Последният медал на българския национален отбор за мъже е от Европейското първенство в Турция през 2009. Тогава начело на тима бе италианецът Силвано Пранди, който води отбора до Световното през 2010. След това пътищата на Професора и на България се разделиха, но Професора продължава да е свързан с български волейболисти. Бившият селекционер даде интервю за BGvolleyball.com.
- Традиция стана Силвано Пранди да е заобиколен от българи, така е и в Лион. Разкажете ни как започна всичко.
- В основата на всичко бе моето приятелство с Владо Николов. Работихме заедно в Кунео, а след това и в националния отбор на България. Владо се бе споразумял с президента на Лион Тодоров (Красимир, б.р.) и вероятно са говорили и за мен. Така ми се обадиха и по този начин започна работата ни в Лион. За мен това е интересно предизвикателство, защото имам възможност да се запозная с нова страна и да усъвършенствам френския ми. И продължавам да се забавлявам, защото за мен треньорската работа е забавление.
- Може би това, което липсваше през сезона, бяха резултатите, но какво да очакваме от следващия? Ще се намесите ли в борбата за титлата?
- Не, не, защото Лион разполага с най-ниския бюджет в сравнение с останалите отбори в елита на Франция. По тази причина ни е трудно да намираме добри играчи. Колкото до миналия сезон, Владо бе контузен два месеца, след като получи травма в крака. Разпределителят ни Тишер си счупи пръст и той бе аут за два месеца. По тази причина отстъпвахме в класирането. След като двамата се завърнаха, отборът подобри представянето си и мисля, че завършихме добре сезона, след като успяхме да се спасим от изпадане. Сега заменихме Тишер, който не бе в най-добрата си физическа форма, с Хавиер Гонсалес. Гонсалес е кубинец и го познавам от времето, когато работех в Кунео.
- Междувременно Кунео вече няма отбор в Италия. След толкова години, които сте прекарал в този клуб, това натъжава ли ви?
- Всичко в живота се ражда и умира. И всички фирми и спортни организации имат начало и край. А днес икономическата ситуация в Италия не е добра и по-лесно възникват финансови проблеми.
- По-добре ли е във Франция?
- Да кажем, че е малко по-добре, отколкото в Италия. Но в Италия има по-добра организация. И що се отнася до волейбола, Италия има по-качествени клубове, отколкото във Франция. Но може да се работи спокойно. Правим селекцията за новия сезон и трябва да намеря още един асистент.
- С оглед на оставката на Камило Плачи като селекционер на България, може ли да го видим отново във вашия щаб?
- През тази година със сигурност не. Аз смятам, че Камило е треньор, който не може да ми бъде асистент във Франция, просто защото икономическите възможности не го позволяват. Да, той ми бе помощник в Кунео, в Модена и в националния отбор, но имаше добри условия за целта. А във Франция асистентите взимат малко пари. А Камило трябва и може да намери или национален отбор или някой клуб, където да бъде старши треньор.
- Как ви се струва новият селекционер на България Пламен Константинов?
- Пламен го познавах като състезател, но като треньор - не толкова добре. Знам обаче, че натрупа сериозен опит в Турция и в Русия. И според мен той може да се представи добре начело на България. С
ъмненията ми са по-скоро около това дали отборът е толкова силен без Матей Казийски
. Ако се беше завърнал, това щеше да е важно за израстването на целия състав. Без него няма да е лесна работа за Пламен да постигне добри резултати.
- В щаба на Пламен има човек, когото познавате добре ...
- Пламен има добър щаб и разговарях с неговия асистент Алесандро Пироли, с когото също съм работил в Кунео и в Модена.
Триото Пранди - Плачи - Пироли бе един страхотен екип
, но сега сме разделени. Алесандро работи заедно с Пламен от една година в Русия и това, че ще продължи да го прави и в отбора на България е голям плюс. До колкото разбрах в щаба на тима остава и Дарио Симони, който ми е бил асистент в Латина. Така, че виждате колкото много помощници съм имал и колко допирни точки продължавам да имам с България. Но светът на волейбола е малък. Пожелавам на Пламен да постигне страхотни резултати, защото за него ще бъде важно понеже е все още млад в занаята.
- От това, което видяхме в Световната лига, накъде отива волейбола?
- Да кажем, че има няколко традиционно силни отбора като Италия, Бразилия и Русия, но има и един нов у
к като Иран. Австралия попадна малко случайно във финалната шестица и няма кой знае какви перспективи пред себе си, докато иранският отбор е доста интересен. Във времето, в което Веласко работеше в този тим, волейболистите им израстнаха много. Разговарях и с Даниеле Баньоли, който бе треньор на клуб от иранското първенство и той също ми каза, че Иран се превръща в интересна волейболна среда. Полша също продължава да е интересна, а
аз очаквам да видя докъде ще стигне Турция, защото този отбор доста е израстнал
. Имат много пари, но все още нямат толкова добър национален отбор.
- А от спортно-техническа гледна точка изненадва ли ви нещо?
- Новости не виждам. В отбора на САЩ добре протича подмладяването на състава. Имат обещаващи волейболисти и ако Сандер продължи да развива страхотния си талант, могат да постигнат още добри резултати. Млад е и все още сравнително непознат за съперниците. Трябва да се види и докъде ще стигнат Андерсън, Холт и преди всичко разпределителя Кристенсен. Всички те са доста млади, но манталитета на американците винаги ми е харесвал много. И мисля, че ще продължат с успехите.
Ивайло Пампулов, BGvolleyball.com