)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Николай Пенчев е сред младата вълна волейболисти в националния отбор. Въпреки че е само на 22 години, той вече играе на високо ниво и е неизменна част от състава на Камило Плачи за националния отбор. Пред ”7 дни спорт” той споделя спомените си за трудностите от първите месеци в чужбина и целите си за бъдещето.
- Как беше сезонът в Полша?
- Определям и този сезон в тима на Асеко Ресовя (Жешув) за успешен. Не играх така, както играх в Киелце, но съм доволен, че в най-важните мачове ми се даде шанс и аз показах на какво съм способен. Надявам се и следващата година да е така успешна, да играем финал и този път да го спечелим.
- Как се стига на това ниво – на 22 години вече си играл в Италия и Полша, които са две от най-силните първенства в Европа?
- Да, все от някъде се тръгва. Ако не мечтаеш и не вярваш в себе си, не мисля, че можеш да стигнеш до някъде. Всички момчета в националния отбор сме започнали да се занимаваме професионално с този спорт, защото вярваме в себе си. Аз също вярвам във възможностите си и се надявам да вървя все по-нагоре.
- Наложи ти се да пораснеш много бързо. Едва на 14 години за теб вече се говореше като за играч, който един ден със сигурност ще играе в националния отбор.
- Тези приказки помагат, но и пречат, защото за един млад състезател тези приказки и сравненията с Матей Казийски наистина могат да натежават. Щастлив съм, че не се главозамаях от тези неща, тренирах здраво и тайничко вярвах, че ще успея. Засега нещата ми се получават супер и се надявам всичко да върви по план.
- Как ти влияят парите, защото на много малка възраст започваш да печелиш доста добре в сравнение с твоите връстници в България?
- На моята възраст не може да се говори толкова за пари, защото аз съм млад и има накъде още да се развивам. За мен е важно да си намирам добър отбор с добри играчи и треньор и така да науча много. Не казвам, че парите не са важни, но не са първото, което ще ме накара да избера даден отбор.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- През този сезон то беше много малко, защото бях в отбор, който играе в Шампионската лига. Имаше много пътувания със самолети, по два мача на седмица. В края на сезона имахме по ден или ден и половина почивка и успявахме да излезем с приятелите от отбора. Най-близък бях с Йохан Шопс и Пол Лотман. Излизахме по кафета, гледахме филми, нормалните неща.
Тодор Христов, 7 дни спорт
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)