Да гледаш как Михаел Лаудруп се движи по лъскавите подове на фоайето на спортния клуб напомня на финеса му като играч на Ювентус, Барселона и Реал Мадрид. Легендарният датски полузащитник премина към треньорската професия със същата лекота, както го правеше през съперниците си на терена, записвайки успешни етапи в Хетафе и Суонзи, а наскоро изведе Леквия до шампионска титла в първия си сезон в катарската лига.
В интервю за www.sc.qa бързоногият и бързо мислещ някогашен плеймейкър, вдъхновил Дания за изключителния поход до четвъртфинала на Мондиал 1998, обяснява как треньорската му философия се е развила до спечелването на последния трофей и сочи Барса като лек фаворит преди решаващия за титлата Класико с Мадрид.
- Поздравления за титлата в Катар в първия Ви сезон! Какво е чувството?
- Много съм доволен. Имаше куп предизвикателства, например отсъствието на сума ти играчи заради международни турнири в Азия и Африка, тъй че крайната ни победа, при това с такава точкова разлика, е удивителна. Миналия сезон Леквия бе шампион с 53 точки, а вторият и третият бяха съответно с 48 и 47. Тази година имаме 59 точки преди последния мач, а Ал Сад е с 54, така че този сезон ни трябваха повече точки. Също така искаме да излезем от груповата фаза на Азиатската Шампионска лига. Никога клубът не е печелил два трофея в един сезон, така че може да направим история, ако вземем или Купата на Катар, или Купата на емира.
- Ще останете ли за още една успешна година в Катар?
- Сега не е моментът за вземане на решение, тъй като сме в три състезания. Щом сезонът свърши, ще седна да го обмисля. Ще чуя и клуба с плановете за бъдещето, и други заинтересовани, а чак тогава ще реша.
- Треньорската Ви философия пряко свързана ли е със стила Ви като играч и приспособявал ли сте я към различните лиги, в които сте работил?
- Мисля, че да. Можете да го видите в начина ни на работа. Големите европейски лиги са на друго ниво, ала много от нещата, които тренираме тук, са същите като в Суонзи или Хетафе. Като треньор, трябва да се приспособиш към играчите, културата, нивото на клуба и състава, но има неща, които са фундаментални къде и да е. Тук имаме много национали, играчи с добри индивидуални умения, така че тренираме владението и местенето на топката. Доста добре се справяме.
- Замисляйки се за Катар 2022, като фен или като треньор ще се завърнете? Може би начело на Дания?
- През 2022 г. ще съм старик (б.и. – засмива се)! Обещавам, че ще дойда поне като зрител. Хубаво е, че феновете ще трябва да пътуват по-малко, което ще им поевтини престоя.
- Как бихте оценили предишната си работа в Суонзи?
- Исторически момент: за първи път клубът влезе в Топ 10 в лигата и взе първи трофей в 100-годишната си история. Това е историческо. След десет години ще гледат с възхита към тази купа и онзи отбор. Дано успея и тук да сторя същото! Треньор, играч и клуб трябва винаги да се стремят към напредък и да знаят какво им е нужно за това. Трябват ти също и необходимите средства.
- Смятате ли, че сте завещал нещо видимо и днес на Суонзи?
- Промениха се малко, доста от доведените от мен играчи вече ги няма и стилът е леко различен. Трябва да кажа, че правят много добър настоящ сезон в Премиър Лийг и съм щастлив от това. Когато взехме Купата на лигата, казах на играчите да се насладят на мига, защото не се знае кога ще се случи отново: може след година, след пет или след 20. Този трофей обаче си стои и ще остане завинаги там.
- Преди това имахте успешен престой в Ла Лига с Хетафе. Как сравнявате техническото ниво между нея и ПЛ?
- Трудно е да се сравнят. Това са две фантастични лиги с толкова много големи играчи. Какъв е типичният английски отбор? Има множество различни стилове на игра: от стария със заритване на дълги топки напред до играта на пас на тимове като Арсенал и Манчестър Сити. Може би има повече различни стилове в ПЛ отколкото в Ла Лига, където всеки иска да играе с топката. Интензитетът в ПЛ е по-висок от този в Примера, ала английските отбори изживяват труден момент в евротурнирите: две поредни години без четвъртфиналист в Шампионската лига. Това е трудно за преглъщане за хората там, за лигата, най-бляскавата лига на света, където има най-много пари. В предходните години доминираха в Европа, а сега всеки се чуди и обсъжда какво се случва. Ок, има ги Барселона и Реал Мадрид, но също така и Ювентус, Пари Сен Жермен, Монако, Порто, така че щом и отбори от по-ниско ниво първенства се конкурират по-добре от английските клубове, къде е проблемът?
- Като заговорихме за сурова конкуренция, два от бившите Ви отбори ще сключат рога в изключително оспорвана битка за титлата в Ла Лига. Барса или Мадрид – кой е Вашият фаворит за спечелването й?
- Много е трудно да се отговори. И на двата отбора остават доста трудни мачове. Четири точки бяха добра преднина, но сега са две, тъй че е трудно да се каже. Случващото се в ШЛ също ще окаже влияние, защото който от двата оцелее по-дълго, ще има повече тежки мачове до края на сезона. И двата тима искат да спечелят всичко, подготвени са и способни на това, тъй че ще е хубаво зрелище. Винаги е така за зрителя в тази част от сезона. Все още смятам Барса за фаворит, защото води, ала само един лош мач и можеш да се свлечеш втори. Разбира се, винаги е по-добре да водиш, както е при нас тук. Ал Сад са длъжни да бият и после се надяват водачът да падне.
- Когато се стигне до избор между два бивши отбора, не се ли чувствате понякога разпокъсан от лоялност, докато гледате мачове?
- Не, не се чувствам така. Горд съм да съм играл и за двата. Петте години в Барселона бяха най-добрите ми като играч, а бях приет много добре като човек в Мадрид. Но не съм роден в Испания, аз съм чужденец и съм просто щастлив да съм играл в тези два фантастични гранда.
- Виждате ли играч, който да Ви напомня на Вас самия?