Антонина Зетова: Грехота е Матей Казийски да не играе в националния отбор

Антонина Зетова е родена на 7 септември 1973 година в Плевен. Във волейбола е спечелила почти всичко. Играла е за ЦСКА, турските “Ерчиеспор”, “Еджзаджъбашъ” и “Вакъфбанк” от Истанбул, испанския “Палма Волей” от Палма де Майорка, гръцкия “Олимпиакос” и италианските “Модена”, “Бергамо”, “Перуджа” и “Киери”. Четирикратен носител на златните медали с ЦСКА от родното ни първенство, два пъти е печелила Купата на България, била е шампионка на Турция на три пъти и през 1997, 1998 и 2003 г. е печелила Купата на Турция. В Италия Зетова печели два пъти титлата (с “Модена” през 2000 година и с “Перуджа” през 2007 година) и три пъти Купата на Италия. Има спечелена и Шампионската лига през 2006 година с “Перуджа”, две Купи на CEV през 2002 година с “Модена” и през 2007 година с “Перуджа”, и титла от вече несъществуващия европейски турнир Топ тиймс къп през 2005 година с “Киери”. Тони Зетова има и три индивидуални отличия - за топреализаторка на Серия А1 през сезони 1999/2000 и 2000/2001 година и за най-полезен играч в Мача на звездите в Италия. Зетова играе за националния отбор на България от 1993 до 2010 година, като има бронзов медал от Европейското първенство през 2001 година във Варна и сребро от Европейската лига през 2010 година. От няколко месеца Зетова е помощник треньор женския отбор на ЦСКА.

Помощник-треньорът на женския отбор на ЦСКА Антонина Зетова в интервю за „Шоу“:

-Тони, как се чувстваш на треньорското поприще и то на втора цигулка след 22 елитни години на терена?
-За мен в случая е по-важно да съм във волейбола. Дори и на пета цигулка да свиря, пак ще съм удовлетворена! Защото родих дъщеря си и повече от година стоях далеч от волейбола. Буквално пулсът ми сякаш започна да спира без волейбол. Един ден не издържах и казах на най-добрата си приятелка Юлия Иванова да ме взима в ЦСКА, ако трябва като чистачка (б. а. – смее се). Аз не съм толкова ангажирана с тренировките, защото не трябва да ощетявам дъщеря си с отсъствието си. Дори не се считам за помощник треньор в ЦСКА, а съм по-скоро нещо като консултант. Да, в много от мачовете сядам на пейката по изричното настояване на Юлия. С нея се разбираме отлично и виждате, че отборът се представя доста успешно. Лично аз направих този избор да бъда в ЦСКА и въобще не съжалявам.

-Заслужават ли си мъките да правиш волейбол в България в това безпаричие?
-По принцип винаги си заслужава да правиш нещо, което обичаш и можеш. Историята помни много случаи на безпаричие в спорта и други области на живота. И именно в такива ситуации си проличава всъщност твоя характер, твоята любов и желание да се справиш. За съжаление в България няма закономерности, както в другите държави, и нещата вървят някак си на самотек. Просто трябва да продължаваме да се борим първо за по-хубав живот, за висок стандарт. И после е ясно, че ще потръгне и спортът, и всичко останало. Сега цялата ситуация ми прилича малко като борба с вятърни мелници.

-Стигат ли средствата в женския отбор на ЦСКА?

-Да ти кажа честно, въобще не знам какви пари се въртят в клуба. Но е ясно, че се иска още и показателно за това е многото благотворителни прояви, които организираме с цел да наберем средства. За себе си мога да кажа, че не съм дошла в ЦСКА, за да печеля пари. Работя съвсем на доброволни начала, не съм си и помисляла даже да поставям въпроса за мое възнаграждение. 

-Как върви продажбата на еротичния календар, с който изненадахте спортните запалянковци?
-Тук искам да ви поправя всички медии, защото този календар не е еротичен, а артистичен. Не знам защо така го нарекохте при положение, че момичетата не показват кой знае какво от прелестите си.

-Е, как да не е еротичен, като са голи до кръста?!
-Голи до кръста, но се виждат само рамене, гърбове и красивите лица на волейболистките. Смятам, че тази наша хрумка ще има продължение на по-късен етап. Първо нека да видим какви са резултатите от този проект. Пласирали сме известно количество на пазара и в зависимост от продажбите ще обмислим как и кога да направим истински еротичен календар.

-Предполагам, че ЦСКА е спечелил добра сума при първия ти трансфер в чужбина?
-Първият път излязох в чужбина само за три месеца, от което ЦСКА няма как да е припечелил много. Бях на 21 години тогава и втория полусезон играх за един истанбулски тим – “Ерчиеспор”. Този трансфер се разви светкавично и самата аз нямах много време да обмисля предложението. Днес дойдоха турските представители и на другия ден вече пътувах за Истанбул. Беше ми много тежко първата седмица там, защото бях много малка, не знаех никакъв чужд език освен руски. Благодарение на волейбола после научих до съвършенството английски и италиански, но в началото езиковата бариера ми бе голям проблем. Иначе на терена нямах проблеми. Забивах си спокойно, съперниците дори нямаха класни блокировачки, с каквито разполагаше всеки български отбор примерно. Още на първата ми година станах шампион на Турция и в края на сезона подписах нов договор.

-С ЦСКА печелиш за четири сезона четири титли и си основен състезател, а се е стигнало до дисциплинарното ти уволнение?
-Имаше такъв момент в кариерата ми, за съжаление. Аз дори не си спомням кои бяха шефове на ЦСКА, когато ме наказаха по този начин. Не беше фатално за кариерата ми, но решиха един вид да ми очернят трудовата характеристика. Това решение много ме обиди Ставаше въпрос за трансферните ми права и т. н. неща, които не си спомням вече до последния детайл. Имаше разминаване в сумата, ако не бъркам. Много се изнервих тогава, много. Но пак стана на моето! Един вид ме изкараха, че аз не мисля за финансовото състояние на клуба, който е с основен принос за моето изграждане като волейболист. Много обидена си тръгнах, но след това много години като състезателка в чужбина съм внасяли пари в ЦСКА. Давах ги доброволно с изричното условие, да се ползват само в детско-юношеското направление. Ако бях предател или алчна – нямаше да помагам с пари, нали!? Дисциплинарно ме изгониха от ЦСКА, но аз никога не им изневерих!

-Как се озова от Плевен в ЦСКА?
-Аз в Плевен съм живяла само в първите месеци след раждането ми, за да помагат бабите с грижите за мен. Иначе цялото ми детство почти е свързано с Русе, където родителите ми работиха по разпределение. В „Дунав”, в Спортното училище на Русе, започнах да се занимавам с волейбол. Бях височка за възрастта си и лесно стигнах до женския тим. Мисля, че бях на 14 години, когато ЦСКА атакуваха родителите ми с оферта да се присъединя към тях. В София обаче пристигнах, след като завърших в Русе осми клас. Веднага ме взеха в женския отбор, където по това време гъмжеше от националки. Цветана Божурина, Мила Кьосева…много са да не пропусна някоя!

-Какви пари могат да се спечелят от волейбола сега и какво беше заплащането през последните двадесетина години, докато си играела?
-Точни суми няма смисъл да разкривам, но лично аз съм подписвала хубави договори с отборите в чужбина. Доволна съм от припечеленото. Все пак играх навън 17-18 години. Сега пак има пари във волейбола. Даже си мисля, че пазарът е още по-голям, защото преди ги нямаше сегашните богати клубове от Азия, Русия донякъде. Всичко елитно преди се купуваше основно от италиански и други европейски клубове.

-Кога спечели първия си милион като спортист?
-Ехеее, къде ти такива пари (б.а. - сме се)! Но се сещам, понеже в България се шуми много по този въпрос, че се случва така и на Запад понякога да не си вземеш заработеното. Напуснах последния си клуб “Киери” в Италия, защото спряха да плащат. Тръгнах си, като им оставих няколко заплати и колко там премии.

-Но беше и малко в реда на нещата да спреш, защото тогава беше на 39 години?
-Вярно е това за възрастта. В последните месеци кокалите ме боляха направо, трудно възстановявах. Казвах на съотборничките: „Отказвам се, отказвам се”…и това продължи доста време. И в един прекрасен ден наистина събрах сили, отидох при треньорите за да им кажа: „Утре е последният ми мач”! Ние дълго време играехме в Торино, защото залата ни бе по-малка, но за този мой последен мач се върнахме в Киери. И това стана по настояване на публиката, на нашите тифози.

-Вероятно се е получил много емоционален мач, особено за теб?
-Фантастично беше! Тифозите даже не вярваха, че спирам. Чак след като всичките ми съотборнички се появиха на терена с фланелки с №5, с който играех, самата аз разбрах, че всъщност това е моят бенефис. В края на срещата закачих маратонките и фланелката си на мрежата и си казах: „Свърши се най-после! Хайде, към България!”. Беше ми писнало в последния сезон и от много лични проблеми. За една година починаха баща ми, баба и дядо. Предишното лято като си идвах и тримата бяха в перфектно здраве, но изведнъж си отидоха… това ме сломи, не издържах психически на моменти. Просто трябваше да спра да се състезавам.

-Нямаше ли предложения да останеш на работа като треньор в Италия?
-Не, защото знаеха, че искам да родя дъщеричката си. Но тук преди няколко месеца ме изненадаха от Кипър. Стана ми хем странно, хем приятно, защото от един отбор настояваха да им стана играещ треньор!

-Селекционерът на националния ни отбор за жени Марчело Абонданца те искаше в екипа си, но в крайна сметка планът му не се реализира (интервюто е взимано преди раздялата със селекционера)?
-Абонданца го предложих аз на този пост, много преди да го назначат. Искаше ме, но не стана, защото в един период от федерацията ме гледаха много накриво. Останах с усещането, че нямат интерес в нашия волейбол да се взимат успели спортисти, както е навсякъде по света. Изключвам тук Любо Ганев и още няколко от членовете на Управителния съвет. Можех да съм много полезна на Абонданца с италианския си, с познанията си във волейбола, в контактите със самите състезателки. Не ми гласуваха доверие, но по-важното е, че Абонданца все пак е треньор на отбора и разполага с невероятно талантливи волейболистки.

-Опозиция ли си на федерацията? По едно време се чу, че ще те издигат за президент на българския волейбол?
-В интерес на истината нашата федерация няма опозиция. Има критици, но това не е реална опозиция. Много опити имаше за промени, но се видя, че президентът Данчо Лазаров и неговият екип здраво са се окопали и не дават пиле да прехвръкне през тяхната територия. Не искам да се конфронтирам с федерацията, не че съм някой в ЦСКА, а защото повече ме интересува волейболът да се развива, отколкото кой управлява.

-Според теб може ли скоро да видим Матей Казийски отново в държавния тим? Какво е мнението ти за неговия бойкот и същият на треньора Радо Стойчев?
-Грехота е Матей Казийски да не играе в националния отбор. Аз по-голям талант от него в световния волейбол не познавам. Той е като Христо Стоичков във футбола – лидер! Абе, хаос има във всичките ни национални отбори! И близнаците от Варна не искат да играят в баскетболния национален отбор! За Матей съм сигурна, че ще отстои позицията си докрай и няма да се върне при това ръководство на федерацията. С един Цецо Соколов, който е може би най-добрият диагонал в света, правеха убийствен тандем в националния, но жалко – няма да е скоро! Федерацията постъпи много долно с уволнението на Радо Стойчев. Къде се е чуло и видяло да гонят треньор направо в залата преди официален мач! И това пред екзалтираните фенове, които го аплодират за поредицата ни победи за световното! Добре, после правим успешно представяне на Олимпиадата в Лондон! А, какво ставаше, ако и Матей беше вътре?...Каквото и да си приказваме, Радо е най-успешният български треньор! Федерацията се изгаври с него, затова никакъв Матей да не чакаме в националния отбор!

-Може ли като поотрасне дъщеричка ти отново да те видим на терена? Сигурен съм, че още ти се играе!?
-За играене ми се играе. Почти всичко съм постигнала във волейбола, като изключим участие на Олимпиада. Но вече е време да се реализирам като треньор. Няма защо да се заблуждавам. Годинките си казват думата. Душата ми иска да съм на терена, но тялото не позволява. В случая душата трябва да послуша тялото, нали?

ЗДРАВКО КАМЕНОВ