Интервюто с Хицълшпергер: Накрая разбрах, че искам с мъж

Томас Хицълшпергер съумя да остане настрана от своя компютър за дълго време. В утринта, в която стана най-популярният футболист до момента, признал хомосексуалността си, и в последвалите часове не проверявал обществената реакция. Когато говоря с него, му казвам, че подкрепа вали от фенове, колеги футболисти, доброжелатели и... да, дори Ник Клег и Ед Милибанд (б.пр. – водещи британски политически фигури).

“Но къде е Дейвид Камерън? – запитва бившият германски национал с престорено и закачливо възмущение. – Та нали все пак е привърженик на Астън Вила!” Министър-председателят, оказва се, скоро ще добави своя глас към лавината от известни доброжелатели, в чието число фигурират Ангела Меркел, селекционерът на Германия Йоахим Льов и бившият външен министър на страната Гуидо Вестервеле, който също е гей.

Всички те говориха за “смелостта” на бившия халф на Астън Вила, Уест Хам и Евертън да пречупи едно от последните големи табута на спорта: Хицълшпергер, играл 52 мача за своята страна, е първият германски футболист, разкрил, че е гей. Той е също така и първият сторил го бивш футболист от Премиър Лийг.

Това е момент, който той винаги е знаел, че ще дойде, и от който се ужасявал. Решението да направи този въпрос публичен било “тежко, трудно” и отнело доста години да се изпълни, разказва ми. Този 31-годишен куражлия, който се оттегли миналата година заради контузии, първо казал на своите приятели и семейство.

“Бях изненадан и щастлив, че те бяха напълно ок с това. Там откъдето идвам – провинциалните райони на Бавария, хомосексуалността я смятат за “ненормална”. Знаех, че ще има отрицателни реакции от онези, които никога няма да разберат това, също и към хората от моето семейство, ала на тях това не им пречеше въобще. Получих само и единствено пълна подкрепа.”

Хицълшпергер, който бе сгоден за приятелката си, с която бяха влюбени от деца, и скъса с нея съвсем малко преди насрочената сватба преди шест години, не бил сигурен за сексуалната си ориентация почти докато кариерата му не приключила. “Накрая разбрах, че предпочитам да живея с мъж”, признава.

Той си мислел да се разкрие, докато играел за Волфсбург през сезон 2011/12, но тогава послушал хора, предупредили го за отрицателните последици. “Всички те ми казваха “не го прави, голяма вълна ще се стовари върху ти”. В крайна сметка обаче осъзнах, че всъщност никой не знае това. Нямаше прецедент, тъй че всяко мнение какво би се случило бе само спекулация.”

Макар Германия да е страна, ставаща забележимо все по- и по-толерантна към хомосексуалността в последните години, той забелязал и съществуването на неособено помагаща медийна мания за разкриването на първия гей футболист. Всички видове добронамерени, ала в крайна сметка непомагащи намеси от хетеросексуални играчи (или смятащи, че гей играчите ще имат полза от разкриването си, или предупреждаващи да не се прави) съвсем не го изпълнили с увереност, че това е правилната стъпка.

Хомосексуалността рядко била съществена тема в която и да е от съблекалните, част от които бил Хицълшпергер, споделя той, а “въпросът бе повдиган само когато хора спекулираха за сексуалната ориентация на някого, никога обаче в тяхно присъствие.” Имало и редки прояви на просташка хомофобия, “ала в обикновени разговори, не конкретно футболни. Аз самият също като по-млад използвах пренебрежителни определения като “какъв гейски пас”, без да се замислям за това.”

Хицълшпергер, играл за родината си на Мондиал 2006 и Евро 2008, твърди, че не му се е налагало да лъже за сексуалната си ориентация и че накрая съотборниците му спрели да го питат защо си няма приятелка. В крайна сметка, споделя той, оказалата се безплодна битка за връщане към оптимална кондиция след серия операции била по-важна за него от разкриването пред съотборниците си.

Обявлението за оттеглянето му миналия септември все пак му дало повече време да помисли по темата. “Много ми помогна да видя, че други професионални спортисти са си признали. Четох за Джон Амаечи, Гарет Томас и Том Дейли. Те не са футболисти, но фактът, че се разкриха публично, ми даде усещането, че не съм сам. Започнах да мисля, че мога да помогна на други футболисти, които е възможно да са в моята позиция, като видят, че има друг от средите, при това национал. Исках да ги окуража по начина, по който го сториха онези хора и Роби Роджърс.”

Хицълшпергер изучил развръзките от другите разкривания и почувствал прилив на сила. “Всички те казват, че е било за добро при тях, но всеки трябва сам да реши това”, споделя и отказва да препоръчва генерално този ход. Отказва също да предскаже кога първият действащ футболист в европейска топ лига ще го последва.

“Важното за мен е да покажа, че да си хомосексуален и в същото време професионален футболист е нещо нормално. Общоприетото противоречие между играенето на мъжкарски спорт като футбола и да си гей е безумно. Не смятам, че някой, който някога ме е гледал в игра, си е мислел, че нещо не ми е наред или съм “твърде мек” в играта си”, добавя с тънка усмивка.

Известен като Чука сред феновете заради свирепия си удар с левия крак, Хицълшпергер винаги се е наслаждавал на твърдите влизания. “Често чувате думата “смелост”. Хубаво е да се чува, но, разбира се, е и част от проблема. Това е нещо, което трябва да се промени. Искрено се надявам, че ще живеем във времето, в което никой няма да казва тази дума в подобни обстоятелства, защото ще се гледа като на нещо напълно нормално спортист да говори за своята хомосексуалност, както други говорят за жените или приятелките си. Няма да е леко за следващия да бъде наистина първият в това отношение, ала може би съм успял мъничко да му помогна.”

Хицълшпергер, който преди е коментирал болезнени за германския футбол теми като расизма и антисемитизма, е наясно, че има и политическо измерение на неговия ход с приближаването на Олимпиадата в Сочи. “Важно е да се изправяш срещу нации, които дискриминират малцинства – било сексуални, било други. Аз съм ок с факта, че историята ми ще бъде споменавана във връзка с Олимпиадата, защото за положението в Русия си заслужава да се говори. Любопитно ми е да видя какво ще се случи. Сигурен съм, че някои спортисти ще застанат зад лична позиция.”

Той не живее в илюзията, че нагласите във футбола ще се променят за една нощ. В деня на интервюто му за “Гардиън” излезе изказване на защитника на Пари Сен Жермен Алекс, бивш играч на Челси, че “Бог е създал Адам и Ева, не Адам и Иво”. Хицълшпергер отвръща: “Винаги ще има такива хора, но е тъжно, че те не се замислят малко по-дълбоко за онова, което изричат през устите си. Съжалявам ги, наистина.”

И все пак, бурните положителни реакции на политици, футболисти и фенове го карат да се чувства оптимист и спокоен със себе си. “Хубаво е да знаеш, не говоря само за мен, а и за още действащите играчи, че хората на върха нямат проблем с това и те подкрепят. Когато общественият съд отсъди в твоя полза, вече знаеш, че е безопасно да си хомосексуалист в тази страна, че няма да бъдеш дискриминиран. Винаги ще има малцинство с различно мнение, но да се надяваме числеността му да намалява прогресивно през идните години.”

Рафаел Хьонихщайн, “Гардиън”

Следвай ни: