)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Третият национален шампионат по крикет за деца с проблеми в развитието събра 10 отбора на столичния стадион „Локомотив”
Шестима състезатели, съдия и запалена публика – на пръв поглед толкова е нужно за едно състезание по крикет на маса. Третият национален шампионат по крикет за деца с проблеми в развитието обаче показа, че трябва повече. Защото зад ентусиазма на стотината състезатели и преживяващите всяка точка родители стои желязна организация и доброволен труд. Столичният стадион „Локомотив” предостави безплатно залата си за джудо на 10-те отбора от цялата страна. Рекламна агенция „Публисити” организира състезанието, а десетки рехабилитатори и възпитатели от помощни училища и дневни центрове доведоха възпитаниците си, за да спорят помежду си. Помагаха също доброволци и състезатели от клуб „Юнайтед крикет”. Така между „Хей ръчички” и „Вятър ечи, Балкан стене”, сто деца се забавляваха и запазиха горещи емоции за зимните дни.
Движещата сила зад турнира обаче е пакистанецът Саиф Рехман. Той живее в България от 20 години и е познат на широката публика от участието си в сериала „7 часа разлика”. Озовава се в страната ни случайно. Занимава се с търговия на спортни стоки, но истинската му страст е крикетът. Затова основава първия у нас клуб по крикет и става негов треньор. По-късно пакистанецът започва работа и с деца с увреждания. Това е негово призвание и то е нещо задължително в родината му, където е прието да се помага на деца в неравностойно положение.
Саиф печели първите привъженици на крикета на маса в Медицински център „София”, където работи безвъзмездно повече от две години. След това сформира отбори в Центъра за социална рехабилитация в София, в Дневния център за деца с увреждания в Пловдив, в помощни училища и в домове за деца в цялата страна. Обучава треньори, обяснява правилата и как масата за тенис да стане маса за крикет. Познава всички деца по име, помагал е на рехабилитатори и възпитатели, говорил е с родителите и с познатите им. Затова на стадион „Локомотив” всички се обръщат към него като към приятел.
На следващия турнир приятелите на крикета ще са още повече, тъй като съдиите също ще бъдат обучени от Саиф и ще са деца от нормални училища. Така тези с увреждания ще имат шанс да се интегрират сред здравите си връстници, а всички ще натрупат ценен житейски опит.
На турнира на стадион „Локомотив” имаше и гости от чужбина – председателите на федерациите по крикет на Сърбия, Румъния, Кипър и Македония. В залата присъстваше и отборът за незрящи от Манчестър, който направи демонстрация след края на турнира. Идеята на Саиф е от следващата година два отбора – за незрящи и за деца с увеждания – да пътуват до Англия и да участват в състезание с местни деца.
Засега малките последователи на Саиф и треньорите от домовете и центровете за деца с увреждания се радват на турнирите в България. Те са скрити от хората - само двама от сътезателите по крикет учат в „нормални” училища. Останалите са изолирани и броят дните до следващата тренировка по популярния в други части на планетата спорт. На въпроса дали ще станем крикет нация Саиф отговаря: „Няма лошо. За мен крикетът е начин на живот.” Същото могат да кажат и стотината деца, които мериха сили в София, а най-вече шампионите. След оспорвана битка първото място си поделиха два тима – отборът на Софийски лъвове от Медицински център „Деца с проблеми в развитието” и „Пълдин” от Дневен център за деца с увреждания и дом за деца "Олга Скобелева" в Пловдив.
Росица Стойкова
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)