Как английски "трактористи" възпяха наш герой от САЩ'94

Когато си тръгнал да покоряваш върхове, е ясно, че лимит не може и не бива да има за теб. Без значение откъде идваш и накъде отиваш. Да, пътят ти неминуемо ще криволичи между множество препятствия, но пък в края ще те отведе до мястото, на което искаш да бъдеш. Всъщност сериозността на препятствията e относително понятиe, строго индидуално и зависи изцяло от субекта, който засяга. Неслучайно често се възхищаваме и тайно завиждаме на децата, на душевната им чистота и необременено съзнание, които им дават възможност да виждат "отвъд хоризонта" и да мечтаят наедро. Едни копнеят като малки да станат космонавти, други да влязат в ролята на Батман, трети на Супермен и т.н., и т.н…

Лично аз, когато като дете също мечтаех смело и в големи мащаби, само че в случая да стана голям футболист, беше средата на 90-те. А 90-те, мнозина може и да не се съгласят, но бяха едно "друго време", далеч по-различно и може би по-истинско от днешното. Във всеки един аспект. Ние обаче няма да правим цялостна ретроспекция на картината, а ще засегнем само две теми - музиката и футбола. Последното десетилетие на миналия век бе време, в което и музикалният, и футболният бизнес все още не се бяха така грозно комерсиализирали и все още бяха в състояние да изкарат продукт с етикет "evergreen". Или по-просто казано, такъв, който се помни години наред и се препредава през поколенията. И днес, ако се замислим, ретро партита пълнят до краен предел нощните заведения, а всяко лято музикалните промоутъри организират грандиозни събития под надслов "Аз обичам 90-те", "Обратно в 90-те" и пр.

Не бе кой знае колко по-различна и ситуацията с футбола. Някои от най-големите звезди, променили изцяло и завинаги облика на най-великата игра, "блеснаха" с пълна сила именно през този период. Да, никой не може да отрече, че днес модата се диктува от Кристиано и Лео, които чупят рекорд след рекорд и оставят със "златни" букви имената си в световната история, но далеч преди тях милиони благоговееха пред таланта, финеса и романтиката, "струящи" от Баджо, Роналдо, Шукер, Бергкамп, Зидан, Батистута и много, много други. И ако от футболна гледна точка този период свързваме до голяма степен с въпросните имена, то от музикална една мелодия продължава и до днес все така свежо да звучи в съзнанието на всеки един, докоснал се до нея. Едно ретро-парче от 90-те, в което се пее за това, което споменахме в началото - как човек не бива да поставя граници пред себе си и как докрай трябва да се бори, за да получи своя къс от щастливия пай на живота…

Не, няма граници, ще достигнем небето!
Не, няма граници, няма да се предадем!
Правим това, което искаме, и го правим горди…

През 1992 година, по времето по което най-продавана за следващата, 1993 година дебютна песен на 2 Unlimited - "No Limit", е все още в етап на студиен запис и обработка, един млад българин, като на шега тръгнал от нищото да дири щастието си по футболния път, вече изцяло е възприел и приложил на практика идеите, които холандското дуо ще вложи в текста на бъдещия световен мегахит. В разцвета на силите и кариерата си той намира верен и сигурен път през бурните води на Ламанша и се радва на привилегията да стане първият българин, който пробива в английската Висша лига.

Роденият в Генерал Тошево, обл. Добрич, Бончо Генчев отрано е възприел формулата "No Limit" за мото в живота си и смело си проправя път в царството на футбола. Заминал още в ранна детска възраст за Ловеч, край Покрития мост той извървява трудния път от юношеските групи до професионалния футбол, където прави дебюта си през 1982 година с фланелката на Осъм (Ловеч). Само година по-късно той вече е в редиците на Локомотив (Горна Оряховица), където сериозно загатва за потенциала си. Добрите му игри при "железничарите" привличат вниманието на съседите от Велико Търново и през 1987 година атакуващият полузащитник се озовава на стадион "Ивайло". В Етър, под зоркия и строг "генералски" поглед на Георги Василев и в компанията на някои от най-големите имена в историята на българския футбол - Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и пр., Бончо става шампион на България през 1991 г. Година, която и до днес връща усмивките по лицата и пламъка в сърцата на всички онези, които по един или друг начин са свързани с "виолетовата" идея.

Веднъж станал част от невъзможното и немислимо съвсем доскоро чудо за великотърновския отбор, Генчев е наясно, че препятствия може и да има, но граници - не. И така, след кратък престой в португалския Спортинг (Лисабон), редом до двама свои съотборници в националния отбор - Ивайло Йорданов и Красимир Балъков, роденият в малкото североизточно градче футболист се озовава на Острова. При това не в някой нискоразреден клуб, а в бивш шампион на Англия, носител на ФА Къп и Купата на УЕФА - Ипсуич Таун.

На "Портмън Роуд", за разлика от "Жозе Алваладе", симпатичният и вечно усмихнат българин има щастието бързо "да му тръгне по вода" и още по-бързо да се превърне в любимец на феновете на "трактористите". Макар и да се броят на пръсти, головете му във вратата на Манчестър Сити, Арсенал, Тотнъм и Болтън, както и хеттрикът срещу Гримзби Таун за Купата на Англия са напълно достатъчни, за да влезе в сърцата на привържениците. До такава степен, че в един момент те "крадат" и преработват едно съвсем наскоро нашумяло парче, превърнало се в най-продаваното за 1993 година, за да изразят радостта си от факта, че бъдещият "герой от САЩ'94" е в техните редици…

"Бончо… Бончо, Бончо… Бончо, Бончо… Бончо, Бончо Генчев…"*

Някои от вас може и да са се досетили вече, че става въпрос за същата тази песен, текстът на която споменахме в началото; същата тази, която през 1993 година, няколко месеца след като Бончо Генчев се присъединява към Ипсуич Таун, се превръща в най-големия хит на Стария континент и реализира в световен мащаб продажби от над 2,8 млн. копия.

"Беше много интересно и забавно, защото аз се появих буквално от никъде в Ипсуич. Като че ли паднах просто ей така там. И понеже, за мой голям късмет, ми тръгна в първите мачове, а пък по това време "No Limit" бе световен хит, феновете я използваха, за да скандират моето име. Факт е, че пазя уникални спомени от времето на "Портмън Роуд". Вкарах на Сити, Тотнъм, Арсенал и Болтън, хеттрик на Гримзби за Купата на Англия, асистирах за един от головете при победата над Манчестър Юнайтед. Наистина, невероятни емоции", спомня си с усмивка на лице при разговора ни реализиралият първата точна дузпа в историческия 1/8-финал с Мексико вече бивш футболист, който записа общо 84 мача и 15 гола във всички турнири с фланелката на "трактористите".

Днес Бончо Генчев е далеч от Ипсуич, далеч от Англия, обратно в Горна Оряховица - в управата на клуба, който му даде сериозен тласък в кариерата. Много други, далеч по-големи футболисти са минавали през "Портмън Роуд" и са оставяли къде-къде по-трайна следа от него. Но и сега, 20 години след раздялата му със "сините" и последвалия трансфер в Лутън Таун, ако се заговорите с по-стари фенове или пък се разровите из форумите на Ипсуич, все ще се намерят и такива "трактористи", от онова "златно" време, средата на 90-те, които и до днес помнят Guentchev, както пишеше на фланелката му, и песента, която му посветиха…

*моментът, в който привържениците започват да пеят песента за Бончо Генчев, е на 3:50 мин

Как британски акумулатори пратиха сър Боби Чарлтън в Толбухин

Футболната романтика, или историята на един бразилски гений