Пламен Константинов бе един от най-силните състезатели на националния отбор на България що се отнася до позицията на посрещачите. Сега Пламен има трудната задача да вдигне българския състав след неприятното представяне в Световната лига и да го изкачи поне до Топ 8 на Световното в Полша. Ето какво каза по темата за посрещачите Пламен Константинов за BGvolleyball.com:
- Защо е толкова трудно в днешния волейбол да бъдеш добър посрещач?
- Не мога да кажа, че само позицията на посрещача е трудна. Може би тази роля изисква до по-голяма степен и природни дадености, защото не всичко може да се направи само с тренировки. Истината е, че в България на много постове имаме проблеми, като този на разпределителя например. И винаги сме търсили различни варианти. Просто клубовете произвеждат твърде малко. Има много отбори, но малко качествени състезатели. И това е проблем, при това сериозен. А това качество, което го има, не се доразвива, защото примерно не се работи правилно с някой състезател. Когато дадеш грешна насока на някой като малък, след това е много трудно да го изправиш.
- А защо се стига до тази ситуация? Липсват качествените треньори ли?
- Не е само до качествените треньори. Тези хора трябва да бъдат стимулирани по някакъв начин. Към тези хора се гледа, като към хора, които просто трябва да хвърлят топките на децата, за да тренират. А треньорите все пак трябва и да мислят за семействата си. И като получават ниски заплати, се ориентират към още 2-3 работи. И трябва да се намери начин тези треньори да бъдат стимулирани по някакъв начин, след като заплатите им са ниски. Предлагал съм един вариант и пак ще го предложа и на федерацията. А той е треньорите на подрастващите в клубовете да получават 5% от трансферите на своите играчи през първите 1-2 години след напускането им. Защо мениджърите, които се появяват от никъде и само, защото имат някакви връзки да получават по 5 или 10% от трансферите на състезателите, а треньорите - не? Тогава треньорите ще знаят, че заплатата им не е кой знае колко висока, но ако успеят да направят 3-4 състезатели, през следващите 2-3 години ще си осигуряват някакъв процент. Това ще мотивира треньорите да търсят децата, да ги тренират, да им отделят повече време и т.н.
- Да, но много често в детско-юношеските школи треньорите се сменят в различните възрастови групи...
- Да, и затова може да се остави един треньор да се занимава с един набор от най-малките до юноши/девойки старша възраст и дори до мъже/жени. Това обаче е по-трудно, защото всеки един треньор си има своите специфични методи на работа. Има някои, които се справят по-добре с по-малките, а други - с по-големите. И тогава този вариант може да е в ущърб на качеството. Друг вариант е трима треньори за 3-4 възрастови групи. И каквото излезе от това поколение, тези хора си делят поравно резултатите.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)