Арсенал пак губи пара в ключовия етап от сезона

Това е сцена, която може да бъде озвучена от песента на Дейвид Бауи “Катастрофа с винаги една и съща кола”: Арсен Венгер силно захапва долната си устна след анемична загуба, феновете на Арсенал страдат от болезнена версия на Мартенска лудост при наближаването на края на поредния сезон без трофей, букмейкърите свалят “артилеристите” в класацията на коефициентите си от претенденти за титлата до изоставащи.

Венгер нарече съботното поражение на гости на Стоук Сити “огромно разочарование”. Следващата загуба на отбора в Премиър Лийг вероятно ще нанесе смъртоносния удар за надеждите за спечелване на титлата. Ако фатализмът има аромат, привържениците на Арсенал го носят като парфюм. Но не можете да ги обвините – и преди им се е случвало.

В началото на март през сезон 2007/08 лондончани бяха с 3 точки пред спечелилия ПЛ и ШЛ Манчестър Юнайтед, а завършиха 3-ти с 4 точки изоставане. През 2010 г. бяха на 3 точки от върха в началото на март и приключиха на 11 точки назад. През 2011-а изоставаха с 4 точки на същия етап и завършиха с 12 по-малко от шампиона.

Онова, което прави нещата по-лоши, е, че навремето Арсенал захапваше здраво именно в ключовия етап от сезона. От 1998 до 2006 г. тимът на Венгер имаше по-голям среден сбор точки между март и май отколкото между август и февруари в 7 от 9 случая.

Този сезон “артилеристите” водеха в класирането почти непрекъснато от средата на септември до края на януари. Този поход обаче, макар и впечатляващ, бе подлъгващ. Както посочва Омар Шодури от Прозоун, те бяха с най-лесната програма в ПЛ, ако се съди по средния брой точки на съперниците им, приравнени към домакинства и гостувания.

Шодури твърди и друго: когато погледнете към местоположението и типа удари, отправяни и допускани от отбора, се вижда, че получават повече голове и вкарват по-малко от “типичен” тим от същите местоположения. Сборът им точки надхвърля общото качество на играта им.

Може обаче да се спори, че сезонът на отбора се получава по-добре от очакваното. Миналия август знаехме, че им трябва топнападател, а и бяха 4-ти фаворит за титлата. Това е истина и днес, но някои от повдигнатите въпроси по онова време за вратаря, защитата и центъра на полузащитата намериха своя отговор.

Войчех Шчесни прави по-малко камикадзе излизания и нелепи грешки, пък и процентът на спасяванията му също се подобри. Защитата е на 2-ро място по допуснати голове в лигата, а Аарън Рамзи се превърна от освирквано момче в кандидат за Играч на сезона, преди да разтегне бедрен мускул.

Всъщност Арсенал нямаше късмет с контузиите. Рамзи, Тио Уолкът и Алекс Окслейд-Чембърлейн имат общо само 29 мача като титуляри в първенството и са били заедно на терена едва веднъж. Ако те бяха останали здрави, къде ли щеше да е тимът днес?

Разбира се, няма как да знаем това, ала загубата на Рамзи и Уолкът със сигурност навреди. Средният брой голове към минути на уелсеца го поставя на 16-о място в ПЛ, а на асистенции към минути – на 10-о. А, докато на Уолкът още се гледа като на повече ентусиаст отколкото класен и постоянен играч, си струва да си припомним, че той бе голмайстор на отбора миналия сезон с 21 попадения, а през този е 5-и по асистенции към минути (изпреварван само от Пабло Ернандес, Давид Силва, Уейн Рууни и Луис Суарес) и 13-и по голове към минути (изпреварва Рууни и Оливие Жиру).

Там където критиците на Венгер са несъмнено прави е по отношение на лежерния му подход към въпроса с подсилването на атаката. Средно голмайсторът в ПЛ от 2001/02 насам вкарва по 23 попадения. Жиру върши ценна работа, ала има едва 12 в лигата. Венгер има пръст в повечето елементи от ръководството на клуба и е похвално, в доста отношения, предпазлив, но едно е да си контролиращ и преценяващ, а друго – да си потопен в инерция.

Сезонът на Арсенал, разбира се, не е приключил: все още е в битката за Купата на ФА и, на косъм, за ШЛ; в ПЛ е на 4 точки зад Челси при пряк сблъсък след три седмици, пък и е равен по актив с Ливърпул – отбора на топа на устата на всички в момента. Титлата все още е налична, ала следващите мачове в първенството се редят като хималайски върхове: Тотнъм (г), Челси (г), Манчестър Сити (д), Евертън (г).

Шон Ингъл, “Гардиън”

Следвай ни: