От "тайно оръжие" до ежедневие: как добавките промениха спорта

Проучване на Сара Докинс и Соня Оксли за "Би Би Си":

Именно на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година започват да се носят слухове за ново „тайно оръжие“.

Десетки британски спортисти приемат нов продукт, който увеличава мускулната маса и подобрява спортните резултати — „чудодейно хапче“, което не нарушава нито едно антидопингово правило.

Става дума за креатина. Днес той се продава в кутии и пликове по рафтовете на много супермаркети и постоянно се появява в публикации в социалните мрежи. Това е предпочитаната хранителна добавка за милиони хора и една от най-подробно изследваните от науката.

Но тогава, когато навлиза на най-високото равнище в британския елитен спорт, употребата на всяко вещество, описвано като „подобряващо представянето“, предизвиква подозрения и носи стигма — дори когато е разрешено.

От момента, в който се събуди, до момента, в който си легне, спортистът мисли как да подобри представянето и възстановяването си. Днес креатинът е само една от дългия списък с добавки, които елитните спортисти приемат в търсене на малки предимства. Някои помагат за увеличаване на мускулната маса и силата, а други компенсират дефицити в храненето.

„В научната литература има различни изследвания, според които вероятно до 90% от спортистите приемат добавки. Често се шегувам, че това означава, че останалите 10% лъжат“, казва Греъм Клоуз, професор по физиология на човека в университета „Ливърпул Джон Мурс“. „В спортните отбори, с които съм работил, според мен делът е по-близо до 100% — почти всички спортисти приемат някакъв вид добавка.“

Какво всъщност правят добавките и защо спортистите ги приемат? И при принципа на строгата отговорност, според който елитните спортисти носят пълна отговорност за всичко, което попада в организма им, как се уверяват, че остават чисти от допинг?

Макар специалисти като Клоуз да препоръчват хранителните потребности да се покриват преди всичко чрез храната, това невинаги е възможно или практично. Именно тогава идва мястото на добавките.

Да вземем например креатина, който се съдържа естествено в месото и рибата.

„Ще трябва да изяждате почти килограм сурово пилешко месо на ден, за да получите необходимото количество креатин“, казва Клоуз. Но консумацията на сурово птиче месо е опасна заради риска от хранително отравяне, причинено от вредни бактерии. Креатинът е естествено съединение в организма, което се произвежда в бъбреците, черния дроб и панкреаса. Той осигурява бързо енергия на мускулите, което е особено важно при краткотрайни натоварвания с висока интензивност, като спринта.

Големият му пробив като добавка идва през 90-те години, когато двама учени, които го изследват от две десетилетия, споделят резултатите си със Стив Дженингс. Неговата компания за спортно хранене Maxim доставя продукти на британския олимпийски отбор.

По време на Игрите в Барселона през 1992 година разследващият журналист Дъг Гилън научава за „таен експеримент“ с участието на британски спортисти и вижда кутия от техния Ergomax C150 — ефервесцентни таблетки с креатин. Той пише, че ако твърденията на учените, че креатинът може да подобри представянето при експлозивни натоварвания с между 1 и 3%, са верни, „спортът може никога повече да не бъде същият“.

По отношение на спортните добавки и храненето той се оказва прав. До следващата олимпиада през 1996 година според оценките 80% от спортистите вече приемат креатин. Оттогава употребата му става масова, а изследванията показват, че освен физически ползи той може да има положителен ефект и върху когнитивните функции.

Според списанието на Международното дружество по спортно хранене пробивът на креатина през 90-те години „поставя началото на нова ера в спортното хранене“ и „стимулира изследването на други добавки“.

Според Grand View Research световният пазар на хранителни добавки е оценен на 209,5 милиарда долара през 2025 година. Прогнозата е до 2033 година той да нарасне до 431,7 милиарда долара. Клоуз, който отговаря за храненето по време на миналогодишното турне на ръгби отбора „Британските и ирландските лъвове“, разглежда добавките като „последното парче от пъзела“, а не като отправна точка.

„Говорим за малки подобрения. При спортистите, които се съсредоточават върху храната, често виждаме, че са се погрижили както трябва за най-важните неща“, казва той. „Така те постигат значително подобрение в представянето си, защото цялостният им хранителен режим е безупречен. Може да изпускат онзи един процент, но са овладели отлично останалите 99%. И често се справят по-добре от хората, които преследват единия процент, без да са обърнали достатъчно внимание на останалите 99%.“

Австралийската колоездачка Никол Фрейн е съгласна и добавя:

„Твърдо вярвам, че неслучайно се наричат спортни добавки. Те трябва да допълват нещата, които вече правиш правилно. Не смятам, че добавките са решението на проблемите ми. Трябва да се храниш балансирано, да тренираш добре, да спиш както трябва, да се възстановяваш добре и да приемаш достатъчно течности — всичко това трябва да е налице, преди да включим допълнителните неща.“

Клоуз поставя протеините на прах на първо място сред добавките, приемани от спортистите, с които работи. След тях нарежда креатина и витамин D. Протеините на прах подпомагат максимално възстановяването на мускулите и допринасят за растежа им. Креатинът осигурява бързо енергия на мускулите и е важен при кратки натоварвания с висока интензивност, като спринта. Витамин D пък е необходим за здравето на костите и подпомага мускулната функция.

Сред другите популярни добавки са въглехидратните гелове. Според Клоуз те са изиграли ключова роля за първото пробягване на маратон под два часа, постигнато по-рано тази година от кенийския бегач на дълги разстояния Сабастиан Саве.

„Като специалисти по спортно хранене всички бяхме силно заинтригувани от плана му за прием на енергия. Спортните напитки и геловете имаха огромна роля в него“, казва Клоуз. „Беше направено изчисление какво е необходимо, за да се пробяга маратон под два часа. Част от него беше да се осигури прием на над 100 грама въглехидрати на час чрез добавки. А според информацията за неотдавнашния маратон под два часа постигнатият прием е бил 110 грама въглехидрати на час.“

Добавките могат да подобрят представянето, но определението „подобряващи представянето“ звучи смущаващо заради връзката му със забранените вещества и нарушенията на антидопинговите правила. Какво тогава определя дали дадено вещество ще попадне в забранителния списък на Световната антидопингова агенция — WADA?

„За да включи нещо в списъка, WADA изисква то да отговаря на два от три критерия: да е опасно за здравето, да подобрява спортното представяне и да противоречи на духа на спорта“, обяснява Клоуз. „Тоест, ако нещо подобрява представянето, но не е опасно за здравето и не противоречи на духа на спорта, WADA няма да го забрани.

Креатинът е добър пример.

При анаболните стероиди обаче инжектирането с цел подобряване на представянето противоречи на духа на спорта, опасно е за здравето и подобрява резултатите — така са изпълнени и трите критерия.“

Въпреки това приемът на добавка носи антидопингови рискове.

„Не може да се даде гаранция, че която и да е конкретна добавка не съдържа забранени вещества“, гласят препоръките на британската антидопингова агенция, която призовава спортистите да „бъдат бдителни“ при употребата им. Ако дадете положителна проба за забранено вещество, неволният му прием може да доведе до същото четиригодишно наказание, както и умишлената употреба.

Съществуват програми за тестване на добавки, които проверяват отделните партиди, преди продуктите да бъдат пуснати в продажба, за да се уверят, че не съдържат вещества, забранени от WADA.

Една от тях е Informed Sport. Според организацията до една на всеки десет добавки е замърсена със съставки и съединения, забранени в спорта. Тя посочва изследване на Центъра за антидопингови знания, според което замърсени продукти са причина за 8% от всички антидопингови нарушения между 2005 и 2022 година.

Макар системата Informed Sport да се използва широко от спортистите, WADA ясно подчертава, че програмите за гарантиране на качеството могат да намалят риска от антидопингово нарушение, но не и да го премахнат напълно.

Ако все пак приемете този риск, трябва да следите всичко организирано.

За британската състезателка по гребане Хайди Лонг това означава да води електронна таблица.

„Записала съм номера на партидата на всеки продукт, който съм приемала, и срока му на годност. Защото, ако го приемеш след изтичането на този срок, сертификацията на Informed Sport вече не е валидна“, казва тя.

Клоуз разказва, че е посещавал и фабрики, в които се произвеждат добавките, за да проверява производствените процеси, защото „рискът да дадеш положителна допинг проба е огромен“.

Има рискове и за останалите потребители, добавя той:

„Може да купувате по интернет добавки, произведени в нечий гараж, без да имате никаква представа за производствените процеси.“

Той посочва изследвания на продукти с креатин, при които е установено, че те всъщност не съдържат креатин. Така „просто си хвърляте парите на вятъра“, а в най-лошия случай продуктът може да съдържа вещества, опасни за здравето.

„Затова е много важно да се подчертае, че макар добавките да могат да играят малка роля, съображенията за безопасност са водещи“, казва той.

Има обаче повече от един начин елитният спортист да търси предимство пред конкурентите — а някои се връщат към основите. За всяка модерна добавка има алтернатива сред непреработените, пълноценни храни — от противовъзпалителните свойства на куркумата и предотвратяването на мускулни крампи със саламура от кисели краставички до консумацията преди състезание на храни с високо съдържание на нитрати, като цвеклото.

Клоуз нарича това подход „първо храната“ или „само храна“ и смята, че всеки спортист трябва да започне именно от него. Най-новият продукт, който привлича вниманието, е древната етиопска зърнена култура теф. Използван от хиляди години в традиционното хранене в Източна Африка, тефът вече заема място и в спортното хранене по света.

В сравнение с други популярни зърнени култури като пшеницата, ориза и киноата, тефът има високо съдържание на минерали и е богат на калций, желязо и витамин C. Той естествено не съдържа глутен и е полезен за червата. Отличава се и като източник на „пълноценен“ протеин, което означава, че осигурява всичките девет незаменими аминокиселини, необходими в човешкото хранене.

Тези качества на суперхрана през годините привличат вниманието на някои от най-добрите спортисти в света — от олимпийския шампион в маратона Хайле Гебреселасие до седемкратната шампионка на сингъл в турнирите от Големия шлем Винъс Уилямс. А сега тефът все по-често се среща и по рафтовете на британските супермаркети.

Британската боксьорка Фран Хенеси научава за тефа от своя специалист по хранене и днес той е част от ежедневния ѝ режим.

„Оттогава не съм се отказвала от него“, казва тя. „Това, което давам на организма си, е качествено гориво и енергия, а тефът има толкова много какво да предложи. Дава ти много енергия преди тренировка и осигурява необходимите фибри.“

Освен че подобрява представянето ѝ, според Хенеси тефът има ключова роля и във възстановяването.

Тя казва:

„Всяко мое хранене има своята цел и всяка съставка в него е включена с причина… Знам, че това, което давам на организма си, ме зарежда, помага ми да се възстановя и ми дава енергия.“

Цената е друг фактор, който спортистите вземат предвид, когато решават какви добавки да приемат.

„Добавките са много скъпи“, казва Лонг. „А ние определено нямаме неограничени средства. Затова според мен трябва внимателно да избираш кога да направиш тази инвестиция.“

Тя смята, че има смисъл да се приемат повече добавки около състезанията, „когато представянето е изключително важно и трябва да си в най-добрата си форма точно в определен момент“.

„Но в ежедневието, ако мога да си набавя необходимия протеин от вечерята, от чаша мляко или кисело мляко и от закуската, така или иначе щях да ям тази храна, така че не излиза толкова скъпо.“

А има и въпрос на вкус.

„Много повече бих предпочела да се насладя на сутрешно кафе с приятели или докато работя, отколкото да взема някой от геловете“, казва тя. „При някои гелове… се налага да си запушиш носа, докато ги приемаш.

Предполагам, че става дума и за удоволствието от това, което приемаш. Просто е по-приятно да ядеш храна, отколкото да вземаш добавки.“

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: