Селекционерът на България Пламен Константинов е на прага на втория си голям турнир с тима – Световната лига. След слабото представяне на националния отбор на мондиала в Полша, когато бившият капитан трябваше да вади кестените от огъня месец преди първенството, сега Константинов има повече време за работа, което вдига и очакванията към тима. България приема финалите на втора група в Световната лига, а през октомври и европейското първенство. След една от последните тренировки преди срещите с Канада Пламен Константинов говори откровено пред "7 дни спорт" за предстоящото лято с националния отбор, отношенията с Владимир Николов и федерацията, както и за нуждата от казарма.
- Започва Световната лига. По-голям оптимист ли си сега, отколкото преди световното първенство миналата година?
- Със сигурност познавам по-добре момчетата и те нас като треньорски екип. Може би не тръгваме съвсем от нулата и от тази гледна точка – да, гледаме по-оптимистично. За съжаление винаги има и друга страна на медала. Още не сме започнали и загубихме такъв играч като Цецо Соколов. Това е голяма липса за нашия отбор, но ще търсим начин да я компенсираме.
- Той стана най-резултатният играч в европейските турнири през последния сезон. Колко сериозна всъщност е неговата загуба?
- Разчитахме много на него. Той направи добър сезон и разчитахме, че ще е основен играч, който ще носи точките на отбора. За всеки отбор загубата на такъв играч е голям проблем.
- Как виждаш възможностите за негови заместници? Говореше се и за връщане на Николай Учиков.
- Всички питат за Учиков, а аз уточних 200 пъти, че той няма особено желание да играе. Няма да карам никого на сила. Въпросът е да дойдеш и да имаш желание. Темата с Учиков е ясна. За другите – Владо Николов направи силен сезон и е в добро състояние. Може би му е тежко сега в тези три седмици, които бяха по-натоварващи, но по принцип е добре. Дани Милушев ще има нужда от пренастройка от играта в Япония към европейските и световните стандарти. Всички играчи, които са отишли да играят в тази част на света, имат нужда от това. Ще дам някаква възможност и на Миро Градинаров. Той игра 2 години като диагонал, а през този сезон във Франция половината мачове ги изигра пак като диагонал. Това е, с което разполагаме.
- И ти каза, че едно от най-важните неща е да се направи анализ на грешките от световното, за да не се повтарят. Конкретно кои бяха грешките там?
- За конкретни грешки не съм говорил. Сигурно всички сме направили някакви грешни избори. По-важното е да има нужното време да заработи тази система на игра, която искаме ние. За мен това е по-сложната част от работата с оглед на това, че времето беше малко. От опита ми в клубния волейбол знам, че са нужни поне три месеца. Това е, което не ни стигна и го видяхме на световното. Там се опитахме да вкараме някои неща, но се вижда, че в тежки ситуации играчите се връщат към старите си навици. Затова е нужно повече време и търпение. Надявам се всички да са здрави и да нямаме повече проблеми с контузии, защото всеки състезател ни е много важен.
Имаме лимитирана бройка играчи на топниво
- През миналата година се говореше много за компромиси. Така ли ще е и през тази, или изискванията и към играчите, и към резултатите на отбора ще са по-високи?
- Компромиси се правят до една определена точка и тя не може да се прескача. Сложен е балансът между това къде можеш да направиш компромис и къде не е компромис, а самоубийство. Този баланс е сложен и за треньора, и за играчите. Не може без някакви компромиси в националния отбор, защото имаш определени състезатели и това са те. Не е клубен отбор, в който можеш да си кажеш, че този американец не става, и си взимаш италианец или французин. Тук имаш тази бройка и тези хора и с тях трябва да правиш резултати.
- Първите мачове в лигата са срещу канадците, които направиха силни мачове срещу Куба. Колко тежък съперник са за нас?
- Според мен Канада е един от отборите с най-голямо израстване в последните години, но това не е случайно. От няколко години работят по американска система. Имат страхотен треньор, около когото се върти цялата система и схема на волейбола – Глен Хоуг. Той има огромен опит и е един от хората, които много уважавам в световния волейбол. Те са голяма държава, възможностите са съвсем други и поискат ли нещо, го постигат много бързо. Освен мачовете с Куба онзи ден победиха и САЩ на квалификационния турнир за Световната купа, така че резултатите говорят достатъчно.
- Какво предимство ни дава домакинството на финалите във втора група на Световната лига и това, че може в груповата фаза мачовете да се изиграят по-леко?
- Можеш да правиш повече експерименти и да дадеш възможност на повече играчи, без да си зависим от резултатите. Това е плюс за някои състезатели, защото, ако задължително трябва да побеждаваш, за да се класираш, по-трудно се дават такива шансове. Тук имаш възможност да изтърпиш някой, който започне колебливо, и да му дадеш нужното време да почувства играта. Винаги е плюс да си домакин, но това е и задължаващо и може да натежи.
- А колко реално е да мислим за спечелване на тези финали?
- Имаме реални шансове да ги спечелим. Отборите не са слаби, защото варианти за финалите са Куба, Канада, Аржентина от нашата група, Франция, Финландия и Белгия също са във втория поток. Това са много добри отбори.
- Можем ли да си правим някакви сметки в груповата фаза, като това важи и за европейското първенство наесен?
- Може, защо да не може. Едва ли толкова можем да си изберем съперници, защото по другите групи каквото стане. Не сме мислили като стратегия да търсим някой съперник. Ако се отвори възможност, може да се избира. На европейското какво има да избираме? Винаги трябва да имаш стратегия, но това не означава да губиш нарочно. Аз съм против това, защото един треньор не може да отиде и да каже на играчите си да загубят мача. Това е неприемлив вариант за мен. Но ако имаш възможност да правиш някакъв избор и ти го разрешава системата, защо не.
- Повика над 30 играчи в началото, а тези 15, които са в групата за мачовете с Канада, може би ще са същите и за финалите на лигата.
- Това не се знае. Сега сме извикали двете основни шестици. Ние така и ги тренираме – на две шестици, и рядко ги смесваме игрово дори в тренировъчен процес. Шестицата, на която разчитаме да играе на Европейските игри в Баку, и тези, на които разчитаме да играят в Световната лига. Сега сме ги събрали, за да може все пак да потренират заедно, защото един месец няма да имат тази възможност. Това е идеята.
- Но основно ще се разчита на същите 10-12 човека, които изнасят големите турнири през последните години. Може ли да се получи вакуум, когато някои от по-опитните натрупат още някоя година и няма кой да ги смени в отбора?
- Това не е нещо, което ние можем да решим. В националния отбор трябва да идват готови състезатели. Много хора имат грешното разбиране, че като дойде някой в националния отбор, щял да израсне и да се развие. Той трябва да е готов физически и технически и ти само да използваш качествата му. За друго няма време. Нямаш 8-9 месеца, в които да му обърнеш внимание и да има и техническа, и физическа работа. Тук след 15 дни ти започват мачовете. Проблемите в тази връзка са повече на клубно ниво. Разбира се, че може да се получи такъв вакуум. Я погледнете във всички спортове до какъв вакуум се е стигнало. Волейболът да не е някакво изключение. През 88-а година бяхме 6-и по медали с 10 олимпийски шампиони. Сега можем ли да си помислим за такова нещо.
- И в Русия, и в националния отбор имаше проблеми, различни от волейболните – пари, екипи, зали. Това лош късмет ли е, или твой личен избор да се хванеш с работата?
- Аз съм приел работата. Разбира се, винаги се получават ситуации, които не можеш да предвидиш. Опитваме се спрямо ситуацията да лавираме и да намерим най-добрите варианти. Най-лесно е да тръгнем да се оправдаваме със зали и екипи. Аз съм го казал само в началото и не искам повече да го коментирам. Казал съм го с идеята да се помисли как да се оптимизират нещата. Не искам да го говоря до края на лигата и накрая да кажа, че екипите са ни виновни или че не сме имали зали и заради това не сме се подготвили добре.
- Може ли някой ден да съжаляваш, че си приел работата в националния отбор? Някой след 20 години, като отвори статистиката, и ще си каже: "Ето, на най-слабото представянето на България треньор е бил Пламен Константинов?".
- Това въобще не ме притеснява. Още повече че аз миналата година въпреки абсолютната логика да не поемам отбора, аз го поех. Ако ме притесняваше това нещо, нямаше да го направя. Всеки трезво мислещ човек ще каже всеки да си доизсърба това, което е надробил, а не да сърбаш надробеното от някои други. Трудно е да повлияеш и да измениш нещо на 100% за един месец. След като си го приел, значи си приел и възможността да има негативи. Това е част от работата.
- Когато те назначиха за треньор, ти и другите, с които си играл рамо до рамо преди, казахте, че това няма да създаде проблеми в работата сега. Така ли се оказа?
- Нямам проблеми. Аз се разграничавам от това. На игрището няма приятели и приятелски отношения. Извън терена - да. Вътре в залата това не ми пречи и нямам проблеми с тяхното отношение.
- Специално с Владо Николов още в началото седнахте и казахте, че не сте били първи приятели, но ще работите заедно за националния отбор. Това май е рядко срещана постъпка в българския спорт.
- Ние сме имали и нормални периоди, и период на конфликти, но това не се е отразило вътре на игрището. Нито един от нас не е перфектен и всеки има някакви кусури, но това е част от професионализма. За мен националният отбор е това, което е и за Владо. Този дух на националния отбор и това желание, което имам да работя тук, го има и Владо. Тези неща ни обединяват. След като ни обединяват повече неща, отколкото ни разделят, не виждам къде е проблемът. Другото са келешлъци и детски истории. Тук понятия като гордост, национално самосъзнание и желание да играеш за националния отбор започват да се размиват и да изчезват. Това станаха празни приказки. За мен това идва от възпитанието.
- Липсват ли такива характери сега?
- Тотално всички мислят само за собствения си задник.
- През миналата година се говореше много за психическо разстройство у някои от играчите в националния отбор?
- Стига вече. Това в крайна сметка е национален отбор мъже. Нали така е изписано? Трябва да върнат казармата. Поне 6 месеца, едно единично обучение.
- Какво щеше да е различно в националния отбор в сегашния му вид, ако имаше казарма?
- Има неща, които един мъж май трябва да ги мине, за да е мъж. За мен започна тотално изнежване, да не казваме по-тежки и по-драматични думи.
- А този жест, който направихте с Владо Николов, важи ли и за отношенията ти с федерацията?
- Абсолютно. Ние сме имали много разногласия през годините с федерацията и отделни хора в нея. Има си негативи и аз съм приел да работя с тези негативи. Ще се опитам, каквито и проблеми да имам, да постигаме резултати. Няма да търся да се оправдавам с федерацията, защото знам, че те се опитват да имаме най-добрите условия. Дали успяват винаги, е друг въпрос. Но всички се стремим към едно – да имаме добри резултати. Така че аз проблеми с федерацията нямам и смятам, че така трябва да бъде. Това не е частен отбор на някого. Ако е някой клуб и не харесвам ръководството на клуба, мога да не отида там. Но националният отбор не е на никого. Тук играем за националния отбор, за публиката, за страната ти, за хората, които играят около теб, или можеш да им помогнеш да израснат около теб и да ги издърпаш. Както аз съм израснал около по-старите в националния отбор, и те са ми дали възможност покрай тях да ме видят, така трябва да имаш отношение и към по-младите. А не да си викаш: "А, аз си подписах договорите, вдигам си шапката и си отивам. Защо да се троша тук."
- Може да се окаже така, че на олимпийските игри голяма част от основния състав да е същият като този на световното през 2006 г. (б.а., когато България печели бронзови медали), а играч от онзи отбор да е треньор. Мислил ли си, че ще се стигне до такъв момент?
- Дано да са повече тези играчи. Защо не – това е игра на можене. Ако още могат и са по-добри от други по-млади. Моята работа е да избера тези, които са най-добри и най-подготвени в момента, а не най-младите. Съжалявам много. А това, че някои хора продължават на 37 години да са по-добри от други на 24-25, това вече е драмата на нашия спорт. На целия ни спорт, не само на волейбола.
- Може ли това, че си ангажиран с национален отбор, да ти попречи в намирането на нов клубен тим и как стоят нещата там?
- Естествено е по-сложно. Трябва да има двойно договаряне, така че може да попречи. Още няма развитие. Имам само разговори, но нещо конкретно не.
- Може ли да напуснеш Русия?
- Да, може и да е някъде другаде. Възможно е и да пропусна една година на клубно ниво и да държа само националния отбор?
- Това компромис ли ще е?
- Това е въпрос на преценка. Зависи от офертите, които имам. Не е задължително да отидеш някъде само за да отидеш, при положение че не е смислен проект, и ще отидеш само за да имаш отбор.
- Притесняваш ли се, че можеш да станеш жертва на играчите – нещо, за което се говореше при Камило Плачи и в много, много други случаи? Явно е българска черта.
- Да, българска черта е. Не можеш да станеш жертва на играчите. Жертва не. Ако ти не успееш да ги убедиш, да ги обединиш и те да вървят след теб, значи ти просто не си човекът за тази група от хора. Това не означава задължително, че си жертва. Може тотално да се различават принципите и философията, която имаш, с тези на играчите. Това за жертвите са силни думи и не го приемам така.
Тодор Христов
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)