Контузиите в Арсенал: малшанс или...?

Контузиите в Арсенал: малшанс или...?

Преди 18-ата си годишнина като мениджър на Арсенал Арсен Венгер направи едно голямо признание по въпроса с епидемията, плъзнала в тъй голям период от управлението му. Французинът заяви, че не знае защо отборът страда от толкова много контузии, и то въпреки неспирното разследване на проблема и реформата в цялостния подход в израждането на физическа кондиция.

По време на пресконференция 64-годишният специалист бе запитан за “шока” от поредното разтежение на Аарън Рамзи в навечерието на мача с Галатасарай. Единствената изненада бе неговата изненада. В момента деветима са извън сметките му. Това е красноречиво и нанася огромна вреда на амбицията и в лигата, и в Европа.

“Да, направихме много промени в кондиционния режим – каза Венгер. – Не открихме причината за последната контузия на Рамзи.” Запитан за това какви са тези промени, той направи пауза и въздъхна, преди да заяви, че ще е нужен “дълъг” отговор.

Най-удивителното нещо е, че този проблем се случва непрестанно от дълго време. Следва цитат от Венгер от декември 2009 година. Тревожно е доколко той описва настоящото положение: “Получаваме повече контузии от другите големи тимове, истина е. Не може да се каже, че няма причина за това, ала още не сме я открили. Това е най-лошият ни сезон откъм контузии.”

Не съвсем. Това си остана един от най-големите проблеми за Арсенал и в следващите сезони. Според уебсайта PhysioRoom “артилеристите” са натрупали 745 контузии от началото на сезон 2004/05 (и общо 889 от началото на воденето на статистиката през 2002 г.), което е с 14% повече от всеки останал клуб в Премиър Лийг. За да го кажем по-разбираемо, Венгер трябва да се оправя с почти по 75 контузии средно годишно. Най-близкото до това в лигата е 64.

Говорителите на Арсенал оспорват естеството на тази статистика със справедливото твърдение, че никое независимо проучване не би могло да има същото проникновено познание като това на клуба. Посочва се и броят на травмите след единоборство, който добавя още повече сложност към цифрите. Ефектът обаче си остава виден.

“Артилеристите” редовно влизат в ключови мачове с осакатяващо количество отсъстващи. Тази седмица списъкът включва: Оливие Жиру, Матийо Дебюши, Тио Уолкот, Рамзи, Микел Артета, Серж Нябри, Яя Саного и, макар той да се очаква да е налице срещу Челси в неделя, Джак Уилшир.

Мнозина от играчите на тима усещат според източници, че в голяма степен всичко се дължи на “малшанс”. Това нещо самият Венгер редовно споменава. Простите цифри обаче подсказват, че всичко ще да се дължи на нещо много повече, за да не споменаваме и факта, че клубът така задълбочено разследва зад кулисите. Има го и това с близкия тип контузии, особено с разтеженията.

Мениджърът на Евертън Роберто Мартинес наскоро бе споменат като възможен наследник на Венгер и е рядкост като треньор с образователна степен по спортна кондиция. Пословичен е с манията си за предотвратяване на подобни контузии. “Винаги вярвам, че всяка травма може да бъде избегната – каза Мартинес през 2012 г. – Не вярвам в неща като разтежения. Ако получаваш подобна контузия във футбола, някъде е направена грешка.”

Ключът за Арсенал е да открие къде лежат тези грешки. Един проблем около подобен въпрос е, че самите процеси на получаване на толкова много контузии са плаващи и произтичат от купища фактори. Доста неща могат да повлияят на едно разтежение – от броя натрупани скорошни мачове до ъгъла на контакта.

Това прави дискусията по темата да е с огромна сложност и зависеща от куп фактори. От разговори с хората около клуба става ясно, че са изложени поредица различни теории. Един бивш играч е зад кулисите много по-критичен към подходите на Арсенал от мнозина от бившите си съотборници. Той е казал пред свои приближени, че програмата за предотвратяване на контузии просто не е била на висотата на тази в националния му отбор. Твърдял също, че сред състава неговото мнение далеч не било изолирано.

Друг потенциален проблем е възстановителният период след контузия. Според един източник, завръщащите се играчи се местят от работа с физиотерапевтите твърде бързо до кондиционните треньори. Това е забележимо заради различния тип трениране там.

Някои приближени на членове на състава се оплакват под сурдинка, че има “прибързаност” във връщането на играчи обратно в групата за мач – отчасти защото съставът е скъсен, така че проблемът се самовъзпроизвежда постоянно.

Доста от теориите всъщност се въртят около друга повтаряща се тема: дали мениджърът е останал толкова близо до съвременните футболни тенденции, колкото е могъл.

Бившият играч на клуба Стюарт Робсън е редовен критик на Венгер и миналата година прибягна до едно често твърдение във футболните среди: “Срещнах един от членовете на спортно-научния отдел на клуба и той ми каза, че сума пъти е обръщал внимание на Венгер, че претоварва играчите, а той не си вземал бележка.”

От друга страна, някои източници твърдят, че французинът предпочита играчите му да тренират с топката възможно най-много и не е особено заинтересуван от работата с тежести като други.

Холандският кондиционен специалист Раймонд Верхайен е най-гласовитият критик на тренировъчния режим на Арсенал и брутално коментира: “Когато Венгер дойде в британския футбол в средата на 1990-те, неговите тренировъчни методи бяха революционни. Проблемът с революционерите обаче е, че са такива само веднъж в живота си, тъй че двайсетина години след това стават праисторически.”

От всичките тези дебати и гледни точки е сигурно поне едно: Венгер е напълно наясно, че има проблем, плачещ за решение, и поне е направил началните стъпки да изведе тима си от ситуацията. Бе доведен кондиционният специалист Шед Форсайт от световния шампион Германия, а според източници ходът е “възбудил” мениджъра. Милиони бяха похарчени и за спортно-научния отдел.

Това не значи, че промяната ще бъде моментална. Клубът продължава да разследва и после вероятно ще трябва да се приспособи към нови подходи. Процесът ще е дългосрочен. Засега промените са малки. Арсенал пипва по натоварването на играчите преди мачове и смените вече загряват през целия мач, а не само преди влизането си в игра.

Венгер ще се надява всичко това постепенно да доведе до голяма трансформация и радикално намаление на броя контузии. Арсенал се нуждае от това. Всичко друго би добавило сол в раната.

Мигел Дилейни, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички