Александър Янев: До скандала в националния се стигна заради Младенов

Юношата на Черно море Александър Янев се раздели с ЛУКойл Академик и от около месец играе в австрийския Гюсинг. Пред „Арена Варна“ той разкри подробности за новия си клуб, даде своята версия за скандала в националния отбор през лятото и прогнозира кои тимове ще се борят за медали в НБЛ.

- Сашо, каква е оценката ти за представянето на Лукойл през миналия сезон и защо се разделихте с клуба?

- Оценката ми за миналия сезон не е добра, а дори доста лоша. Не успяхме да постигнем нито една от поставените три цели – добро представяне в Eurocup и спечелване на Купа България и първенството. Не показахме добра и колективна игра. Аз имах договор и за този сезон с Лукойл, но те нямаха желание да го продължим и се разделихме, тъй като може би нямаха нужда от мен. В крайна сметка запазихме добри отношения. Оставям много приятели там и им пожелавам успех.

- Как се стигна до преминаването ти в австрийския Гюсинг?

- Имах оферта от Австрия още от юли месец. Много мислих дали да дойда тук или да подпиша някъде другаде. Разговарях няколко пъти с треньора, който ме убеди да дойда. Наистина не ми се оставаше в България, което също повлия на решението ми.

- Какви са първите ти впечатления от тима на Гюсинг?

- От един месец съм тук и няма от какво да се оплача. Всеки ден ни питат дали имаме нужда от нещо, дали всичко е ок. Нещото, което много ме изненада, бе, че от първия ден атмосферата в отбора е перфектна и открихме една приятна и уютна обстановка. Имаме страхотен колектив, млади играчи сме всичките, треньорът ни също. Работим много здраво, което е супер за всички.

- Добре ли е, че в отбора сте с още един българин в лицето на Чавдар Костов?

- С Чавдар се познаваме от много години и сме играли и в Гърция и в Лукойл заедно. Освен това всяко лято сме с националния отбор и винаги сме били големи приятели. Това, че пак сме в един отбор, и то в чужбина е страхотно. Всеки, който е имал такава възможност, знае какво е и колко е приятно.

- Какви са амбициите на Гюсинг?

- Гюсинг е отбор за пример. Развива свои млади играчи и после ги налага в мъжкия отбор. Има и четирима чужденци, но всички австрийци в отбора са от школата. Амбициите ни този сезон са много високи като на първо място е спечелването на първенството. През миналата година отборът е бил шампион и това ще бъде задължение сега плюс купата през февруари. Нивото на лигата е като българската – има 10 отбора, като във всеки има по няколко чужденци. Първите 4-5 тима сме равностойни и всеки може да бие всеки. Ще играем за първи път в „Еврочалъндж”, където искаме да се представим добре и ако е възможно да излезем от групата.

- Добри ли са битовите ви условия, как е градът?

- Тук всичко е на високо ниво – организация, професионализъм и условия. Настанени сме в големи апартаменти в хотел, залепен за залата. Уредена ни е храна, което е супер, защото след тренировка, когато сме изморени, не мислим за готвене. Градът ни е много малък, но си има абсолютно всичко и всичко ти е на близко. Когато имаме свободно време отиваме в по-големия град, който е на 30 км от тук, или пък във Виена.

- Да те върна в родната реалност. Защо се стига до този скандал в националния отбор през лятото и каква е твоята версия за случилото се?

- До скандала се стигна заради Жоро Младенов, който го направи толкова голям. Можеше по-спокойно да бъдем освободени, а не да се стига чак до „пресконференции”. Факт е, че никой състезател не може и няма право да съди решението на треньора. Но пък и никой добър треньор няма да предаде състезателите си и винаги, дори когато са сгрешили, ще застане зад тях. Моята версия е, че наистина постъпихме много глупаво, но изгонените бяхме трима, а прибралите се след 00.30 ч. бяха повече. Аз дори не пътувах с отбора на сутринта, имах три дни почивка. Може би треньорът знае повече за случилото се. След скандала говорихме с г-н Глушков, който беше на мнение, че наистина не трябваше това да стига това до медиите, за да се пише за баскетболисти, за играчи на градус, пияници, да се правят пресконференции и да се пишат писма.

- Смяташ ли, че можеш да играеш отново за България при този треньор?

- За националния отбор на България винаги бих играл. Никога няма да се замисля за това кой е треньор, защото това е България. Подобни неща могат да те мотивират да докажеш мястото си в отбора. Но след като един треньор не ти вярва, не ти гласува доверие и не застава зад грешката на своите състезатели, дали същият този треньор ще иска състезатели, които вече е изгонил.

- Тази събота започва новият сезон в Националната баскетболна лига на България. Как очакваш да се представят двата ти бивши клуба – Черно море и Лукойл?

- Този сезон мисля, че ще е по-интересен от миналия, защото претендентите за първото място са 3-4 отбора. Мисля, че Балкан и Рилски спортист ще бъдат изненада и ще направят нещо сериозно. Лукойл не направи кой знае каква селекция, но всеки иска да ги измести. Няма да е изненада ако отново са шампиони. За тях най-лошото е, че нямат предимство като домакинска зала в плейофите. Очаквам Черно море да са малко по-слаби от миналия сезон като селекция, но отново с добър колектив, игра и пълна зала могат да стигнат далече. Пожелавам и на двата ми бивши отбора успешен сезон, да са здрави и без контузии.

- Как вървят нещата с приятелката ти – волейболистката Христина Русева?

- Всичко около нас е перфектно и сме в супер взаимоотношения. Много държим един на друг и винаги си помагаме в трудни моменти. И този сезон стана така, че ще сме на разстояние един от друг – аз в Австрия, тя в Турция, но това няма да ни попречи да се виждаме през годината.

Следвай ни: