Цветан Соколов: Никой не трябва да забравя мястото от където е тръгнал…

Точно преди Коледа българският национал Цветан Соколов показа, че освен като голям волейболист има и голямо сърце, като направи благороден жест към децата от Дупница. Състезателят на Трентино (Тренто) подкрепи благотворителна акция на ВК Марек, подпомагаща  социален дом за изоставени деца. В последствие  Цецо Соколов дари екипировка на подрастващите от Марек Юнион-Ивкони (Дупница), клубът от който е тръгнал неговия път във волейбола. Постъпката му получи международно признание, а ето какво сподели националът за BGvolleyball.com по този повод:

- Как реши да направиш такъв жест към децата в Дупница?

- Говорих с един човек, няма да му казвам името. Той ме наведе на тази мисъл. Говорихме си за Дупница, за децата, трениращи в Марек… За подрастващите, които играят и печелят, но нямат екипировка. И аз казах, че за мен би било едно голямо удоволствие да им даря екипировка, като по този начин им направя подарък. Аз съм излязъл от този клуб. Когато имам възможност винаги се връщам в Дупница и винаги посещавам клуба, който ме е направил това, което съм в момента. Много съм щастлив  и няма да спра да правя такива жестове. Ще ги има и за в бъдеще. Не мисля, че някой трябва да забравя мястото от където е тръгнал!

- Освен екипировка за подрастващите в Марек, ти участва и в дарението на децата от социалния дом в Дупница...

- Да така е. За това също бяхме говорили с въпросния човек. Всеки, който има възможности би трябвало да  се опита да направи един такъв жест, защото тези деца нямат родители, няма на какво да се зарадват… Всяко едно дете трябва да има усмивка. И то най-вече за Коледа и за всички празници. Според мен всички деца трябва да бъдат щастливи и ние се опитахме по някакъв начин да допринесем за това.

- Защо повечето от тези дела се вършат само за Коледа?

- Защото по Коледа хората най-често се сещат за благотворителност. Плюс това аз самият нямам много възможност да пътувам към Дупница. Аз съм щастлив, че имах възможност да направя това за тези деца.

- Почувства ли някакво вътрешно удовлетворение?

- Да! Стана ми много топло от факта, как са се зарадвали децата и в социалния дом, и трениращите в Марек. Колко дечица са се усмихнали – това само по себе си те стопля и няма да спра да го правя и за в бъдеще.

Следвай ни: