Точно когато изглеждаше, че в българския волейбол думата морал е мръсна, Елица Василева излезе и показа, че все пак има такъв. Само за уточнение, точно посрещачката бе най-постоянната волейболистка на България на световното първенство. Посрещаше, забиваше, скачаше, колкото може, и на нея никой не може да й се сърди. Напротив, всичко това й даде право да излезе и да каже, че отборът е бил разстроен, че някой не си е свършил работата. Нали така правят всички в този спорт – мъже, жени... Но не, Василева излезе и си каза: „Не съм доволна от себе си”. Браво!
Кога ли ще дочакаме някой от мъжкия национален отбор да се появи след слаби мачове на летището и да види грешките в себе си? Кога ли някой треньор, особено последните, ще си кажат, че и те носят някаква вина, а виновни не са само волейболистите или волейболистките? Кога някой в тази федерация ще излезе да си каже, че е виновен за някое класиране и за целия ход на волейбола, който върви само надолу? Може би няма да стане никога, но поне Елица Василева показа как го правят големите личности в спорта.
"7 дни спорт"