Да, Юве, от мечти спомени има

14 май 2015 | 12:50
4228
1

Който проявява интерес да присъства на финала на Шампионската лига между Ювентус и Барселона на 6 юни, по-добре да побърза да си запази полета за Берлин и билета за “Олимпиящадион”. Защото да, това е самата истина: “бяло-черната” мечта се превърна в цветна реалност в една вечер, осъдена да остане запечатана завинаги в колективната памет на италианците.

Малцина, въпреки победата с 2:1 в Торино, вярваха сляпо в отстраняването на световния и европейски клубен шампион, събрал в редовете си Галактическите версия 2.0, които снощи се показаха в просто човешките си лица в катедралата “Сантиаго Бернабеу”. Чудото приемаше форма минута след минута, действие след действие, трус след трус. Берлин ни гъделичка и ни връща най-сладки спомени, ала до битката с Барса остава твърде малко време. Сега има място единствено за насладата от постигнатото.

Юве успя да завърши наравно в един ужасяващ, свръхтежък, свръхнапрегнат и свръхравностоен мач: затаили дъх, милиони “бианконери” акомпанираха отброяването на секундите на хронометъра до последния сигнал на шведския съдия Ериксон, дал старт на празника.

Мачове с такъв интензитет са за онези със силните сърца, защото се развиват според непредвидими динамики: отборът на Масимилиано Алегри в един момент бе извън турнира след глупавата дузпа на Джорджо Киелини, вкарана от Кристиано Роналдо; после се върна към живота с гола на Алваро Мората (и пак точно той като на “Ювентус Стейдиъм” – как ли завижда Флорентино Перес сега...); после се затвори, а накрая имаше две положения чрез Клаудио Маркизио и Пол Погба да накаже детронирания шампион.

Емоциите са още на горещата точка, но иде ред на хладната, от днес насетне, с размислите след сблъсъка (макар всяка мисъл в момента да се върти около вихъра на радостта на Джанлуиджи Буфон, стаената вътрешна усмивка на Мората, полуделия Артуро Видал).

Първо: достигането на финала на ШЛ след 12-годишно очакване при спечеленото вече скудето в Серия А и възможността за требъл с Купата на Италия значи, че сме изправени пред един изключителен сезон.

Второ: мениджърското звено, или в по-широк смисъл клубът, работи на отлично ниво – от президента Аниели през генералния директор Джузепе Марота до отговорниците за пазара на играчи Недвед и Паратичи.

Трето: Макс Алегри показа, че е Треньор, с главно Т, който заслужава да му се отдадат уважение и признание, тъй като съумя да разбие скептицизма с дела, а не с думи.

Четвърто: тъй като “в края на краищата” е фраза от запазена марка, тук “в края на краищата” нека значи, че остава още една, най-голямата, стъпка за връщането в историята – 90 никак не обикновени минути срещу чудовищата Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар.