Паолина Попова е сред Спортните таланти на "Еврофутбол" за 2014 година, а голямата й страст е фигурното пързаляне. "Ако продължавам, ще успея" - това е мотото, което 16-годишната Паолина следва. Ето какво още сподели фигуристката в специално интервю за "Еврофутбол".
- Казвам „Здравей!“ на Паолина Попова. „Добре дошла!“ в България. Завърна се
преди дни от двумесечен лагер в САЩ. Разкажи ни малко повече за себе си.
- Здравейте, казвам се Паолина Попова и съм на 16 години, от гр. София. Тренирам фигурно пързаляне активно от 6-годишна възраст, като още от бебе съм на леда.
- Състезаваш се в индивидуалната дисциплина, а от тази година си и за първи път
Спортен талант на „Еврофутбол“. Кажи ми, как се почувства, когато разбра, че си
одобрена по тази програма?
- Обаждането беше доста драматично, защото не можах да повярвам в началото и много се зарадвах. Това, че съм сред одобрените, ми донесе много – даде ми възможност да се реализирам повече, да направя един много хубав спортен лагер в САЩ за два месеца и то точно по времето, когато в София няма условия за подготовка.
- Разкажи ни повече за това – ти замина при един от известните треньори по фигурно пързаляне, украинеца Сергей Вайпан – как се свърза с него?
- Има още една българка, която тренира при него, нейните родители работят в САЩ... Намерихме се чрез нея и така имах възможност да тренирам и аз при него.
- Какво е усещането да се готвиш при чужденец? Имаше ли в началото проблеми в
общуването, макар да разбирам, че си доволна от представянето си по английски
език?
- (смее се) Да, беше лесно общуването с него, макар в началото наистина да бе различно, защото аз не съм свикнала да сменям така треньори – от малка съм била при една треньорка, но и той се представи много добре пред мен и ми беше по-лесно да се адаптирам.
- Какво означава за теб на тази възраст да си два месеца сама извън България? Заслужаваше ли си?
- Да, определено си заслужаваше. В началото не забелязвах трудностите, но към края вече много ми домъчня за родината и за моето семейство... Бих ходила да работя там и да тренирам след години, но се надявам винаги да си остана в България.
- Как се подобри твоето представяне на леда в спортно-технически план?
- Много си подобрих техниката на пързаляне, захода за скоковете и най-вече подобрих скоростта на пируетите си, което е много важно.
- А в психологически аспект има ли подобрение?
- Да се надяваме, това ще се покаже с времето. Имам достатъчно увереност, но не и прекалено, защото тогава също не се получава добре. Трябва да имам ясна представа за себе си – нито по-малко, нито повече.
- Успя ли да посетиш някои от градовете и забележителностите в САЩ извън
тренировките?
- Всяка неделя ни беше почивният ден и оползотворявахме свободното си време.
Сбъднах една от мечтите си – ходих до Ню Йорк, видях Статуята на свободата, качих се на Емпайър Стейт Билдинг и още много неща...
- Пеша ли се качи?
- (смее се) А, от 86-ия до 102-ия етаж. Усещането е все едно съм на Витоша!
- Каква е разликата в манталитета на американските спортисти и на твоите връстници в България?
- Като че ли там са по-дружелюбни, по-непринудени. Иначе не бих казала, че са по-добри от нас – добри са, но и ние имаме много добри спортисти. Единственото,
по което ни превъзхождат, е базата. Почти във всеки квартал имаше пързалка и
децата можеха да тренират по-свободно, защото тук се събираме по 20 деца на една тренировка – като сме всички на един лед, как ще го разделим!?! Не става. Достъпът до техните пързалки е абсолютно свободен – когато аз тренирах сама сутрин, идваха и възрастни хора да тренират, което е обичайно за тях. Типично за американците – за тях няма значение възрастта.
- Какво ти предстои до края на годината? Докато беше в САЩ успя да спечелиш и
бронзов медал на едно състезание – поздравления за това! Очакваш ли още медали?
- Разбира се. В момента работя по това. Трудя се много за контролното състезание,
което ще бъде август месец. Надявам се и че ще успея да се реализирам на някое
международно състезание, защото това наистина е важно за мен.
- Докъде се простират твоите спортни мечти?
- Не мога да кажа – всеки иска да бъде олимпийски шампион, всеки иска да бъде
световен шампион... Аз искам да видя какво е да участваш на такива големи
първенства, да мога да се реализирам, да покажа на хората, да остана в историята... Да покажа какво мога не само на тренировка!
- Вярваш ли в себе си?
- Достатъчно вярвам, да.
- Ясно е, че участието в програма „Спортни таланти“ е финансова протекция за
спортистите, но усещаш ли, че нещо допълнително ти донесе самата програма?
- О, разбира се! Финансирането много ме подпомогна, кара ме да се чувствам много по-добре, че има някой зад гърба ми, който ми помага. Ако има повече като вас, ако има повече финансова подкрепа, всички спортисти ще бъдат на много по-добро ниво.
- Какво ще пожелаеш на останалите Спортни таланти?
- Пожелавам им да продължават да се трудят – това се възнаграждава рано или късно! Разбрах това – дори след само два месеца усилени тренировки се разбра какво правих. Ако продължаваме да се трудим, наистина ще успеем!
- Имаш ли девиз, мото или просто нещо, което ти помага в трудни моменти?
- Ще успея – не днес, не утре може би, но ако продължавам, ще успея!
- Благодаря ти, пожелаваме ти го от сърце!
- И аз благодаря!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)