Краев е шансът на Левски да покаже развитие

Божидар Краев и Антонио Вутов! Това са двама от най-големите таланти на родния футбол. Първият е от Враца, а вторият е от Мездра и още от деца спорят един срещу друг кой е по-добър в различни турнири. Божката е на 17 години и вече е титуляр в Левски, а Вутата е на 18 години и след като се наложи на "Георги Аспарухов", преди повече от година бе купен от италианския Удинезе.

Божидар вече изпревари своя приятел по попадения за "сините". Младокът вкара своя втори гол в "А" група в кариерата си при успеха с 5:2 над Черно море и още в първия си сезон като професионалист има цели пет гола (б.а. - 2 за първенство - Хасково и Черно море, 3 за Купата на България срещу Спартак Варна). Играчът с №12 на гърба стори това в 18 мача за Левски.

Плеймейкърът на Удинезе пък има зад гърба си цели 39 мача и четири гола във всички турнири с 26-кратните шампиони, като се има предвид, че от 13 месеца не е в Левски, а все още няма 19 години. Вутов дебютира по-млад и записа мачове в три сезона за отбора, докато Краев едва този сезон дебютира в първия тим от "Герена". Въпреки че навсякъде в юношеските си години е играл като вътрешен халф, а в Ювентус и Манчестър Сити също го пробваха на тази позиция, при Георги Иванов-Гонзо и Стойчо Стоев той играе крило в схемата 4-2-3-1.

Младокът работи много, учи се и следва указанията на по-опитните в отбора. Редува по-силни с по-слаби мачове, но трупа самочувствие и това му помага да играе все по-освободено. Юношеският национал има пет гола, но има поне още толкова сериозни пропуска, които му попречиха дори да е втори голмайстор на отбора. Истината е, че му е рано да мисли за тези неща, като трябва да продължава да тренира усърдно и да попива колкото се може повече от по-големите и треньорите.

Божидар Краев има талант, въпреки че той е различен от този на Вутов.

 На моменти младежкият национал изглежда по-фин и като че ли гали по-нежно топката с този чуден ляв крак, но в други моменти Краев е видимо по-комплексен. Синът на бившия футболист Бойко Краев израсна много за осем месеца в мъжкия футбол. Той тича много, като често е сред топ тримата на най-много изтичалите в отбора, бори се, влиза в единоборства много смело, а също така непрекъснато играе в двете фази на играта.

Това се забеляза в подготовката, когато шефовете му искаха да залагат на Луис Педро и Либан Абди на крилата. Когато получаваше шанс за игра обаче, младият Краев всеки път предизвикваше смут в Стоев, тъй като се представяше по-добре от Педро. Той вкара две попадения в контролите в Анталия, а също така записа и две асистенции. Именно поради това си спечели мястото в състава.

Разбира се, че му е рано да играе във всеки мач по 90 минути или да се очаква той да решава срещите на "сините". Ръководството на клуба обаче трябва да разбере, че има възможност да развие този младеж, който пък да върне усмивките в клуба, като докара сериозна трансферна сума в празните каси на "Тодорини кукли". Не веднага, разбира се, тъй като не е готов, но Левски не трябва да повтаря грешката с Вутов.

Тогава, за да не изпусне младока за без пари, клубът започна да го налага в състава, когато той все още не заслужаваше да играе във всеки мач и вместо да повиши самочувствието и формата му, се стигна до ситуация, че той вечно изоставаше срещу по-силните физически противници и се губеше най-силното му качество на неговата възраст - талантът.  Впоследствие очакваната му продажба бе на стойност "само" 500 000 евро, предвид качествата му. Няма нужда да коментираме, че ако бе сърбин, най-вероятно сумата щеше да бъде поне четворна.

  Краев е влюбен в Левски, благодарен е на "сините" за шанса и гласувано от Гонзо доверие да играе професионален футбол. Той няма намерение да бяга, нито пък мисли за трансфер, въпреки интереса към него. Младокът има за цел да стане един от най-добрите футболисти, да спечели нещо със синята фланелка и чак след това да докара пари в касата на 26-кратните шампиони.

Тези неща, плюс вроденият му талант, трябва да бъдат базата на "сините", за да дадат на родния футбол играч, който да е водеща фигура на "трикольорите" през следващото десетилетие.