Стадионът, на който се роди Божията ръка

Стадион „Ацтека“ в Мексико Сити е първото съоръжение в историята, което е било домакин на два финала на световни първенства - през 1970 и 1986 г. Но дебютният голям спортен форум, проведен там, не е мондиал, а лятната олимпиада в мексиканската столица през 1968 г.

След като северноамериканската държава е избрана за организатор на игрите през 1963 г., нуждата от нова спортна арена става крайно наложителна. Изграждането Ӝ е поверено на архитектите Педро Васкес и Рафаел Михарес, които посещават последователно Буенос Айрес, Мадрид, Рим, Флоренция, Париж, Лондон, Москва и Варшава в търсене на вдъхновение за проекта на живота си.

Работата по „Ацтека“ (името е в чест на историческото наследство на Мексико) отнема четири години и среща неочаквани затруднения. Оказва се, че мястото, избрано за построяването на стадиона, е осеяно с вулканични скали. Те са се формирали след избухването на древен вулкан в района. Налага се екипът от 800 души, който изгражда арената, първо да взриви скалите, за да може да положи основите на съоръжението. А за тях са използвани 100 хил. тона бетон.

Гигантската конструкция има 115 000 места и струва на мексиканската държава 260 млн. мексикански песос (20 млн. долара по онова време). Стадионът е завършен през пролетта на 1966 г. и е открит с приятелски мач между местния гранд „Америка“ и италианския „Торино“ (2:2).

Две години по-късно „Ацтека“ играе ключова роля в олимпиадата, в която вземат участие над 5500 състезатели от 112 страни. Сред тях е и България, която печели 2 златни, 4 сребърни и 3 бронзови медала. С шампионските отличия се окичват легендите в борбата Боян Радев и Петър Киров.

Последният спектакъл на Пеле

Мондиалът през 1970 г. е първият, който се провежда на северноамериканска земя, и е спечелен по абсолютно безапелационен начин от Бразилия, водена от митичния Пеле. „Селесао“ триумфира във всичките си шест мача от турнира, като на финала помита Италия с 4:1. Головете за успеха на „златистите“ вкарват Пеле, Жерсон, Жаирзиньо и Карлош Алберто.

Сблъсъкът за трофея на „Ацтека“ е наблюдаван от над 107 000 зрители - едва за втори път в историята на мондиалите е прескочена стохилядната граница на финал. Първият случай е през 1950 г., когато близо 200 хил. души на „Маракана“ изпадат в тежка депресия, след като Уругвай бие домакина Бразилия с 2:1.

„Селесао“ от 1970 г. е смятан за най-съвършения световен шампион на всички времена. Турнирът в Мексико се превръща и в последния спектакъл на Пеле, който само година по-късно слага край на кариерата си в националния отбор. Звездата на „златистите“ е избран за играч №1 на форума, а след финала с Италия защитникът на „скуадрата“ Тарчизио Бургнич, който трябва да пази славната десетка, споделя: „Преди мача си казах за Пеле: „Спокойно, той също е от плът и кръв като всеки друг човек.“ Оказа се, че греша...“

Неслучайно в най-силните години от кариерата си бразилският феномен е обявен за национално богатство от правителството в родината си, за да не може да осъществи трансфер зад граница. Освен с финалното шоу на Пеле мондиалът в Мексико ще се запомни и с фак­та, че за първи път мачовете са излъчени с цветна картина.

Двете лица на Марадона

Само 16 години по-късно мексиканците отново се оказват домакини на най-мащабния футболен форум, този път по случайност. За първоначален организатор на турнира е избрана Колумбия, но през 1982 г. тамошните власти признават, че нямат достатъчно финансови средства за провеждането му. През май 1983 г. ръководството на ФИФА се събира на извънредно заседание, на което първенството е присъдено на Мексико в конкуренцията на Канада и САЩ.

По-малко от година преди старта на мондиала обаче Мексико Сити е разлюлян от ужасяващо земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер. Загиват над 25 хиляди души, други 150 хиляди остават без дом, нанесените щети се оценяват на $4 милиарда. Като по чудо футболните стадиони начело с „Ацтека“ са непокътнати и турнирът все пак може да се проведе.

Най-паметният двубой съвсем не се оказва финалът, в който Аржентина побеждава Германия с 3:2. Освен сблъсъка за трофея „Ацтека“ приема и четвъртфинала между „гаучосите“ и Англия, за който се говори и до ден днешен.

В него Аржентина печели с 2:1, с два гола на вездесъщия Диего Армандо Марадона. При първото си попадение високият 165 см маестро някак си „надскача“ вратаря на британците Питър Шилтън (183 см). На телевизионните повторения се вижда как Марадона удря топката с ръка, но голът е зачетен от тунизийския съдия Али бен Насър и българския му помощник Богдан Дочев.

Близо три десетилетия по-късно двамата някогашни колеги продължават да се обвиняват взаимно за допуснатата грешка. Бен Насър твърди, че е очаквал от своя асистент да му сигнализира за нарушението на правилата. Версията на Дочев е, че по онова време страничните рефери нямат право да влияят на играта, като отменят голове по собствена инициатива. Равносметката е, че и Бен Насър, и Дочев никога повече не ръководят мачове на мондиали.

Спорното, меко казано, попадение е наречено от германската информационна агенция ДПА „скандала на века“, но след мача Марадона заявява невъзмутимо: „Дори и да е имало игра с ръка, това беше Божията ръка.“ Не по-малко паметен е и вторият му гол във вратата на Англия, при който Диего тръгва от половината на своя тим, слаломира през целия отбор на съперника и се разписва за 2:0. Това изпълнение ДПА кръщава „гола на века“.

И макар че Марадона не успява да се разпише във финала с Германия, събрал на „Ацтека“ над 114 000 души, Аржентина печели световната купа за втори път в историята си.

Едно име, един скандал

През 90-те години собственик на стадион „Ацтека“ става телевизионният консорциум „Телевиса“, за който днес като коментатор и водещ работи Христо Стоичков. През 1997 г. ръководството на медийния гигант решава да смени името на арената заради факта, че най-големият му конкурент се казва „Ти Ви Ацтека“. Съоръжението е прекръстено на „Гийермо Канедо“ - покоен мексиканец, който приживе е член на Изпълкома на ФИФА.

Подмяната среща бурна реакция от страна на футболната общност в страната, която отказва да нарича стадиона с новото му име. След многобройни протести от „Телевиса“ са принудени да възстановят старото „Ацтека“.

Съвсем наскоро от телевизионния консорциум обявиха планове за мащабна реконструкция на легендарното футболно съоръжение, както и за построяване на два хотела в близост до арената.
 
Пчели прекъсват мач през 2009 г.

Преди 6 години световната квалификация между Мексико и Салвадор, играна на „Ацтека“, е прекъсната за 5 минути по куриозен начин. Броени секунди след първия съдийски сигнал рояк пчели напада една от двете врати на стадиона, което налага играта да бъде преустановена.

За да се справят с натрапниците, охранителите на арената ги пръскат с пожарогасители. Нетрадиционният подход дава резултат и пчелите се махат. В крайна сметка Мексико печели двубоя с 4:1 и се класира за Мондиал 2010 в ЮАР.

На тази арена България губи финал на олимпийски игри

Националният отбор на България е един от първите тимове, които играят финал на „Ацтека“ малко след построяването на стадиона през 1966 г. „Трикольорите“ стигат до сблъсъка за трофея на лятната олимпиада в Мексико през 1968 г., като на полуфинала отстраняват домакините след успех с 3:2 в Гуадалахара.

Легендата гласи, че преди финала с Унгария делегацията на „маджарите“ предлага на нашите олимпийци двубоят на „Ацтека“ да завърши наравно. В такъв случай и двата отбора ще получат комплект златни медали. Треньорът Георги Берков обаче категорично отказва.

За съдия на финала е назначен италианецът от мексикански произход Диего де Лео, който решава да отмъсти за поражението на своите сънародници от България само няколко дни по-рано. „Лъвовете“ повеждат с попадение на Цветан Веселинов, но впоследствие скандалният рефер оставя отбора ни с 8 души, като показва червени картони на голмайстора Веселинов, Кирил Ивков и Начко Михайлов. В крайна сметка България губи с 1:4 и остава със среброто.

Две години по-късно националният ни отбор се завръща в Мексико за третото си участие на мондиал. Нашите попадат в приемлива група с ФРГ, Перу и Мароко, като целта минимум е да се запише първа българска победа на световни финали. Уви, това не се случва, след като подготовката на тима ни се контролира директно от ЦК на БКП. За тренировките се грижат и учени от БАН, които трябва да помогнат на футболистите да се аклиматизират към голямата надморска височина в Мексико. По тяхна безумна идея играчите са качени на Белмекен, където се готвят на сняг за убийствената мексиканска жега. Логично, при пристигането си в Северна Америка селекцията на д-р Стефан Божков изпада в климатичен шок и губи срещите си в Леон срещу Перу (2:3) и ФРГ (2:5) и завършва наравно с Мароко (1:1).

На втория мондиал в Мексико 16 години по-късно България има честта да участва в мача на откриването срещу действащия шампион Италия. Сблъсъкът на „Ацтека“ завършва 1:1, а изравнителния гол за „лъвовете“ вкарва Наско Сираков пет минути преди края. Равенство със същия резултат се получава и във втората среща на „трикольорите“ в турнира - срещу Република Корея. В третия мач губим с 0:2 от бъдещия първенец Аржентина.

Съоръжението приютява библейски декори за $2 млн.

Стадион „Ацтека“ ще остане в историята не само с легендарните футболни битки, на които е ставал арена за половинвековното си съществуване. През 2011 г. спортната гордост на Мексико Сити влиза в Книгата за рекорди на „Гинес“, след като приема най-голямата библейска възстановка в света.

Изграждането й поглъща 2 млн. долара, в нея участват 5000 фигури. Те са разпределени из 57 различни сцени, най-голямата от които е раждането на Исус. За един месец библейските декори привличат над 1 млн. посетители.

Методи Шуманов, "Преса"