От малък изобщо не харесвам да съм питчер, разкри един от най-обещаващите бейзболни таланти в Европа
Мартин Андонов е един от най-успешните български бейзболисти в близо 30-годишната история на американската игра в България. Роден на 14 февруари 1994 г. в Благоевград, Канастата - както е известен левичарят на терена и по трибуните, дебютира за мъжкия отбор на местния Бизони на 14-годишна възраст през 2008-а. С клубния си тим е печелил 5 пъти шампионската титла на България (2008, 2009, 2010, 2011, 2014), а с националния отбор е трикратен балкански шампион (2011, 2013, 2015) и е участвал на две европейски първенства (2011, 2013). Има златни медали от сръбското и гръцкото първенство, където по веднъж подсилва Белград 96 (2011) и Арис (2014) за плейофите. Играл е в холандската втора дивизия с Робур '56 (2013) и има три поредни участия в лятната колежанска лига на Европа (2012, 2013, 2014), в която миналата година попадна в Топ 3 на най-добрите млади питчери на континента.
Утре 21-годишният Андонов заминава за САЩ, където още този месец се очаква да дебютира на най-високата сцена, достигана някога от български бейзболист - лятната колежанска лига Нортуудс лийг. Мартин бе избран под №1 в драфта от тима на Медисън Мелърдс, двукратен шампион в създадената през 1994 г. аматьорска лига. Дни преди да отпътува за Америка, Канастата даде интервю за Sportal.bg, в което разказа за своето минало, настояще и възможно бъдеще на бейзболния диамант.
СНИМКА: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
- Откога играеш бейзбол и защо, как стигна до този спорт?
- Играя от 6-годишен, от предучилищна възраст. Запалих се покрай моя по-голям брат. Постепенно започнах да тренирам редовно и играя бейзбол до ден-днешен. Все пак Благоевград е бейзболният град на България, така че не беше трудно да се запаля.
- Сред всички спечелени отличия можеш ли да откроиш някое? Кой успех смяташ за най-големия си дотук?
- Всичко го правя от любов към играта и за удоволствие. Всяко едно постижение за мен означава нещо. И съм доволен, че се стигна и до този момент, да мога да отида да играя в една от най-известните лиги в Америка. Дано и там се представя на добро ниво.
- Кои са били най-силните ти противници досега? Тук, в България ли, или някъде навън?
- И в България, и в чужбина съм играл срещу много добри отбори. Но за мен един наистина незабравим мач е през 2013 г. с националния отбор срещу Швейцария в Цюрих по време на европейското първенство в Б група. Бихме ги с 3:2 на техния стадион. Евгений Черноземски удари хит през втора база, аз бях точно там и успях да стигна до хоума, а така отбелязахме победната точка. Бях много въодушевен, всички бяхме страшно щастливи. Пяхме "Тих бял Дунав" в дъгаута. Беше великолепна емоция!
- Все пак това, което ти предстои, сякаш е най-голямото предизвикателство – не само за теб, изобщо за български бейзболист. Готвиш ли се по-специално?
- Разбира се, тренирам, готвя се. Миналата година бях на турнир в пет държави като част от колежанската лига на Европа. От сто човека участници, успях да вляза в Топ 3 сред питчерите. А това е нещо, което нито съм го мислил, нито съм гонил някакви статистики. Когато човек не го мисли, му се получават по-добре нещата. Така че и сега гледам да не се напрягам кой знае колко.
- Сам ли заминаваш?
- Да, тръгвам сам. Аз съм единственият от България.
- Знаеш ли вече с какви съотборници ще играеш? Имаш ли представа основно на каква позиция ще разчита треньорът на теб - само като питчер или и като аутфилдер, както нерядко ти се случва в България?
- Да, знам до голяма степен с какви момчета ще играя. Засега аз съм записан само като питчер, но като отида на място, ще говоря с треньорите, че моята любима позиция всъщност е аутфилдер. По принцип аз още от малък изобщо не харесвам да съм питчер, но ми се наложи да играя като такъв, защото са такива обстоятелствата в България. Няма достатъчно състезатели. И така лека-полека натрупах опит.
- В България ти се налага да играеш веднъж или най-много два пъти в седмицата. В САЩ обаче ти предстои извънредно интензивна програма на сезона. Готов ли си за предстоящото натоварване?
- Да, така е. За 76 дни ще трябва да изиграем 72 мача. В отбора сме картотекирани 40 души, от които 20 са питчери. Мисля, че съм готов. Отивам с намерението да дам всичко от себе си. Надявам се да представя себе си и България на много добро ниво.
- Осъзнаваш ли каква е реалната перспектива, която се открива пред теб?
- Да, абсолютно. В лигата играят общо 18 отбора, в които са събрани някои от топколежаните, които са на страхотно високо ниво. Знам, че трябва да се боря много, но имам уникален шанс да бъда забелязан. Там има масово присъствие на скаути от МЛБ, от Майнър лийг, от колежанските отбори. Надявам се да имам възможност да покажа какво мога и дано някой ме хареса.
- Какво ти осигурява Нортуудс лийг на първо време?
- Всеки от играчите от чужбина, включително и аз, ще бъде настанен в приемно семейство. Като цяло не би трябвало да имам кой знае какви разходи. А самолетния билет до САЩ ми го плати Кирил Витанов, един от дългогодишните спонсори на Бизони.
- От съвсем малка възраст ти имаше възможност да участваш в тренировъчните лагери на МЛБ в Европа. Първо беше забелязан от скаути на Питсбърг Пайрътс, после имаше интерес от Вашингтон Нешънълс, получи покана от Атланта Брейвс за лятна академия в Испания... Какво не ти достигна тогава, защо не се получи? Къде се къса веригата?
- Не мога кажа каква е конкретната причина. Наистина нямам идея. Ето, по-миналата седмица, например, посетих трайаута на МЛБ в Загреб просто като зрител. Но, както си седях на трибуните, всички скаути дойдоха да ме прегръщат и бяха много учудени, че не съм се записал за участие. Отговорих, че вече съм над допустимата възраст. Тогава ме попитаха дали си нося ръкавица и бутонки, а аз им отвърнах, че нямам. Веднага ми дадоха и заявиха, че искат да ме видят как хвърлям. Загрях малко, похвърлях с едно от момчетата, а те ме наблюдаваха. После по време на батинг практиката дойде един от скаутите на Бостън Ред Сокс и ми каза: "Мартин, може ли да батираш?". Въпреки че не бях загрял, отидох и ударих един хоумрън и два-три пъти пратих топката на оградата... Цялата работа е, че те искат да те гледат непрекъснато. Не е толкова лесно. Всеки си мисли, че щом си отишъл веднъж в академията, значи ти е гарантиран трансфер в САЩ. Те искат да виждат постоянство. Дори да не говорят с теб, те се опитват да следят всеки един твой мач. А тук, в България, това е доста трудно да се случи.
- Няма да успееш да се върнеш нито за евротурнирите с Бизони през юни, нито за европейското първенство с националния отбор през юли. Какви смяташ, че са шансовете и на клуба ти в квалификацията за Европейската купа в Атина, и на националите в Загреб?
- За съжаление, наистина няма да имам възможност да съм с тях, просто сезонът в САЩ продължава чак до август. Много бих искал и аз да участвам, за да им помогна, защото това са моят клуб и моята държава. Мъчно ми е, но няма как да ме пуснат. Пожелавам им успех. Не мога да коментирам шансовете, просто им желая големи постижения.
- Защо са толкова силни Бизоните в България?
- Хм, какво да кажа? На първо място хъс. Треньорът ни Ясен Неделчев е перфекционист. Много държи на нещата, на малките детайли. И най-дребното отпускане го дразни. Винаги е имало невероятна дисциплина в нашия отбор. Никога няма да забравя какво се случи след един мач, в който бяхме били с нокаут. Заради две-три неударени топки, заради две-три грешки треньорът накара целия отбор да прекосим реката, да се качим на хълма и да се върнем за 15 минути. За всяка грешка си понасяш наказанието - дали ще е допълнителна обиколка, дали още лицеви опори. Много харесвам Ясен Неделчев, защото на терена е много злобен, изисква ред и дисциплина, но като излезем отвън, ставаме като най-добри приятели. Даже повечето момчета от отбора го чувстваме като наш родител. Аз от 6-годишен съм с него и, честно казано, го приемам като мой втори баща. Аз дори с него съм се виждал по-често, отколкото с нашите.
- Какво е бейзболът в България - спорт или хоби?
- За съжаление, у нас има много големи спортисти, много големи таланти, но в един момент всички трябва да тръгнат по друг път. Просто защото в България няма хляб за това, което правят. И това не е само в бейзбола.
- Ти самият имаш ли други интереси извън бейзбола? Други любими спортове? Запалянко ли си?
- Вълнувам се от всеки един спорт. Според мен няма значение какво, важното е човек да спортува. И шахмат да е, важното е, че има хоби и спортува. Обичам да се събираме с приятели и да гледаме мачове, да обсъждаме ситуации - и бейзболни, и футболни. В МЛБ подкрепям Бостън Ред Сокс, а във футбола на сърцето ми е Пирин (Благоевград). Великолепни отбори!
- С какво образование си, каква специалност си завършил?
- Завършил съм средно образование със специалности "туризъм" и "икономика".
- Защо "Канастата"?
- Кой ли не ме е питал... Всичко тръгна от брат ми. Още като дете бил гледал някакъв филм, в който прякорът на един от героите бил "гадна, мръсна Канаста" или нещо от сорта. Та той ми го лепна на мен и повече нямаше спасение. Честно казано, вече на името си не се обръщам много. Дори учителите в училище ми викаха "Канаста, това!", "Канаста, онова!", "Канаста, на дъската!". Нямаше "Мартине", нямаше "Марти", нищо...
- Как виждаш бъдещето на бейзбола в България?
- За съжаление, не много добре. Защото така не може да продължи още дълго. Трябва да има треньори, на които да се заплаща, при това добре. Аз, например, от две години тренирам деца, но всичко го правя доброволно. Така е и в другите отбори.
- Какво е решението според теб? Трябва ли да има промяна в държавната политика?
- О, аз от политика не разбирам и от политици не се интересувам. Дори по телевизията избягвам да ги гледам, защото за мен това е само напрежение.
- В Европа е на път да се създаде първата професионална лига по бейзбол. Смяташ ли, че има български играчи, които имат качества да бъдат привлечени в участващите отбори?
- Да, има много достойни българи, които могат да стигнат на това ниво. И според мен дори ще им е много по-лесно да играят на такова ниво, отколкото на нивото в България. Защото тук има едва три-четири отбора, с които може да се получи свестен мач. Колкото и обидно да звучи, останалите тимове са все едно събрани хора от махалата. А така не се получава. Срещу колкото по-силен противник играеш, толкова повече хъс имаш самият ти.
- Добре, но какво е решението все пак? Ти виждаш ли такова?
- Според мен в София има прекалено много отбори. Във всеки от тях има поне един много добър играч. Но не може от пет-шест отбора в София само два да са добри като цяло. Трябва да се помисли за някакво обединение, да се съберат два-три наистина качествени състава, за да има реална съпротива и конкуренция на национално ниво. А не, когато някой дойде да играе в Благоевград, да е предварително отчаян, защото е убеден, че ще загуби. Ние също искаме срещу нас да има спортисти, а не лигльовци, които са дошли да отбият номера.
- Всички от бейзболното семейство в България ти пожелаваме успех. А ти какво би пожелал на българските бейзболисти, какъв съвет би им дал?
- Бих искал да кажа на всички млади хора в България, които искат да спортуват, и особено на техните родители, че най-важното е това желание да бъде подкрепяно и насърчавано. Няма значение какъв е спортът - бейзбол, футбол или волейбол. Каквото и да е, ще те научи на дисциплина. Пожелавам на такива момчета като мен, които знаят, че в нашата държава няма кой да ти помогне, просто да не се отказват. Ние сме много борбен народ, така че борете се!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)