Знам, че съм по-добър от Кличко и Господ е с мен
Кубрат Пулев и щабът му приключват вечерята си. Интервюто е уговорено и сядам срещу него за разговор. Чаят е на масата. Държи много на няколкото резенчета лимон. Спокоен е и откровен.
- Как върви подготовката ти на Белмекен?
- Чувствам се много добре. Хубаво ми е. Имаме уникален комплекс, който трябва да ценим. Жалко, че като по-малък с националния отбор на България не съм оценявал тази природа. Видях се с шефа на Национална спортна база Марио Примджанов. Хората тук искат всячески да ми угодят. Постоянно ме питат дали имам нужда от нещо. Персоналът, готвачът - всички са много мили. От сърце ми желаят успех срещу Кличко. Радват ми се и усещам как истински желаят да го победя.
- Разбрах, че си помолил за друг ринг...
- Този в залата бе малък и го смениха с по-голям за тренировка.
- Твоя ли бе идеята да се подготвяш тук и как реагира щабът ти на това?
- Разбира се. Важно е къде аз се чувствам най-добре и къде мога да се подготвя най-добре.
- Имаш възможност да тренираш навсякъде по света. Все пак защо избра Белмекен?
- Защото съм в България. Тук, в недрата ни, има особена енергия. В страната ни сме силни. По света има всякакви бази, но малко са на такава надморска височина.
- Базата в Германия също е хубава, предполагам?
- И там е хубаво, но тук съм още по-отделен от всички странични неща. И си е България!
- Какво споделят треньорът ти и останалите от екипа ти?
- И на тях много им харесва. Момичето е световна шампионка. Има четири колана. Тича почти колкото мен. Мъжът е мой спаринг партньор. Подготвителен. За следващия етап ме чакат други боксьори. Сред тях почти няма под два метра. Единият беше противник на Кличко. Казва се Мариуш Вах.
- Чувам, че говориш много добре немски, а учиш ли ги на български?
- Научават по някоя и друга дума като "благодаря", "добро утро", "здравей".
- Осъзнаваш ли, че се превръщаш в огромна реклама за страната ни. В началото на подготовката ти на Белмекен пристигнаха журналисти и камери на RTL...
- Да, дойдоха заради мен. Бяха и от "Дойче веле". Искаха ми интервю, но им казах: "Ако ви трябвам, елате тук". От "Транс Уърлд спорт" също, излъчват за 160 държави. Приятел ме гледал по "Ал-Джазира" и ми сподели: "Виждам те всяка седмица, но като те съзрях от хиляди километри, се почувствах различно".
- Чрез теб цял свят има възможност да научи за страната ни, за уникалната ни природа. Какво разказваш за родината си?
- Това ни е първи лагер тук с щаба ми. Единодушни са, че пак трябва да дойдем. Всичко зависи от развоя на мача с Владимир Кличко, от това как ще продължи моята кариера. Като цяло, да даде Господ, здраве и късмет да го бия. Но и да не победя, аз ще си гоня световната титла до дупка.
- Вярно ли е, че Кличко има клауза в договора си да иска веднага реванш, ако го победиш?
- Да. И трябва да го направя до една година.
- А ти мислил ли си за реванш?
- Не. Но правилата важат и за мен.
- Така е, но той невинаги ги спазва...
- Да. Например отказа да му взимат допинг тестове по време на подготовката за мача. На пресконференцията направих необходимото да го попитам поне 10 пъти какво мисли по въпроса. Той и хората му увъртаха. За мен е един фалшив световен шампион. Много, много добър боксьор, но
като не даваш допинг преди мача показваш, че работата ти не е чиста
- А теб защо те задължават да си подложен на допинг проверки постоянно?
- Защото имаме договор с ARD, който го изисква. Ако аз съм на неговото място, за да не оставям съмнение у хората и да опорочавам тежката категория и бокса, бих казал "Добре, съгласен съм да давам допинг проби. Щом искате, няма проблем". Той си търси извинения. Имам чувството, че се самонавива как всички се страхуват от него и е най-силният.
Поведението му е малко надменно
а това може да му изиграе лоша шега.
- Той първо те обиждаше, а после каза, че си способен на чудеса. Как тълкуваш думите му?
- Всяко негово изказване е продиктувано от различен мотив. Мачът вече е факт и Кличко осъзнава някои неща. Отначало се стремеше да ме заобиколи, ако може. Просто говори, както му изнася.
- Осъзнаваш ли, че се изправяш не само срещу боеца Кличко, но и срещу една империя?
- Да, така е. Могъща империя със сериозни хора, политици, а и парите са сериозни. Имам сили да се боря и съм още в началото.
- Не е ли твърде тежка задачата ти?
- Аз съм по тежките, не по леките задачи.
- Остава впечатлението, че Кличко напълно диктува нещата - хонорари, място на боя...
- Не! Момент! Има си федерация със закони. Ето, притиснахме го да се бие с мен. Той нямаше много желание. В много мои интервюта казвах, че няма как да му се размине този мач. И никой не ми вярваше, но думите ми се оказаха истина. Неговата компания взе търга, извадиха с над 2 милиона повече. Като организатори определят доста от нещата. Освен това Владимир е шампион и е нормално да изисква повече. По закон шампионът взима 80 процента от парите, претендентът 20.
- Но май те ощетиха с пет процента?
- Искахме 25, но те направиха така, че да не стане.
- Какво усети, когато за първи път видя Кличко на пресконференцията?
- У мен нищо не трепна. А той веднага измърмори, че от "Зауерланд" ме наговарят какво да приказвам. Пълни глупости! Шефът на клуба Кале Зауерланд дори не дойде и аз бях изненадан. Те са си изградили начин на провеждане на пресконференцията като по шаблон. Журналистите са подбрани. Случайни хора там не влизат. Структурата е подредена така, че да действа в тяхна полза. Горе-долу като в парламента.
Това не ми се хареса и наруших стереотипа им
Прекъснах няколко пъти, взех им микрофона. Не съм искал да правя скандали. Целта ми бе единствено правилата да бъдат еднакви и за двамата. Журналистите услужливо му помагаха. Аз питам за допинга, те отклоняват темата с друг въпрос.
- А когато погледите ви се срещнаха на онази традиционна снимка...
- Ще ти я покажа. Кажи си мнението.
- Гледаш го хладнокръвно.
- Такъв съм.
- Билетите за двубоя вече са изкупени...
- Да. За тях, ако отида сам, ще им е най-добре. (Смее се)
- И Андреа се качи за малко на Белмекен. Ще те гледа ли този път на живо?
- Не знам. За нея ще бъде още по-тежко.
- Опасяваш ли се от удари под кръста?
- Има ги навсякъде в живота. Опасявам се, че може би реферът пак ще е техен. Но въпреки отказа да дава допинг проби, въпреки че могат да нагласят и съдиите,
знам и вярвам, че ще го победя
По-добър съм и Господ е с мен. Като физически и психически данни не е по-добър от мен в никакъв случай.
- Смяташ ли, че този двубой идва в най-подходящия за теб момент като възраст и опит на професионалния ринг?
- Това също не е случайно. Така е писано да се случи. А и нещата не зависят единствено от мен. Много път изминах, за да стигна до този мач. Не мога да си позволя да кажа "другата година ще играя с него". Всички видяха, че не е лесно да се добереш до двубой за световна титла. Игрите са големи. Натискът също.
- Искаше да се биеш за всичките колани на Кличко. Какво стана в крайна сметка?
- Ние решихме. Ще играя за IBF.
- Приемаш ли този мач като мача на живота ти?
- Не мисля чак така. Може би не го оценявам все още. Може след време може да ме е яд за някои неща, но не го чувствам по този начин.
- Но виж как при него всичко е премислено. Веднага се застрахова с клауза за реванш?
- Да, там няма големи рискове. Всичко е преценено. Кличко са навлезли толкова навътре в бокса, че знаят всички номера. Аз наистина се боря с една смазана машина, с хората в нея и могъщата им организация.
- И откъде черпиш сили?
- Имам достатъчно кураж. Приятелите, близките и треньорите ми помагат. Стоят зад мен и допълнително ме подкрепят. Аз като личност доста работя върху себе си. Осъзнал съм с времето много неща. Преразгледал съм ценностите си.
На Владимир му трябва кураж
Но той не може да го осъзнае много добре. Донякъде ме подценява, което е добре.
- А ти как гледаш на него. Как ти въздейства хегемонията му?
- Аз съм едно кълбо от енергия. Така съм проектиран. Може би от моите родители. Може би от Господ. Да стигна дотук, трябваше да мине доста време. Доста неща да осъзнаеш и да почувстваш. Изграждал съм се 20 години в бокса.
- Германия промени ли те?
- Много. Видях как можем да бъдем хора и да бъдем истинско общество.
- А какво научи от немците?
- Как да работиш, да имаш съвест и да бъдеш толерантен.
Мария Диметрова, "Стандарт"
Снимка: Бончук Андонов