"Бразилската легенда през твоите очи" - разказът на победителя от конкурса за Сена

"Бразилската легенда през твоите очи" - разказът на победителя от конкурса за Сена

Днес се навършват 20 години от смъртта на Сена. Formula1.bg и Sportal.bg бяха обявили конкурс за текст, посветен на великия пилот: "Бразилската легенда през твоите очи". Получихме много писма, повечето от които бяха наистина лични и емоционални, за което ви благодарим. Авторът на текста, който избрахме да публикуваме, е на Живомир Илиев.

Роден съм през 1987. Бил съм на 1 годинка, когато Сена печели първата си титла през 1988, на 4 години през 1991, когато печели третата и съм бил на 6 години през онзи злощастен 1-ви май 1994, когато той си отиде. Сами разбирате, че е малко вероятно едно дете да помни нещо такова от детството си.

На 15-ти септември 1994 тръгнах на училище и си спомням, че един приятел на баща ми, заклет фен на Формула 1, ме караше за училище в първия ми учебен ден и ми разказваше за един пилот на име Сена, който бил загинал по време на състезание през май. Споменаваше и името на някакъв Прост, но аз не можех да разбера нищо. Ако трябва да съм честен, първите ми смислени спомени от Ф1 датират от времената, когато Шумахер беше с Бенетон и се бореше с Деймън Хил за титлата. Колите на Уилямс бяха с по-остри носове, та значи ще да е било 1995, вторият сезон на Шумахер с Бенетон. След това започнах да гледам много Формула 1, радвах се на Шумахер, смятах го за най-добрия, почти не изпусках състезание: подкрепях го в битката с Хил, с Вилньов и след това с Хакинен. Ще съм честен и ще призная, че не всичко, което се случваше на пистата, ми харесваше, но някак си го приемах. Приемах го за част от спорта, който винаги е бил полемичен, малко или много политически, както и спорт на много пари. Наблюдавах Хил, Вилньов, Хакинен и Монтоя и даже се радвах, че ги има, че предизвикват големия Шумахер и има интересни двубои на пистата, но често всичко беше толкова лесно предвидимо: добра стратегия, Ървайн, Барикело или Маса блокират конкурентите и Шумахер дърпа напред. Много беше бърз. Колкото и заклет фен на Ферари и Шумахер да си, трябва да си обективен и да осъзнаеш, че това по някакъв странен начин не е много истинско.

Спомням си лятото на 2003 година, баща ми гледаше Дискавъри Чанел и ме извика, знаейки, че се интересувам, да гледам и аз документален филм за Формула 1... Беше "The Rivals - Senna vs. Prost" ("Съперниците - Сена срещу Прост"). Загледах се, но си спомням, че предаването не събуди голям интерес у мен, даже накрая си казах: "Шумахер си е най-добрият и това е...". 

Няколко години по-късно имахме дискусия за Формула 1 в клас по време на един свободен час. Коментирахме вечния въпрос: кой е номер едно. Обсъждахме бурно и беше интересно, защото и нашата класна беше там, а тя беше голям фен на Формула 1, не пропускаше нито едно състезание. Един обясняваше защо симпатизира на Хакинен, друг на Шумахер, а трети как Монтоя е бъдещ шампион. Беше станала бурна дискусия, аз подкрепях Шумахер. В шумотевицата видях как класната ни слушаше, усмихваше се и някак си ме изкушаваше да я попитам за нейното мнение, кой е номер едно във Формула 1 според нея.  Зададох въпроса си към нея, след което всички притихнаха в очакване на отговора. Тя се усмихна и каза: "Не сте гледали Сена..." и не добави нито дума повече. В усмивката й прочетох някаква носталгия... Носталгия по нещо отминало, нещо, което явно вече го нямаше и то много й липсваше. За повечето от нас това беше непознато име, макар и аз вече да го бях чувал и да знаех за кого става въпрос- за този легендарен пилот, който през май 1994 загина на "Имола". Сетих се и за Прост, но освен имената им, не знаех нищо особено за тях.

Малко по-късно през годината трябваше да направим реферат по история за личност, свързана със спорта, която ни интересува. "Футболистите" взеха Пеле, Марадона, Роналдо..."баскетболистите" взеха Джoрдан, О'Нийл, Кобе Брайян... За момчето с бензин в кръвта остана Формула 1 и може би Шумахер, но тогава се замислих... Спомних си за Сена. Реших, че е крайно време да се заема с тази мистична личност от миналото, да се опитам да разбера кое поражда толкова  носталгия в очите на хората, когато се спомене това име.

Един ден попаднах на документален филм за Сена - "The Right To Win", („Правото да побеждаваш") и реших да го изгледам. Грабна ме моментално. Всички във филма говореха с такава страст за Айртон Сена, с такава носталгия... Все повече и повече започваше да ми става ясно за какво всъщност става въпрос. Някак си се почувствах много щастлив, защото бях осъзнал, бях открил нещо, което винаги ми е липсвало по отношение на Формула 1. Преди харесвах Формула 1 и то много, но винаги имаше нещо, което не ми достигаше за да я обикна, а сега бях открил "липсващия елемент", елементът Сена. Бях се докоснал до една личност, която надхвърляше границите на Формула 1, а дори и на моторния спорт. "Запознах" се с човек, който не само е безспорно най-добрият пилот на своето поколение, а и според мнозина на всички времена, но и с човек, за когото Формула 1 не беше единствения свят. Бях изумен от личността Айртон и от пилота Сена. Прочетох бързо 4 или 5 сериозни книги за него на английски и на немски и така си създадох съвсем пълна картина за философията на човека Айртон, пилота Сена, и за тогавашната Формула 1.

Четях за него, слушах интервютата му, изгледах всичките му състезания, направих си колекция от книги, филми и снимки, която днес е доста голяма. Покрай това даже започнах да гледам и още по-старите състезания, преди влизането му във Формула 1. Беше ми много интересно да открия и други легенди от миналото.

Не мога да кажа, че съм гледал всички състезания от 1950 година насам, но смея да твърдя, че съм видял много. Много са славните пилоти от всяка ера като Фанджо, Фарина през 50-те, Джим Кларк, Греaм Хил и Джaк Брабам през 60-те, Жил Вилньов, Джеймс Хънт, Джаки Стюард, Емерсон Фитипалди, Ники Лауда през 70-те. Всеки от тях по някакъв начин е доминирал Формула 1 в определен период от време и в един момент стигаме до 80-те години, когато броя на шампионите и талантите е може би най-голям. Имаме Ники Лауда, Стефан Белоф. Там е Ален Прост - професорът, Найджел Менсел - британският лъв, Рикардо Патрезе, Нелсон Пике - хитър и коварен пилот. Там е и Сена... Това е турбо-ерата, когато моторите са опасно мощни с 1300 -1500 конски сили и налягането на турбото достига до 5,5 бара. За сравнение: атмосферното налягане е 1 бар, съвременен сериозен спортен автомобил  има налягане на турбото към 1,3-1,5 бара, WRC- автомобил около 2,0 бара. Следователно 5,5 бара е изключително високо налягане. Турбо дупката е налице и въртящият момент идва изведнъж и то на изключително големи порции. Освен това колите са със 6-степенна ръчна скоростна кутия, имат три педала и скоростен лост, аеродинамиката въобще не е на токова ниво, на каквото е днес... 

Много повече неща са зависели от пилота, а не от техниката на болида. Естествено пилотът с най-добрия автомобил е имал, има и винаги ще има теоретично най-добрите шансове за победа и това никога не е било и няма да бъде по-различно, защото това е Формулa 1, това е теxнически спорт и винаги ще бъде. Последният липсващ елемент обаче е пилотът, който тогава е имал по-голяма свобода за настройка на болида. Само това отваря толкова голям потенциал за грешки от страна на пилотите. Нямало ги е мега - компютрите, които да изчисляват, коя е най-ефективната комбинация. Повечето е зависело от правилната преценка, познанията и опита на пилота. И това е била само малка част от тяхната работа... 

По този въпрос може да се говори много и сравненията тук нямат смисъл, защото това е вечният въпрос на Формула 1, който няма еднозначен отговор, и може би това е част от чара й. Сравненията произлизат от статистиките, а статистиката е сухи числа. 

Няма да кажа, че Сена е по-голям от Прост, нито от Шумахер, нито от Фанджо, нито обратното. Ще кажа само, че неговата загуба ни даде тежък и ценен урок. Много пилоти  са загинали на пистата в историята на Формула 1, та дори и Раценбергер в деня преди Сена, но нито един от тях не е бил така идеализиран и уважаван, както Сена беше и все още е. Погледнете, минаха 20 години, дори и последният му рекорд за най-млад трикратен шампион беше подобрен от Фетел през 2012. Ако всичко беше статистика и рекорди, защо тогава още говорим за него,  за "Имола", 1-ви май 1994... Днес, 20 години след като Сена си отиде... Може би, защото той постави рекорд, които никой друг не беше в състояние да постави... Може би Сена просто ни завладя с харизмата си...  Или може би единствено Сена беше в състояние да спре Формула 1 в тази бетонна стена, да я спре в надпреварата и с безумно високите скорости, да я накара да намали мощността на болидите, да обезопаси пистите и да превърне сигурността на пилотите в приоритет номер едно... Може би Сена просто си отиде, за да спаси много други пилоти... Но нека не говорим как Сена си отиде, а как живя...

Сена говореше за това, за което никой не смееше да говори. Той не говореше просто за Формула1, а за неговата визия, за правото да побеждаваш, макар и да не беше винаги прав. Понякога беше твърде агресивен за победата и не веднъж постави себе си и други пилоти на риск. Сена не говореше за успехите си, а за нещата, които водят до успеха, и какво е да си професионален пилот, подложен на напрежение и риск през цялото време. Сена ни показваше какво е да обичаш да се състезаваш докрай... "Или го правиш докрай и както трябва, или го оставяш и не се занимаваш с него никога повече...". Сена говореше за прекрасното си семейство в Бразилия, което безкрайно обича, и колко много са му помагали доброто възпитание и образование, които е получил от тях. Беше толкова голям и същевременно толкова скромен. В едно интервю го попитали кой е неговият враг и всички очаквали да спомене Ален Прост, но той просто отговорил: "Животът е твърде кратък, за да имаш врагове...".

При една акция за подпомагане на децата в Бразилия от немска страна по време на Гран При на Германия през 1992 му връчили чека със събраната сума, която да предаде на съответните институции, тъй като той е бразилец и показал голям интерес от самото начало. Но сумата му се видяла малка, над 125 000 германски марки, и тайно добавил още от свое име, но при условие да не се разгласява. От някъде информацията обаче изтекла и го попитали защо не е дал публичност на това си дело. Той отговорил, че намира за перверзно да използва състоянието на деца в неравноправно положение за печелене на слава. Два месеца преди катастрофата планирал създаването на фондация за подпомагане на децата в Бразилия. Сестра му се нае с тежката задача и я основа в негова памет година след смъртта му. Така днес "Институт Айртон Сена" е помогнал в обучението на над 12 милиона деца в Бразилия, където Сена е легенда, дори по-голяма от Пеле.

Сена говореше за физическата и много повече за психическа подготовка, която е необходима, за да си на върха, за волята да побеждаваш. За трансцеденталното си състояние на духа, когато е зад волана, за нивото на концентрация, особено в квалификациите или на дъжд. 

О, Боже... На дъжд нямаше равен... Разказваше ни за времената си от картинга, когато за първи път е карал на дъжд и е било катастрофално зле, всички са го задминавали, но той упорито работел над слабите си места и ги превръщал в своя най-голяма сила. Винаги, щом валяло, излизал да тренира с карта. По-късно задминаваше всички във Формула Форд, Формула 3 и на големия връх - Формула 1 винаги, щом завалеше. Няма човек, който да е гледал Сена на дъжд и да не го признава за майстора на мократа писта, както и на квалификациите. И нито Ален щеше да е Прост без Сена, нито Айртон щеше да е Сена без Прост.

Никога нямаше да узнаем какво щеше да стане, ако Сена не си беше отишъл на 1-ви май преди 20 години. Може би Шумахер нямаше да има 7 титли, а може би Сена нямаше да може да спечели нито една титла повече без големия си конкурент, Ален Прост. Вероятните възможности с "добър край" са много, но истината е една и е лоша. Той си отиде... 

Той си отиде, но спомените останаха живи. Една комбинацията между свръхчовешка техника на пилотиране и водеща, харизматична личност, която буквално го превърна в легенда приживе. Легенда, която с времето растеше и расте, като идните поколения признават заслугите му в спорта. По някакъв странен, поетичен начин смъртта придаде на легендата митичен статус. За мнозина никога не е имало и не ще има някой, който може да се мери с Айртон Сена... За милиони по света краят беше едно ново начало, което не мери живота със статистики, а с постижения... За милиони той се превърна в светлина, която никога не угасва... Светлина, която докосва всеки един от нас, вдъхновявайки ни никога да не забравяме. Тази светлина е блещукане на един гений, искрата на един великан, сянката на една легенда... Този вечен вътрешен огън оформя нашите мечти, държи краката ни на земята и усмивката на лицето ни... Това е енергията, която разпалва нашата страст... Всеки състезател е заразен с този огън и e вдъхновен да се състезава до предела на възможното... докато воланът сменя посоката си на въртене като блещукането на огъня... Да вдъхновяваш е единственият начин да бродиш напред през годините, да бъдеш безсмъртен... Има светлина, която никога не угасва... Сена...

Живомир Илиев

Повече информация за Формула 1 можете да прочетете на сайта formula1.sportal.bg


Гледайте спорт на MAX с най-вълнуващите състезания от MotoGP, WRC, NASCAR и Supercars, на живо, само в ефира на MAX Sport.

Още от Моторни спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти