Пътят на Пеп към съвършенство с Байерн мина през Сити

3 окт 2013 | 12:46
6875
0

Изкушението да остане в Ню Йорк ще да е било огромно. Джосеп Гуардиола бе спечелил 14 трофея за четири сезона с Барселона, тъй че какво можеше да следва след почивната му година в Манхатън? Например поемането на Байерн Мюнхен, който бе направил требъл със спечелени Шампионска лига, Бундеслига и Купа на Германия?

Защо не?! На човек може да му писне от Сентръл Парк, Бродуей и цялата тази култура и енергия. Най-успешният треньор в историята на Барса можеше да спре кариерата си в Каталуня и да остави там завета си за идните поколения (както стори Селинджър след “Спасителят в ръжта”), като не застане на никоя друга пейка. Идеалната победа на “блаугранас” над Манчестър Юнайтед на “Уембли” можеше да бъде неговият шедьовър, неговата гаранция за безсмъртие.

В това евроизпитание за Манчестър Сити, Гуардиола показа защо Бавария бе толкова привлекателна следваща спирка за него. Само в рамките на час отборът му водеше с 0:3 и бе съсипал английския национален вратар Джо Харт с два гола на близката му греда и един след дрибъл през него. За Сити това бе съкрушителна вечер, направила за смях проекта на клуба да завладее европейския футбол чрез близкоизточни богатства.

Особено през първото полувреме Байерн достигна ниво на доминация, невиждано на този стадион от... хм... от няколко седмици насам, когато Сити стори същото на Манчестър Юнайтед. С пасовете по ноти между полузащитниците и нападателя фантом Томас Мюлер, Байерн разби на пух и прах страховете, че миналият сезон е бил неговият зенит и единственият път оттам нататък е надолу.

Предизвикателството на Гуардиола към себе си бе да подобри наглед неподобримото, а Сити бе охотлив домакин. “Гражданите” полираха легендата за Пеп с грешка на Харт още в 7-мата минута и после наблюдаваха отблизо безпомощни лекцията на халфовете на баварците. До почивката феновете на Сити бяха преминали през всички нива на разочарование, за да стигнат до състояние на шок.

Ако някой си е мислел, че решението на Гуардиола да започне без типичен централен нападател говори за уплаха, скоро се е почувствал изваден от заблуждение благодарение на мощния удар на Рибери, минал през ръкавиците на вратаря, както и заради плавните пасове на Ариен Робен, Тони Кроос и Филип Лам, превърнат от треньора си в опорен полузащитник.

Несъмнено ще последват и още тактически нововъведения, ала с оглед на видяното Гуардиола на този етап се е задоволил с това да накара Байерн да играе по-бързо и да напредва от полузащитата ан блок, така че съперниците са бъдат задушавани от прииждащия рояк умели подавачи. “Мисля, че доминирахме в мача, доминирахме във владението на топката. Бяхме много добри в отнемането й моменталните преходи от защита в атака”, коментира наставникът.

Със сигурност Сити се паникьоса. Ранният гол на Рибери изрази ясно посланието: предстоеше ужасяваща вечер срещу европейските шампиони, чиито харизматичен лидер никога не бе губил мач срещу Мануел Пелегрини в четирите си години начело на Барселона между 2008-ма и 2012-а. За този период Пелегрини, на пейките на Реал Мадрид, Малага и Виляреал, не бе постигал повече от равенство.

Колкото и да е забавна автобиографията на Златан Ибрахимович, няма как да сме на негова страна в злъчта му към Гуардиола: “Той ме пожертва за Меси и нямаше топки да ми го каже. Фантастичен треньор е, но е страхливец. Не е мъж.” Тези егоцентрични дрънканици не бива да бъдат вземани насериозно.

Байерн Мюнхен не е най-лесната работа, която Пеп можеше да поеме. По много начини тя дори бе най-трудната, защото бройката спечелени трофеи нямаше как да се подобри. А митът, че Байерн е рай на политическо спокойствие и единност, бе оборен от критиките наскоро от спортния директор Матиас Замер, нарекъл отбора “лишен от емоция”. Никой треньор на клуба не е неуязвим. Мистиката на Гуардиола бе тествана от вечните стандарти в най-големия германски клуб.

“Миналия сезон Байерн спечели всичко, но вече имаше хиляди трофеи в своята витрина, тъй че един повече или по-малко не прави твърде голяма разлика”, заяви той в навечерието на снощния двубой. Наставникът вече е чувал как ръководителите на Байерн звучно и на всеослушание дрънчат по клубните съкровища, тъй че ще бъде много по-разумен сега заради познанието си по това как функционира клубът и какво очаква от него.

Физическият контраст с Пелегрини бе поразителен. Когато нещата отиват на зле, мениджърът на Сити – със забити ръце в джобовете на издържания си бизнес костюм – изглежда като счетоводител, комуто току-що са казали, че неговото BMW още не е напълно готово за изкарване от сервиза. Неудоволствието му рядко прелива в гняв, ала очевидно е раздразнен от клатушкането във формата на отбора си – великолепен срещу Юнайтед, слаб срещу Астън Вила и застинал на място в сряда вечер.

Гуардиола, като излязъл от реклама на Hugo Boss, можеше да се намира на съседната пейка. Пелегрини в най-добрия случай е бил План Б, след като каталунецът не издържа на изкушението Байерн. Но като че твърде много се задържахме на мениджърите и личностите. Онова, което видяхме, бе блестящо узрял Байерн – европейски шампион – срещу един отбор на Сити, който сякаш си подбира кога да включи на пълни обороти и който се мъчи на европейската сцена, въпреки че разполага с пълен с опитни национални футболисти състав.

Баварците изглеждат стряскащо като у дома си в Шампионската лига. Сити често изглежда лелеещ да се върне час по-скоро към Премиър Лийг. Решението на Пелегрини да остане с двама нападатели дори когато полузащитата му бе доминирана, нямаше как да му помогне да подобри лошия си рекорд срещу Гуардиола, който вече има голяма победа над английския футбол и в новата си роля.

“Селският страхливец”, както го нарече Ибрахимович, въобще не е такъв. Той е архитект на велики победи и направи добър избор, отхвърляйки Манчестър за сметка на Мюнхен. При резултат 0:3 и още преди Алваро Негредо да върне един гол, Гуардиола стана още по-страстен, още повече диктатор край тъчлинията. В неговия свят няма място за стари лаври.