Стефка Костадинова: Рекордът отпуши вулкан от емоции

"Спортните чудеса на България" ни кара да се чувстваме горди като нация

Председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова е най-голямата звезда в скока на височина в историята на леката атлетика. Тя е олимпийска шампионка Атланта '96, сребърна медалистка от Сеул '88. Световна рекордьорка с 209 см от Рим '87. Двукратна световна шампионка на открито в Рим '87 и Гьотеборг '95 . Носителка на 5 титли от първенства на планетата в зала – Париж '85, Индианаполис '87, Будапеща '89, Торонто '93 и Париж '97. Еврошампионка е на открито от Щутгарт '86. Притежателка е на 4 златни медала от първенства на Стария континент в зала – Пирея '85, Лиевен '87, Будапеща '88, Париж '94. Победителка във финала на Световната купа в Канбера '85. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. Има общо 197 скока над 2 м в 130 състезания. Рекордни 4 пъти е избирана за спортист № 1 на годината в България, пет пъти е № 1 на Балканите. През 1996-а е наградена с орден "Стара планина", първа степен за изключителните й заслуги към Република България. Завършила е Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". След края на кариерата е избрана за вицепрезидент на БФЛА. От 1999 г е за.председател на ДАМС, а от 2001 г става зам.министър на спорта. От 11 ноември 2005 г е избрана за председател на БОК. В новата кампания на "Стандарт" - "Спортните чудеса на България", Костадинова има номинация и в двете категории - "Спортна личност" и "Спортно събитие".

- Госпожо Костадинова, как всъщност се запалихте по леката атлетика?

- Бях ІV клас, когато се запалих. Всяко дете започва с лека атлетика, независимо към какъв спорт после се ориентира. При мен обаче тази привързаност остана трайна. Бягах, скачах, бях много живо дете. И така започна всичко...

- Имаше ли шанс да станете звезда и в друг спорт?

- Не съм се замисляла... Може би, кой знае? Но при мен нещата се получиха по този начин. Имах и шанса да попадна на много свестни хора – и като специалисти, и като личности. Те ми помогнаха да направя своя избор, да се развия, да се изградя като елитен състезател. Благодарна съм на всички, защото – макар и индивидуален – в нашия спорт и в моята дисциплина също има екипна работа и тя е от изключително значение.

- Печелили сте всичко възможно във вашата дисциплина, кое от стотиците състезания обаче няма да забравите?

- Не са едно и две. Разбира се, титлата от Олимпийските игри в Атланта 1996 г. е нещо много силно в спомените ми. Също и златото от Гьотеборг 1995 г. при завръщането ми, след като станах майка. Но имам и силни спомени от Олимпиадата в Сеул 1988 г. Беше ми много тежко, бях натоварена с огромни очаквания и накрая

сякаш светът се срути връз мен

Спомените от тези преживявания все още са силни, а и при многото ми срещи, хората често ме връщат към тях.

- Какво си спомняте от мига на световния рекорд в Рим преди 27 г?

- Това бе много тежко и продължително състезание. Битката се проточи, на стадиона имаше допълнителни емоции заради световния рекорд на Бен Джонсън, който взриви трибуните с бягането си на 100 метра. Стадионът бе като разбунен кошер, а аз трябваше да се концентрирам за най-важния си скок. После, след като преминах над летвата, всичко се сля в един вулкан от емоции. Тогава, на стадиона в Рим, не съм и предполагала, че този рекорд ще се задържи дълго и няма да бъде подобрен повече от четвърт век. А и всичко се развиваше толкова динамично, че не съм мислила толкова напред в бъдещето.

- Лесен ли бе за вас преходът от стадиона до ръководния пост начело на БОК?

- Нека уточня, че това не стана изведнъж, за един ден. След приключване на активната ми спортна кариера бях избрана за вицепрезидент на БФЛА. Същевременно поех поста зам.-председател на ДАМС, а от август 2001 г. станах зам.-министър на спорта. Чак след това, през 2005 г., ми бе гласувана огромната отговорност да застана начело на БОК. По-късно, с екипа ми, получих още два пъти доверието да бъда президент на БОК. Тъй че преходът от стадиона до ръководния пост не бе никак лек и кратък.

- Заради фигури като вас и останалите големи спортисти "Стандарт" стартира кампанията "Спортните чудеса на България", как гледате на подобни идеи?

- БОК и лично аз подкрепяме тази кампания и поздравяваме „Стандарт" за идеята. Вече имах възможност да споделя, че това е прекрасна инициатива, която припомня великите постижения на България и ни кара да се чувстваме горди като нация. В днешното забързано и не леко ежедневие подобна доза самочувствие е добре дошла за всеки българин.

- Защо според вас българинът, който иначе е в ЕС, но няма културата да посещава спортни състезания?

- Не е така.

Българинът има културата и желанието

да посещава спортни състезания. Последното доказателство са мачовете на българския представител в Шампионската лига по футбол. Хората се редяха на опашка за билетите, които с цена до 100 лв. бяха изкупени светкавично. Това говори, че българинът е петимен за спорт. Проблемът е, че не винаги това, което му се предлага по стадионите и в залите, отговаря на добрите стандарти. Хулигански прояви, разбити спортни съоръжения, съмнения за черно тото и манипулирани резултати, позагубени позиции в световния елит, слаби като качество първенства и турнири – вижте колко много неща притесняват българина. Всички те стоят пред нас като задачи, за да можем да постигнем един класен и устойчив модел, съответстващ на добрите европейски практики.

- Какво трябва да се направи, за да спортуват повече децата на България?

- Всичко тръгва от базата. Но не всичко е базата. Разбира се, че са ни нужни отлични съоръжения, стадиони, басейни, зали и спортни площадки – най-вече по местоживеене, там където са най-полезни за хората. Но аз съм убедена, че съществуват огромни резерви и в други направления. Например в ефективното използване на средствата, в подобряване професионалната квалификация на треньорите, в прецизирането на приоритети и усилия, в завишения контрол и по-голямата ангажираност на федерациите – както с успехите, така и с неуспехите - на техните представители. И още – в един много „по-мениджърски" подход при управлението на спорта и спортните федерации.

- Дали определянето на София за европейска столица на спорта през 2018 г. ще помогне да виждаме повече деца по спортните площадки?

- Със сигурност. За мен, това признание е една от най-значимите победи на българския спорт през последните години. В близко време

София ще генерира огромен интерес, нови инвеститори

и средства по европрограми. Това ще направи града още по-красив и „спортен". За нас - като олимпийци, като пазители на олимпийските ценности и идеали – най-важен е социалният фактор. Това, което ще достигне до хората и ще остане за тях като възможности за спортуване - по места, в междублоковите пространства, непосредствено до домовете на хората.

- Отличното представяне на младите ни спортисти на вторите младежки олимпийски игри в Нанджин сякаш показа, че има светлина в тунела за българския спорт.

- Винаги съм оптимист. Сега, напоследък, след огромните български успехи на Младежката олимпиада в Нанджин това лято – още повече. Седемте медала в шест различни спорта на младите ни олимпийци са сигнал, че българският спорт притежава потенциал, че традициите са живи, школите работят, че нашите деца и техните треньори са все така талантливи и усърдни. Много е важно обаче сега да съхраним и развием тези таланти, като осигурим всичко необходимо за тяхното надграждане. Тук обаче искам да направя един контрапункт с не така радостните тенденции в развитието на българския спорт, които напоследък констатират експертите на БОК: намаляване броя на състезатели и спортове на елитно ниво, липса на приемственост и субординация, слаба вътрешна конкуренция, разпиляване по ненужни и несвойствени дейности, ниска мотивация, нереални оценки и обещания, не добро управление на спортна форма, занемарена работа по центровете, подценяване на психологическата подготовка, липса на информация, прекалена самоувереност и дори

самодейност на треньорите, личностни конфликти

неподготвеност за промените в световния спорт... Всички тях споделяме като изводи и отговорности със спортните институции, министерството и федерациите. В тази смисъл младежката олимпиада Нанджин 2014 остави много силно послание и задължение към всички нас.

- Кой спорт извън леката атлетика обичате и сега да гледата с удоволствие?

- Тенис.

- Тази година БОК чества 90 г., как планирате да отбележите този юбилей?

- Честванията продължават повече от година, тъй като БОК е създаден през 1923 г., а приемането му в МОК е година по-късно. Миналата есен проведохме специална конференция в НСА, много наши инициативи и активности бяха посветени на юбилея, включително и Националната олимпийска академия в Несебър. Визитата ни в централата на МОК в Лозана и срещата с президента на МОК Томас Бах бе също по този повод. Подготвяме луксозно издание на книга, която да обхване богатата история на БОК. На 29 октомври предстои специална церемония по отбелязването на годишнината, ден по-рано в хотел „Кемпински-Зографски" ще бъде открита изложба, посветена на юбилея. Използвам случая, авторитета и популярността на вашето издание за да поздравя всички български спортисти и да благодаря на цялото ни олимпийско семейство за това, че съхранихме заедно през годините в България основните олимпийски принципи и идеали.