Бившият национал Николай Арабов: Изнервих Платини

Бившият национал Николай Арабов: Изнервих Платини

Бившият защитник на Сливен и националния отбор на България Николай Арабов навършва 61 години днес. По този повод той даде интервю пред "България днес".

- Г-н Арабов, как се чувствате на 61-годишна възраст?

- Страхотно. Чувствам се като 20-годишен.

- Шестнайсет години играете с екипа на любимия ви отбор "Сливен". Защо никога не отивате в ЦСКА или "Левски"?

- Разбира се, че са ме канили. Всяка година ме искаха, та аз бях един от най-добрите защитници в Европа. Останах верен на "Сливен", защото обичам отбора. Хората в града не искаха да напускам тима. Останах верен на него дълги години, които никога няма да забравя.

- Започвате кариерата си като централен нападател, но след това сте преквалифициран като защитник. Защо се стигна до тази рокада?

- Да, бях добър в предни позиции. Бележех доста голове. Дебютирах в "Б" група на 17 години при Георги Йоцов. Той ме използваше като атакуващ халф. Спирах, подавах топката, без да ми мигне окото. Винаги съм имал афинитет към атака. На един мач либерото Илия Панчев се контузи. Нямаше кой да играе на неговата позиция. Тогава Йоцов ми вика: "Майсторе, освен теб няма кой друг да сложа да този пост. Ти си идеален за него." И така, до края на кариерата си играх като либеро.

- В кариерата си имате само 2 жълти картона. Спомняте ли си за какво са ви били дадени?

- Естествено. Първият беше след изритана топка, която ме прехвърли. Посегнах с ръка да я хвана и съдията ми показа картон. До мен беше капитанът на "Беласица" Тренчев. Като ме видял как съм скочил към топката, се изплашил. Помислил си, че него ще удрям. Аз никога не бих ударил съперник, камо ли приятел, какъвто ми беше Тренчев. Вторият беше на един мач във Враца срещу местния отбор. При 2:0 тръгнах да играя в предни позиции. Нещо се ядосах за секунда и ритнах топката към съдията, който веднага ми вдигна картон.

- Наказан сте да не играете футбол 7 месеца заради съмнения, че сте продали мач. Какво точно се случи?

- На мач срещу "Черноморец" ме смениха при резултат 1:1. Загубихме срещата с 1:2 и разбирачите започнаха да говорят, че съм продал мача и нарочно съм излязъл от терена. Предишния ден сестра ми се беше отровила. Аз не исках въобще да играя в тази среща. На загрявката дори се разплаках. Беше ми много тежко. Наказаха ме да не играя 7 месеца, но след 5 ме върнаха на терена, защото "Сливен" щеше да изпадне. Върнах се в отбора и останахме в групата. Хората идваха заради мен на стадиона

- Два пъти сте полуфиналист за Купата на България. Съжалявате ли, че не успяхте да спечелите голям трофей в кариера ви?

- Много ме е яд. На полуфинала през 1986 г. можехме да стигнем до мача за спечелването на купата. Играхме срещу "Чепинец" (Велинград), но стана бой по време на срещата и загубихме служебно. Аз тръгнах да разтървавам мелето, а те взеха, че пак ме наказаха за шест месеца.

- Кой мач никога няма да забравите с екипа на "Сливен"?

- Мачът срещу "Черноморец" (Бургас) през 1974 г. Трябваше ни победа, за да се класираме в "А" група. Играх блестящо. През този сезон бяхме солиден отбор. Не случайно влязохме в майсторската група. Преди това играхме срещу "Тунджа" (Ямбол). Победихме с 2:1 след мой гол с глава. Ако не бях отбелязал тогава, сигурно нямаше да имаме сили да се класираме на първо място.

- А с националния отбор?

- Никога няма да забравя сблъсъка срещу Франция през 1985 г. След като ги победихме в София с 2:0, се класирахме за световното в Мексико през 1986 г.

- Как успяхте да спрете Мишел Платини?

- Той бе страхотен футболист, но и аз по нищо не му отстъпвах. Бях се изправял и преди срещу него и знаех наизуст играта му. Не можеше да ме изненада с нищо. Бях го ядосал, защото не можеше да премине през мен. След мача си разменихме фланелките.

- Какво не ви достигна, за да станете  футболист №1 на България?

- Никога не станах футболист №1 на България, защото съм от Сливен. Награди все  взимаха играчи на "Левски" и ЦСКА. Нищо че аз бях по-добър от тях. На мястото на Георги Димитров, който взе приза през 1985 г., трябваше да съм аз. Бях изиграл страхотни двубои през този сезон и заслужавах признанието.

- Срещу кои футболисти ви е било най-трудно на терена?

- Почти срещу никои от противниците си не съм имал проблеми. Аз бях класен играч. Никой не можеше да ме уплаши. По-високите от мен ги надскачах. Само с по-техничните футболисти ми е било малко по-трудно. Например Руси Гочев. Единствено срещу него съм изпитвал някакво затруднение на терена.

- Разкажете ни за световното в Мексико през 1986 г. Какво не достигна на България да запише първа победа на мондиал?

- Още ме е яд, че изпуснахме Южна Корея. Срещата завърши 1:1. Те не знаеха от коя страна се рита топката. Удряше ги по главата. В тази среща и съдията ни ощети. Не ни даде чиста дузпа. Трябваше да ги бием с четири гола разлика, а ние равенство направихме. Спечелената точка срещу Италия бе чист късмет. Те бяха световните шампиони. Наско Сираков им вкара гол след красива атака в последните минути. В тази среща получих контузия и не успях да се изправя срещу Марадона в следващия мач срещу Аржентина.

- Говори се, че са ви обещани премии, които след това не сте получили?

- Няма такова нещо. Веднага след като се върнахме в България, ни дадоха всичко, което ни бяха обещали.

- Вярно ли е, че партийният секретар Иван Шпатов се е месил в работата на треньорите?

- Да. Месеше се в работа на селекционера Иван Вуцов и пречеше на целия отбор. Шпатов беше отговорен за това, че Лъчо Танев не попадна в групата за световното. Не ни даваха да разговаряме с футболисти от другите отбори. Имахме какви ли не глоби. През 1985 г. бяхме на турне в Лос Анджелис. Аз и Божидар Искренов отидохме да се видим с българи, които живеят там. Като се прибрахме в хотела, ни съобщиха, че сме глобени.

- Наистина ли Шпатов е държал реч в съблекалнята преди мача с Италия, че трябва да бием на всяка цена заради Сергей Антонов?

- Вярно е. Обясни ни, че трябва да спечелим заради Антонов, който бе обвинен, че е организирал атентата срещу папата. Вуцов много се ядоса. Заради Шпатов искаше да си ходи от Мексико.

- Как ви посрещнаха в България след Мексико?

- Хората ни се радваха, защото достигнахме до осминафиналите. Прибрахме се с високи вдигнати глави. Все пак срещнахме отбори като Италия и Аржентина, която после стана световен шампион. Все пак у хората сигурно е имало и огорчение, защото са очаквали да запишем първа победа на световното първенство.

- Искаха ли ви в чужбина?

- Имах оферти от ПСЖ и шведския "Малмьо". Но вече бях на 31 години и реших, че няма мисъл да ходя в чужбина.

- Предстои мач на националния отбор срещу Малта. Какво очаквате?

- Очаквам от моя любимец Ивелин Попов да поведе отбора към победния път. Малта не е от нашия калибър. Не смятам, че ще имаме проблем да ги бием с три-четири гола разлика.

- Имали шанс България да се класира за финалите във Франция?

- След двете загуби от Хърватия и Норвегия шансовете ни понамаляха малко. Но ако вземем всички останали срещи до края на квалификациите, няма да имаме проблем да отидем във Франция. Още повече че новият формат, който позволява на третия отбор да играе баражи, ни е от голяма полза. Третото място е реално за нас.

- Правилно ли Любо Пенев остана като селекционер на отбора?

- Любо е интелигентно и добро момче. Разбира си от работата. На този етап няма кой да дойде и да поеме отбора по средата на цикъла. Трябва да го оставят да си върши работата, без да му се месят. Да видим какво ще направи на тези квалификации и след това да теглим чертата.

- Имали ли сте идол във футбола, от когото да се учите?

- Учил съм се от Александър Шаламанов. Той беше безкомпромисен защитник. Правеше невероятни шпагати. Изучавал съм ги с години, за да мога да ги повтарям.

- Каква е причината любимият ви "Сливен" да се подвизава във "В" група?

- Тази тема ми е много болна и не искам да говоря. Надявам се някой ден отборът да е там, където му е мястото - сред най-добрите в България.

- С какво се занимавате в момента?

- Търся си работа като треньор в някой отбор от "Б" група.

Още от БГ Футбол

Виж всички