КХЛ за Авангард (Омск), много хора помислиха, че той започва да слиза от хокейния небосклон, но не се оказаха прави. В момента, в тима си Ню Джърси, той чупи рекорд след рекорд по резултатност, а за „дяволите” към днешна дата е лидер по точки в редовния сезон с 46 (16+30).
Яро, както е познат за близките си играчът, играе на левия фланг с десен хват на стика. Избира 68-ми номер на екипа си поради политическо-военните събития в родината му през 1968 г. Започва кариерата си през 1988 година, бидейки играч на едноименния отбор от родния си град – Кладно. През 1990-та е избран под номер 5 в НХЛ драфта от Питсбърг и заиграва за тях месеци по-късно. В дебютния си сезон вдига Купа Стенли, а година след това повтаря упражнението със своите съиграчи от Питсбърг. За кратко Ягър се връща в Европа, заради забавяне на началото на сезона в НХЛ поради локаут през 1994-та, където поиграва 20-ина мача за Кладно, Болцано (Италия) и Шалкер Шаркс (Германия 2), преди да се върне при „пингвините”. Следват години във Вашингтон Кепитълс, Ню Йорк Рейнджърс, Кладно и Авангард (отново заради локаут), Ню Йорк Рейнджърс, три години в Авангард, завръщане в Америка във Филаделфия Флайърс, Кладно, Далас, Бостън и сега в Ню Джърси от миналия сезон.
Удостоявал се е с „Арт Рос Трофи” за най-резултатен играч в редовния сезон цели пет пъти, „Харт Мемориал Трофи” за най-полезен хокеист през сезона според журналистите, 12 пъти участник в Мача на Звездите на НХЛ, „Лестън Пиърсън Трофи” за най-полезен играч през сезона според хокеистите – три пъти и др.
С Чехия има златен медал от Нагано 1998 и сребърен от Игрите в Торино 2006. Двукратен Световен шампион от първенствата през 2005 и 2010-та. Сочи ще са петите Зимни Игри за големия Яро.
Както самият той казва, задминавайки Марио Лемьо по точки във вечната ранглиста на НХЛ, ще играе хокей до 70 години, за да настигне и Уейн Грецки, който има 1100 точки повече от него. Сега Ягър е седми по резултатност в Лигата за всички времена (първи сред европейците в НХЛ) с 1724 точки (694+1030).
Даниел Алфредсон – 41 г. (Швеция), 180 см, 93 кг, настоящ клуб – Детройт Ред Уингс
Това е един от шестте олимпийски първенци в тима на Тре Крунур на предстоящите Игри в Сочи. Роден е в Гьотеборг и от 1992 година насам се състезава на високо ниво. Дясно крило е, държи стика с десен хват. Първите си години в мъжкия хокей провежда във Фрьолунда, през 1994-та Отава Сенатърс го избира едва 133-ти на драфта за юноши в НХЛ, а за „сенаторите” наричаният Алфи швед заиграва от сезон 1994/95. Девет поредни години нападателят прекарва в канадския тим, като успява да накара местните фенове силно да го заобичат. Себераздава се на леда, а е и сред основните реализатори на клуба си. Заради локаута през 2004/05 изиграва сезона във Фрьолунда, а след рестартирането на НХЛ през есента на 95-та логично се връща в отбора, с който има договор - Сенатърс. В Отава дълги години беше и капитан на отбора. Удостояван е с „Колдър Мемориъл Трофи” за дебютант на годината в лигата, както и „Кинг Кленси Мемориъл Трофи” за хокеист доказал лидерските си качества на леда и извън него. Шест пъти е участвал в Мача на Звездите в Лигата. От настоящия сезон премина в Детройт Ред Уингс.
Основополагащ играч е и за Швеция. Освен златен олимпийски медал от Торино 2006, където бе голмайстор на „жълто-сините”, има и няколко отличия от Световни първенства – два сребърни медала (1995, 2004) и два бронза (1999, 2001). Сега ще представя Тре Крунур на пета Олимпиада в живота си.
Сандис Озолиниш – 41 г. (Латвия), 191 см, 100 кг, настоящ клуб – Динамо Рига
Най-голямата звезда на хокея в балтийскта държава заедно с Хелмут Балдерис (61 г.) и Артурс Ирбе (46 г.). Озолиниш е познат като много интелигентен защитник на леда, а също и като спокоен и възпитан човек извън него. Хватът на оръдието му на труда е ляв. Състезава се професионално от 1990 година насам. Започва да играе за Динамо Рига. Именно в столицата на сегашна Латвия е роден левичарят. Година след това бива избран от Сан Хосе Шаркс под номер 30 в драфта. Продължава обаче да практикува хокей в Латвия, играейки за Старс Рига. Следва преминаване в Канзас Сити Блейдс (IHL), който по онова време се явява фарм-клуб на Сан Хосе и там латвиецът трупа опит, преди през лятото на 92-ра година да бъде пълноценно привлечен в състава на „акулите”. Във визитката му влизат след това Колорадо Аваланч, с който печели Купа Стенли през 1996-та, Каролина Хърикейнс, Флорида Пантърс, Анахайм Дъкс, Ню Йорк Рейнджърс, Уорчестър Шаркс (AHL), Сан Хосе, Динамо Рига, Атлант и от този сезон отново в рижския Динамо, където е капитан. Играл е в Мача на Зведите седем пъти, а в този еквивалент в КХЛ е участвал четири пъти. Веднъж е бил голмайстор сред защитниците на Сан Хосе за сезон 93/94 с 26 гола, а следващият е лидер между бранителите в тима по точки 64 (26 гола + 28 паса).
В юношеските и младежките си години е част от отборите на СССР и ОНД, преди тези страни да се разделят на независими нации. За Сандис това ще бъде трето появяване на леда на Олимпийски Игрив латвийския отбор. На форума във Ванкувър, интересното беше, че Озолиниш изпълняваше ролята на главен мениджър на Латвия, но сега реши да бъде на леда и да помага с опита и качествата си.
В мъжките отбори за Олимпийските игри има още няколко човека, които могат да попаднат в списъка, но засега ще им пожелаем здраве и спортно дълголетие, за да може на Игрите в Пьончанг през 2018-та да ги включим тук, а това са Любомир Вишновски (Словакия, 37 г.), Здено Хара (Словакия, 36 г.), Патрик Елиаш (Чехия, 37 г.), Марек Жидлицки (Чехия, 36 г.).
РАЙКО СТОЯНОВ, специално за Sportal.bg