Гледай на живо

Очаквайте: Ключов двубой за Хърватия и ще има ли нова голеада от Бундестима - на живо от Германия с екипите на Sportal.bg

Бъдещето на националния е в братята Пенчеви

Бъдещето на националния е в братята Пенчеви
Близнаците Чоно и Розалин тръгват по волейболния път на батко си

Въпреки че българският волейбол постигна достатъчно успехи в последните години, националният отбор видимо страда от липса на млади обещаващи играчи, които след време да са реална конкуренция на доказаните. Сред малкото изключения са тримата братя Пенчеви, които дават заявка, че в годините ще са в основаната на бъдещите успехи на България. Тези очаквания вече дават резултат с представянето на Николай Пенчев в полския Ресовия и националния отбор, а младите близнаци Чоно и Розалин смело вървят по стъпките на брат си.

Всичко започва в Пловдив преди повече от десет години, когато малкият тогава Николай решава да се занимава с волейбол и почва в Локомотив Пд. Бъдещето му е предопределено, защото той израства в семейство с родители, които са бивши волейболисти и добре познават магията на залата и играта. Началото на пътя на Николай съвпада със страхотното развитие на школата на Виктория Волей под тепетата, която започва да ражда таланти. Още на 14 г. за Николай вече се говори като за играч, който един ден ще носи победи за България. Мощният му сервис и атаките от зона 4 на тази възраст неизменно водят до сравненията с Матей Казийски, който по това време бе най-добрият играч на своя пост в света. Схлупената зала в училище „Пейо Яворов” пък не действа обезкуражаващо за малкия Пенчев, а му дава стимул да се развива, за да стигне до меката на волейбола – Италия. Това се случва през 2011 г., когато заминава за Пиаченца.

- Излязох на 18 г. и заминах за Италия. Бях с трима българи в отбора (б.а., Владо Николов, Андрей Жеков и Христо Златанов), които ми помагаха страшно много и разчитах на тях. Наистина като за първо излизане имаше тръпка и притеснение и може би там не успях да се почувствам толкова добре, колкото се чувствам сега в Полша. Това беше и една от причините да не се разчита толкова на мен в Италия. Не мога обаче да кажа, че не съм доволен от сезона там, защото срещнах много класни състезатели и имах отличен треньор в лицето на Анджело Лоренцети, който разчита много на млади състезатели. От него научих много, така че не мога да отпиша годината в Италия – спомня си Пенчев.

Две години по-късно Ники вече е основна част от националния отбор. Макар по-често да остава резерва, той влиза да спасява положението във важните моменти. Получава същото доверие и в клубния си тим Ресовия и бе в основата на достигането на тима до финал в полското първенство.
- Знаете, че и в националния отбор понякога се налага да влизам и да играя като либеро.

За мен постът е без значение, важното е да помагам на отбора
Нямам проблем с това. В Ресовия се наложи да стане същото, защото нямахме втори либеро. В едно интервю треньорът ми там каза, че аз съм бъдещето на Ресовия, и това за мен е достатъчно – споделя посрещачът.
Освен да се развива във волейбола, той има задачата да помогне на братята си, които вървят по неговия път.

- Надявам се аз да съм добрият пример за тях. Имат огромно желание да ме последват в Полша. Гледат от мен и се надявам да се развиват. И двамата имат талант, данни и качества. Всичко останало зависи от тях – предава от опита си баткото.

Чоно Пенчев попадна изненадващо в разширения списък на Камило Плачи за Световната лига. Неговият близнак Розалин също влиза в плановете на италианския специалист, а двамата заедно вече гледат към трансфер в чужбина.

- Не съм очаквал повиквателната за националния отбор, но бях подготвен. За моето развитие не е излишна още една година в България, но вече се ориентирам и за чужбина. Моят брат близнак също се развива добре. На мен и Николай сега ни е малко криво, че не е с нас, но така се получиха нещата. За него сега най-важно е да натрупа физика, от това има най-голяма нужда. Другото ще дойде с времето – коментира Чоно.

Поне в мечтите си той далеч изпреварва сегашното ниво на по-големия си брат. Чоно Пенчев определя живата легенда Никола Гърбич за свой идол в играта на разпределителя и ще се стреми да го стигне.

- Брат ми е най-големият пример за моя брат, защото играят на един пост.
Моят най-голям пример е Никола Гърбич. Надявам се да стана по-добър от него и да постигна толкова успехи. Разбира се, брат ми и баща ми много ми помагат и те ми дават най-важните съвети за моето развитие – признава разпределителят на Пирин Разлог.

Така всичко в живота и кариерата на братята Пенчеви се случва стъпка по стъпка и успехът им изглежда неизбежен. Още по-хубавото е, че това няма да е от полза само за самите тях, но и за българския волейбол.

Тодор Христов, 7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички