Краси Балъков на 49 години: В САЩ удрях само греди

Красимир Балъков празнува своя 49-и рожден ден утре. Легендарният плеймейкър е част от националния ни отбор, който се окичва с бронзовите медали от световното в САЩ през 1994 г. След мондиала попада в идеалния отбор на първенството, въпреки че не успя да отбележи гол. Бала е футболист №1 на страната ни през 1995 и 1997 г. За представителния ни тим има изиграни 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Легенда на германския Щутгарт, за който изиграва 236 мача. В момента Балъков е треньор на Литекс. По повод празника си легендата припомни най-щастливите си мигове от своята кариера.

- Г-н Балъков, утре навършвате 49 години. Каква равносметка бихте направили?
- Доволен съм от изминалите години. Винаги когато човек се върне назад, си казва, че е можел да свърши по-добре нещата. Каквото е станало, вече няма да се върне. Останал съм с позитивни спомени от живота си.
- Как се запалихте по футбола?
- Тренирал съм доста спортове като малък. Ходил съм на спортна гимнастика, на лека атлетика, на борба. Някои от тях ми се отдаваха. Можех да стана и лекоатлет, и гимнастик, но избрах футбола, защото ме привличаше най-много. Той ми беше на сърце. Вътрешно исках да се занимавам единствено с футбол.
- Кой момент никога няма да забравите?
- Няма да забравя нито един момент от моята кариера. Най-ярко в съзнанието ми изпъкват мачовете с националния отбор. В тях не защитаваш клубни интереси, а родината си.
- Вярвахте ли, че можете да играете полуфинал в САЩ след загубата на старта от Нигерия с 0:3?
- Винаги съм казвал, че ще стигнем до последните мачове, дори още преди да заминем за Америка. Имах някакво вътрешно чувство. Резултатът срещу Нигерия не отговаря на играта ни. Не заслужавахме да загубим с три гола. Но в крайна сметка в статистиката остават само резултатите.
- Повлия ли ви по-свободният режим на Димитър Пенев по време на САЩ'94?
- Това за режима стана прословуто вече. Малко се преувеличава. Няма как без да пазим режим, да постигнем високи успехи срещу силни отбори. Просто не е бил толкова затегнат. При нас това не е било най-важното, както е при германци и италианци например. Беше ни малко по-свободно. Благодарение на това играхме без никакво напрежение.
- Какъв беше ключът за победите?
- Ключът винаги е бил един и същ. Това е отборният ни дух. Винаги е имало хармония между нас, футболистите. Притежавахме качествени играчи. Всеки от нас си знаеше мястото на терена.
- Не можахте да се изправите срещу Марадона?
- Липсата на Марадона със сигурност оказа влияние, но за аржентинците, не за нас. Всички знаем, че той е един великолепен футболист. Исках да се изправя срещу него, защото ми е любимият играч. Яд ме хвана, че нямах честта да се изправя срещу него. Той ми беше идол. Начинът му на игра ме възхищаваше. Когато имаш възможността да се изправиш срещу футболист като Марадона, желанието и амбицията да се докажеш на терена са доста по-големи. Жалко е, че не успяхме да се срещнем.
- Как издържахте на горещините в Америка?
- Радвах се, че играем при тежки условия. Знаех, че притежаваме отбор с много силни и здрави характери. Затова горещото време ни даваше предимство. Колкото по-трудни бяха условията, толкова повече бях сигурен, че ще победим. Силните ни характери са в основата на успеха ни на световното.
- Как се почувствахте след детронирането на действащия световен шампион - Германия?
- С победата си над немците затвърдихме авторитета, който си бяхме изградили. След мача показахме на света, че нашите резултати не са само плод на изненадата. Футболните хора признаха, че нашият отбор е качествен и добре сработен.
- Как отпразнувахте победата тогава?
- Единственото, което ми се губи след толкова много години, е какво сме правили, когато сме побеждавали. Спомням си само, че всеки се радваше по различен начин.
- Бяхте избран в идеалния отбор на световното, въпреки че не отбелязахте гол.
- Нямах късмета да отбележа гол на това световно първенство, за което най-много съжалявам. Специално за гредата срещу Германия ме е доста яд. Но явно така ми е било писано. За сметка на това отбелязах много голове в квалификациите. На световното в САЩ ударих няколко греди.
- Често ли си спомняте името на Жоел Киню?
- Не съм злопаметен човек. След полуфинала с Италия всички бяхме ядосани, защото съдията Киню имаше възможност да отсъди две дузпи, а той свири само една. За съжаление нямаше куража да ни даде още един 11-метров наказателен удар. Жалко е за нас, защото можехме да се възползваме от шанса си по най-добрия начин. Сигурен съм, че съдията не си е отмъщавал за "Парк де Пренс" година по-рано, а може би е имал респект към италианския отбор.
- Завършвате световното със загуба от Швеция с 0:4. Каква е причината да се прекършите точно в края на шампионата?
- Мачът с Швеция беше формален. Ние получихме бронзовите си медали още преди срещата. Българският манталитет ни изигра лоша шега, въпреки че бяхме страхотни футболисти. След изключителната серия, която направихме до полуфинала, вече не можехме да издържим на напрежението. Ако се знаеше, че този мач не беше само за протокола, съм сигурен, че нямаше да завърши по такъв начин. Можеше отново да загубим, но едва ли щеше да бъде с четири гола разлика.
- Какво беше първото нещо, което направихте, след като се прибрахте в България?
- Първо си починах от цялата еуфория, която ни беше обзела. После се насладих на хората, които ни се радваха. В края на краищата мисля, че го заслужавахме. Едва след четири-пет години осъзнах реално какво точно съм постигнал с националния отбор. Много време ми трябваше, за да усетя какво са изпитали всички българи, които са изживявали всеки един момент с нас.
- След чудесното ви представяне на световното, от кои отбори са ви търсили?
- Имаше доста интерес към мен. От Айнтрахт (Франкфурт), Байерн (Мюнхен), Барселона, но Щутгарт имаше най-голямо желание да ме привлече. Предложиха ми най-добри условия за игра.
- От кого черпите знания за треньорската ви кариера?
- Уча се постоянно. Футболът е динамична игра и тенденциите в него се променят непрекъснато. Логично е един треньор да наблюдава най-добрите отбори в света. Гледам Челси на Моуриньо, Байерн (Мюнхен) на Гуардиола и се уча от играта на отборите им. Един треньор трябва да е в час с динамиката на футбола и каквото може да попива от големите специалисти. Завършил съм треньорската школа в Кьолн. Там съм имал късмета да съм сред немски звезди, които вече са станали наставници. Имал съм допир до Юрген Клинсман, Йоаким Льов, Феликс Магат и Матиас Замер. С последните двама съм работил. Когато човек е близо до хора, които разбират футбола като тях, трупа някакъв опит.
- Имате ли стремеж да водите германски отбор?
- Всеки треньор иска да бъде начело на отбор от голямо първенство. Аз не правя изключение. Ако човек работи, ще постигне това, което иска. В момента водя Литекс и се стремя да постигна поставените ми цели, а занапред има време.
- За какво мечтаете?
- Винаги съм си мечтал да съм здрав и да имам късмет. Това е основното, а другите неща зависят от теб.

"България Днес"