В началото ме пребиваха, но сега съм на върха и искам още, казва Къртис Уудхаус
Къртис Уудхаус е минал през толкова много трудни моменти и препятствия, че е свикнал да говори за тях с хумор. Той е преборил всички съмнения и загуби и успя да сътвори една от спортните истории на годината. Уудхаус сам се е махнал от удобния, богат живот на професионален футболист, за да отиде в "бизнеса на раните" - бокса.
Драматичната сага си има и хубав поне за момента финал. Защото от футболист, бивш младежки национал на Англия, играл във Висшата лига и Чемпиъншип, Уудхаус първо стана боксьор със слаби резултати, но постепенно се катереше нагоре, а миналия месец стана шампион на Великобритания в лека полусредна категория. Той обяви пенсионирането си в същата вечер, след като победи Дарън Хамилтън в жестока битка. Това беше една мрачна събота. Сега, три седмици по-късно, в една слънчева сутрин в Шефилд, Уудхаус казва, че ще остане в бокса, докато не свърши по един от двата начина: на лицето или на гърба му. Това остава история на голяма надежда и свирепа истина.
- Без да искам да звуча арогантно, никой друг не е минавал пътя от професионален футболист във Висшата лига до британски шампион в бокса. Никой не е толкова луд, колкото мен. Някои казват, че моята история е толкова шокираща, все едно Франк Бруно (бивш световен шампион в тежка категория - б.а.) да вкара победния гол за Шефилд Юнайтед на финал за ФА Къп. Според другите историята ми е като от филмите "Роки". Но няма нищо като Роки. Онова е измислица. А това е реалност - разказва Къртис.
Ден след това той се прибра в Брайдлингтън, за да погребе баба си. Не е изненадващо, че говори с тъга.
- Тя беше невероятна жена. Тя е осиновила баща ми и неговия брат близнак през 1957-а. Две черни момчета, а тя е бяла жена - трябва кураж за тази работа. Когато те са били малки, нея са я плюели по улиците заради това, че ги гледа. Искам да отбележа живота й сега.
Той признава, че баща му е причината да остане толкова дълго време в бокса.
- Когато той беше на смъртен одър, аз му обещах да стана шампион на Великобритания. Това беше последното нещо, което му казах. Но когато обещаеш нещо на човек, когото почиташ, и не го изпълниш, започва да ти тежи. Но ако не бях направил това обещание, сигурно щях да съм приключил с бокса много отдавна.
Уудхаус сменя футбола с бокса преди 8 г., той е като в задънена улица.
- Беше ужасно. В залата ме биеха аматьори с по 10 мача и 7 загуби. Спукваха ми задника от бой в спарингите. Помня първата си спаринг сесия в Родъръм. Трябваше да се бия с някакъв тип Даниел Торп - със 139 мача, от тях 113 загуби. Не го знаех дотогава. Той ме скъса от бой. Вкара ми удари, които ги няма и в компютърните игри. Тогава седнах отстрани и казах: "Този е много добър!". А треньорът ми Дейв отвърна: "Да, много, не е печелил мач от 16 месеца". Амбициозен съм, но съм и реалист. Тогава си казах: "Приключвам. Този дядка не е печелил от година и ме преби. Махнах се от добре платената ми работа като футболист, а имам деца. Това е най-голямата грешка в живота ми."
Все пак той остава и хвърля много труд, за да направи така, че изглеждащото невъзможно обещание да вземе титла да стане реалност.
Той се е поучил от грешките, които е направил като футболист. В един момент вече не е отдаден на футбола, както е бил, когато влиза в първия отбор на Шефилд Юнайтед на 17 и им става капитан на 19. Уудхаус наистина е бил талантлив халф, стига до националния на Англия до 21 г., а след това играе за Бирмингам във Висшата лига. Освен за Шефилд и Бирмингам е ритал още за Родъръм, Питърбро, Хъл Сити и още няколко тима. Но парите и нестихващите хвалби го съсипват. Той започва да скатава, прекарва дълги следобеди в пиене.
- Пак станах средняк, нищо особено. Като боксьор помня онези времена. В бокса ми трябваше доста време, за да стана добър. Знаех, че всички са много по-добре технически от мен, но ако си здрав физически, пак можеш да ги свалиш на земята. Правих много спаринги. Бил съм се и с добри боксьори, които даваха само 50% от себе си, но пак ме пребиваха. Аз се раздавах 100% срещу тях, но бях като малко кученце, което лае и подскача около тях. Стига се до момент, в който голямото куче трябва да захапе малкото. Те ме поставяха на място, но на следващия ден пак бях в залата, и то рано. А те си казваха: "О, боже, този пак е тук..."
Уудхаус има 6 загуби в официални мачове, 4 от които са след доста спорни съдийски решение. За един от тези мачове трябва да сваля килограми до долната категория, за да се бие за титла.
- Това ме превърна в зомби и паднах в 4-ия рунд. Но все пак тези моменти не значат нищо, ако си достатъчно силен психически - обяснява Уудхаус, който миналия месец победи Дарил Хамилтън и стана шампион. - Като чух да казват моето име... Беше невероятно. Дори сега изтръпвам, като си спомня. Сигурно съм го гледал на запис поне още 500 пъти. Превъртам направо на момента, в който вдигат моята ръка. Мислиш, че като си го гледал 500 пъти, вече ще си претръпнал. Но не е така. Пак казвам: "Уау!"
На следващия ден, след като печели титлата, той отива на гроба на баща си.
- Почувствах, че огромен товар падна от плещите ми. След това отидох в кръчмата на майка ми и имах запазено място. Пуснаха мача по телевизията. Беше невероятно да стоя с шампионския пояс на рамото ми, а всички мои познати да са там. Гледаха го все едно е на живо, викаха пред телевизора. Горд съм, когато хората ми кажат, че съм ги вдъхновил. Когато бях футболист, получавах писма с молби да разпиша нещо. Казвах си: "По дяволите, изчезвайте". Сега, като боксьор, отговарям на всички писма и молби.
Уудхаус вярва, че футболът, красивата игра, която някога е обичал, се е извратил заради алчност. Той е направил доста пари от футбола. Напуска училище на 15, за да се присъедини към Шефилд Юнайтед, а през 2001-а е продаден в Бирмингам за 1 млн. паунда. След това играе в долни дивизии, като е бил и треньор. Дори в момента е мениджър на отбора Гуул, който е полупрофесионален. Няма как да не сравнява двата спорта.
- Обичам бокса. Има много глупости в него, но когато гонгът удари, идва време за истината. Футболът е потънал в лайна. Дори когато започне мачът, хората симулират, мамят. Футболът загуби душата си, защото има прекалено много пари в него.
Няма честност. Докато боксът е брутален, но честен спорт. Когато удари гонгът, и двамата кървим по еднакъв начин. За това има голямо уважение между боксьорите. Това е много по-добър спорт. След тези думи не е голяма изненада, че той е решил да продължи да се бие.
- Знаех, че ще е невъзможно просто да се оттегля. Отне ми толкова много време и труд да стигна до това ниво. Ще излъжа себе си, ако спра сега. Напрежението вече го няма, тепърва ще видите най-доброто от мен. Искам европейската титла.
Все пак той е интелигентен човек и със сигурност знае какви ужасни опасности крие боксът.
- На 1 млн. процента. Аз съм ученик в бокса и не съм наивен. 95% съм сигурен как ще свърша кариерата си - по лице или по гръб.
Нормалните боксьори приключват така. С мен ще е същото. В този бизнес могат да те наранят. Тежък спорт е, но се пристрастяваш. Всички боксьори мислят, че им остава само един мач. Още един и спира. Но ако се боксираш страхотно, си казваш: "О, имам още много време. Хайде, още един мач". Този "още един" може да станат още 10. Да се надяваме, че ще знам кога ще спра.
Миналата година той се прочу като Ловеца на тролове. От месеци той бе обиждан от фен в Туитър, който се съмнявал в способностите му. В крайна сметка Уудхаус му отвърна, пусна снимка на дома му и му написа, че след секунди ще почука на входната му врата. Последваха много извинения, докато анонимният фен не се убеди, че Къртис е далеч от дома му. В крайна сметка телевизия кани двамата и човекът му се извинява в ефир. Но оттам му идва прякорът.
- Бях в Родъръм и ми казаха: "Ти си Къртис Уудхаус. Ти си Ловеца на тролове, нали?" Тогава си помислих: "Боже, 400 мача като професионален футболист, 28 мача като профибоксьор и накрая ме разпознават заради това, че проследих един идиот в интернет?"
Уудхаус признава, че съпругата му Шарлот се притеснява за него. Най-големият му син, който е на 10, пък се разплакал, когато гледал по телевизията мача му за титлата.
- Плакал е през целия мач от притеснения. Най-хубавият момент беше, когато стигнах до съблекалнята и се обадих на момчето си. Казах му: "Успях, синко". А той ми отвърна: "Знам, тате, гледах те". Почувствах се страхотно. Тежко е за семейството ми. Шарлот искаше да се оттегля, майка ми не гледа повечето мачове. Но те не разбират, че без това можеше да съм мъртъв. Това ме поддържа жив. Запълва живота ми. Аз съм боец - завърша Уудхаус.
Звезда на Норич тръгна по същия път
Явно футболистите в Англия имат влечение към бокса. Един друг бивш футболист - Лион Маккензи също избра да стане боксьор. За разлика от Уудхаус, Лион има далеч по-успешна кариера във Висшата лига, като прави име с екипа на Норич и има голове срещу Манчестър Юн, Ман Сити и т.н. След 6-месечен престой в затвора бившият нападател реши да стане боксьор, като дебютира миналия юни. Той вече има 3 победи и 1 равенство. Последният му успех беше на 8 март срещу българина Никола Върбанов.
"7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)