Владимир Николов е роден на 3 октомври 1977 г. Шампион е на България, Франция и Италия. С националния отбор има три бронзови медала - от световното първенство през 2006 г., от Световната купа - 2007 г. и от европейския шампионат - 2009 г. След двегодишно прекъсване отново е в състава на България за първенството на планетата в Полша през септември. В интервю във вчерашния брой на вестник "Преса" той сподели интересни подробности около националния отбор и личния си живот.
- Преди 2 години се оттеглихте от националния отбор. Сега се подготвяте заедно с момчетата, какви са шансовете да облечете отново националната фланелка?
- Попаднахте малко на пожар в състава. Вие лично имате ли желание да играете, или ще го направите, защото се налага?
- И от двете по малко. Ако Данаил Милушев и Боян Йорданов бяха здрави и ако Николай Учиков не се беше отказал от националния, моето връщане нямаше да стои на дневен ред. Освен това Цветан Соколов се прибра в България след много изтощителен сезон с клубния си тим в Италия. Съвкупността от тези проблеми и смяната на треньора доведе до това аз да тренирам наравно с останалите.
- Вие бяхте един от най-близките хора на бившия селекционер Камило Плачи. Къде сбърка той?
- Според мен основната грешка на Камило беше това, че той за 6 години не научи български. Ако го беше направил, щеше да повлияе положително на работния процес.
- С Пламен Константинов бяхте съотборници, какъв е той като треньор? Какво промени, откакто пое националния?
- Засега е доста интересно и мотивиращо да се работи с него. Пламен умее да говори. Наблюдавам отбора от доста години и мога да кажа, че повечето от момчетата никога не са били толкова мотивирани. И категорично заслугата е на треньора.
- Имаше конфликт между част от волейболистите, сега каква е обстановката в отбора?
- Не усещам в момента да има проблеми. Но дали конфликтът е преодолян, ще стане ясно, като дойдат трудностите.
- Матей Казийски за пореден път отказа да се върне в състава. Липсва ли той на тима?
- Играч с неговите качества би могъл да бъде от полза на всеки един отбор. Но истината е, че когато има успехи, ги постига тимът, а не един състезател. При положение че той не иска да играе, значи трябва да се справим без него.
- Андрей Жеков прие предложението отново да играе за България. Неговото завръщане как се приема от останалите състезатели?
- Андрей не е конфликтен и никога не е имал проблем с когото и да е от играчите. Вписва се добре в отбора. Жеков е опитен, отборът заедно с него постигна три много престижни класирания - бронзови медали от световно първенство, Световна купа и европейски шампионат. Винаги е плюс за един треньор да разполага с такъв волейболист.
- Преди 4 години на световното в Италия бяхте капитан на тима, тогава се класирахме 7-и и това беше отчетено като неуспех. Можем ли сега да направим нещо повече?
- Искрено се надявам. Мисля дори, че е реалистично да подобрим това класиране. България е в по-слабия поток на шампионата. Не че имаме отворена магистрала до финалната шестица, но при нас изявените отбори са Бразилия и Русия. А в другия поток са САЩ, Сърбия, Франция, Полша, Аржентина, Иран... Тези шест отбора ще спорят за три места. В нашата група освен фаворитите останалите състави или са на нивото ни, или са по-слаби.
- Помагахте на „Левски бол“ през изминалия сезон. Сега как стоят нещата, ще се занимавате ли с българското първенство?
- Имахме хубави намерения и започнахме с ентусиазъм този проект. Когато аз се появих, отборът не беше в добро състояние, но след това успяхме да спечелим купата на България и да играем финал Отчитам тези постижения като безспорен успех. По друг начин обаче стоят финансовите дела на клуба. Ако не намеря помощ отнякъде, не виждам как бих могъл да се справя през следващия сезон с издръжката на тима. По-просто казано, търси се спонсор за
„Левски“, в противен случай вероятно няма да го има.
- Повечето отбори у нас са закъсали финансово. Първенството ни е слабо, играчите стигат определено ниво и бягат в чужбина. Виждате ли светлина в тунела?
- След това, което се случи с Корпоративна търговска банка, вероятно ще настъпят сериозни трудности за спорта. Винаги съм се опитвал да стоя далеч от политиката, но като човек от спорта бих казал, че Цветан Василев помагаше във футбола, баскетбола, волейбола и на доста други федерации.
- Сигурно сте мис лили с какво да се захванете, след като прекратите състезателната си кариера...
- Бяхме с националния отбор в САЩ, когато се случиха тези събития. Ако искате, вярвайте - за първи път през живота ми мина мисълта да емигрирам. И това ме уплаши.
- Съпругата и децата ви как гледат на тази мисъл?
- Децата са малки. Моето семейство прекарва по-голямата част от годината в чужбина. Ако мога да се изразя така - жена ми е ориентирана и търси възможности извън България.
- Това означава ли, че след като спрете да се състезавате, ще търсите реализация в чужбина?
- Категорично не. Аз съм българин и докато виждам, че има надежда, ще продължавам да се боря.
- Какво мислите за слуха, че вие ще наследите поста на Данчо Лазаров във федерацията?
- Не съм чувал подобно нещо, а и не се виждам точно в тази роля. Имам опит, но ръководенето на федерацията изисква познаване на проблемите в клубовете. Засега се оказва, че аз не се справям с един основен аспект от управлението на само един клуб - „Левски".
Цвета МАРКОВА, "Преса"