От първите предсезонни контроли играчите на Атлетико Мадрид видяха, че идването на Марио Манджукич задължава Диего Симеоне да промени към по-офанзивен стила на игра. Контраатаката, тази емблема за тима от Мансанарес, отиде на втори план с новото лице в нападението.
Отборът, който стана шампион на Ла Лига, контролираше мачовете в защита и в атака, което го превърна в така неудобен опонент за съперниците. Когато решеше да премине напред, знаеше, че може да се уповава на контраатаката с един прост дълъг пас към Диего Коща. Системата беше идеална, докато имаше способен да “разшири” тима нападател. Сега когато испанобразилецът е в Челси, има друг, върху когото да се съсредоточава играта на колектива.
В този процес на преображение заради Манджукич, Атлетико има 7 точки и 8 гола по-малко (20) на този етап от шампионата в сравнение с миналия сезон. Има и по-малко убедителност в противниковото наказателно поле.
Също така хърватинът не стреля много към вратата: в някои мачове само по веднъж – твърде малко за “деветка” с такова влияние върху стила на отбора. Тежестта на Манджукич в развиването на атаките също е малка. Работи здраво без топка, но съотборниците му понякога предпочитат да задържат паса си, докато не видят друг наличен футболист. Губят възможности за впускане в контраатаки.
На “Аноета” шампионите трябваше заради различни обстоятелства да имат един от мачовете, в които да се защитават дълбоко, и почти не успяха да излязат на контраатака. Първо бе изгубен контролът върху топката с цели 125 сбъркани подавания. Симеоне повтори единайсеторката от Малмьо, където тимът се изцеди брутално физически. В дадени моменти фундаментални футболисти за разиграването като Арда Туран и Коке създава усещането за невъзможност да поддържат ритъма, наложен от Реал Сосиедад от първия съдийски сигнал.
Изгонването на Гильерме Сикейра пет минути след почивката остави Симеоне без неговия план за добавяне на скорост чрез Гризман или Черчи. С човек по-малко Атлети вече повече мислеше за отбрана и отново срещна невъзможността да контраатакува заради бавността на Манджукич. Чоло обичайно пренарежда картите си след първия четвърт час на второто полувреме, който му служи да си изгради идея как ще се развие играта до края на мача. Двата жълти картона на Сикейра за по-малко от три минути обаче разбиха всичките му планове.
С едно изключение, Атлетико не създаде усещане за опасност. Ако при числено равенство тимът показваше признаци на натрупана умора, с човек по-малко сякаш се примири с равенството като максимум при натиска на Реал. В своето наказателно поле обаче също ги има грешките в покритието и лошите отигравания на топката, които преди не можеха да се свържат с “дюшекчиите”. В защитен план Диего Годин държи на гърба си един отбор, който е по-изложен на опасности, тъй като е длъжен да вкарва повече хора в противниковата половина в помощ на водещия си нападател. Атлети е пуснал с три гола повече на този етап от първенството в сравнение с миналия сезон.
“Този сезон трябва да караме бавничко, много бавно. Не мога да ви уверя, че можем да повторим успеха от предишния. Сегашното първенство е на Севиля и Валенсия, а ако после дойде нещо повече за нас, ще е добре дошло”, заяви аржентинецът. Той бе награден за Най-добър треньор на миналия сезон и през настоящия ще му се наложи да се докаже отново.
Ладислао Мониньо, “Ел Паис”