Капитанът на волейболния ни национален отбор Тодор Алексиев призна пред камерата на Sport7, че ще приключи кариерата си в държавния тим след края на Олимпийските игри в Рио де Жанейро следващата година. Опитният посрещач заяви също, че тази година няма да се поставят конкретни цели пред тима, а от следващия сезон той се надява да смени студената Русия с по-топло място.
Ето какво още каза Алексиев пред репортера на TV7 Петър Стоянов:
- Обикновено първите дни от подготовката са най-тежки. Така ли е и този път?
- Този път не са особено тежки, поне за мен, защото имах доста дълга почивка, която никога не съм получавал. Успях да си почина и се чувствам прекрасно.
- Има ли нещо различно сега в първите дни на лагера?
- Не, всичко е както обикновено. Започваме да тренираме усилено, защото мачовете наближават.
- Приключи един сезон в Русия, който не може да бъде определен като най-добрия ти. Какво се случи?
- Напротив. Беше най-добрият ни с Тодор за последните 4 г. Играхме доста силно. Отборът влезе във Файнъл фор, което се случва за първи път в историята. Така че сезонът е много добър.
- А сега накъде?
- По принцип не искам да оставам в Русия, но ще видим, още не мога да коментирам нищо. Може би до края на другата седмица ще имам някаква яснота.
- Със сигурност и студовете и тъмнината са си оказали влияние.
- Да, 6 години в Русия са малко повече.
- Сега към по-топлите страни ли ще се ориентираш?
- Надявам се да отида на по-хубаво място, защото в Русия е много тежко.
- Имаш ли някакви предпочитания?
- Имам, да – Турция, Полша. Това са хубави места за волейбол.
- Да се върнем към предходния сезон. Какво промени Пламен Константинов откакто пое отбора?
- За мен нямаше голяма промяна. Бяхме много добре физически подготвени, но резултатите от Лигата оставиха утайка за световното първенство, което беше лошо и не успяхме да излезем от тази дупка след Лигата.
- Сега след клубния сезон, може ли да кажем, че е преболедуван този период?
- Според мен всичко трябваше да е по друг начин, защото вече е минал един сезон с клубните отбори, всички сме играли. Мисля, че всичко ще е нормално.
- Тежък удар беше новината за Цветан Соколов. Как виждаш нещата до края на кампанията с националния отбор в неговото отсъствие?
- Никой не е застрахован от такава травма. На всеки един от нас може да се случи подобно нещо, така че трябва да го преодолеем. Другите момчета – Владо и Милушев, трябва да са готови да дадат всичко от себе си.
- Ти какви амбиции си поставяш пред себе си и пред отбора като капитан?
- Не искам да говоря за амбиции и цели да поставяме. Винаги, когато го правим, това, което сме предвидили, не се случва. Този път ще я караме ден за ден и ще видим какво ще стане.
- С нашия отбор има нещо такова. Ето например 2013 г.
- Да, тогава ни бяха отписали, а се оказа една прекрасна година.
- Така беше и на Олимпиадата. Това може ли да помогне?
- Не, вече сме доста опитни, за да мислим за тези работи. Трябва да се настроим да работим и да вървим напред.
- Ти лично задавал ли си си въпроса "Докога мога да издържа с националния отбор"?
- Принципно си бях поставил за цел да отида на още една Олимпиада. Но в това не може да сме сигурни, защото може и да не се класираме. Може да не ме вземат в отбора. Така че ще се боря да изиграем още една силна Олимпиада.
- Ако стигнем до Рио, искаш това да е краят на кариерата ти в националния отбор?
- Да, това искам.