Неделчо Караколев: Какво правиш, след като (не) ти излезе късметът

Имам една приятелка още от времето когато бях студент в първи курс. Това беше преди повече от 10 години. Малко са хората като нея около мен, които познавам от толкова дълго време и можем да си говорим за много неща, както и все още взаимно да сме си интересни. И един ден ме питаха – спомняш ли си как се запозна със Силвия? Късмет. И аз се замислих – така ли е наистина?

Имах GSM отскоро, с промоция неограничени и безплатни SMS-и. Аз съм в Пловдив, тя в София. Не знам коя е, не я познавам. Един колега обаче я познава и използва GSM-ма ми, за да си кажат 1-2 приказки. След това аз я заговорих вече от мое име. Оказа се, че се разбираме и имаме много различни общи теми, които са ни интересни. Не, не сме се оженили. Но да, все още имаме различни теми, които са ни интересни и се разбираме добре.

И така – обратно на въпроса – късмет? Да, няма как да отрека, че запознанството ни беше случайност. Но след това си помислих за различни подобни събития – колко много случайности има в моя живот. С много хора съм се срещал – огромен процент – случайно. Но малко хора съм решил, че са важни за мен.

Това вече е мой избор. Следователно какво е късметът? Един етикет. Случва се дадено събитие и ние решаваме, че е късмет или не. Ако сме оптимисти, повече неща ще кажем, че са късмет. Ако сме песимисти, всичко ще е черно за нас. Но какви изводи си направих?

Първо, когато се случи нещо в живота ни, ние сме отговорни как ще реагираме. Пример в покера: когато ни се раздаде карта, ние решаваме как да я отиграем. Картата (или ситуацията) може да е лоша. Не сме задължени да я играем. Може да намалим загубите до минимум. Не е задължително да печелим всеки турнир. Няма добри ситуации, няма какво да направим – факт. Има следващ турнир. В живота, когато ни се случи нещо, което не определяме като добро, може да се поучим от него.

Защо се стигна дотам, какво по-различно можех да направя? Какви са моите изводи, за да не допускам същата грешка или просто да намаля вредния ефект до минимум? Все пак може да ни се раздаде и добра карта – тогава пак е наша отговорността да я изиграем оптимално и да преценим какво най-много може да извлечем от ситуацията.

За живота – може да ни се случи хубаво събитие – ние решаваме дали да се възползваме от него, дали да запазим контакта с човека, дали ще се поучим от съветите и опита му, дали ще сa полезни, дали може да спечелим нещо (не говоря за пари) от съответното събитие. Не мога да отрека, че на някои хора им се раздават често добри карти, а за живота – че много птиченца кацат на рамото им. Но това не е гаранция, че човекът ще спечели турнира или ще успее в живота.

Вторият извод, който мога да направя за късмета, е следния: не може да играем един турнир и да очакваме да го спечелим. За да си увеличим шансовете – играем повече турнири. И в живота нещата невинаги стават от първия път. Често се налага да опитаме пак и пак и пак. Или да пробваме на друго място.

Или да търсим по-дълго и упорито. Идеята е, че трябва да направим повече опити, за да позволим на т. нар. късмет да изскочи отнякъде. Например, срещнах Силвия. Но съм срещал много други момичета. Срещал съм много хора. Позволил съм си да пробвам много пъти, докато намеря важните за мен хора. И след това да ги преценя и запазя... или забравя. Как спечелих Sunday Warm-up? Късмет? Записах го. Без да го бях записвал, нямаше да го спечеля. Играх няколко турнира и единия от тях се разви добре, имах добри ситуации, възползвах се подходящо от тях.

Сигурен съм, че някой ще направи забележка: Да бе, най-големия турнир да спечелиш – това не е ли чист късмет? Ами седмица преди това взех при сделка с 3-ма човека най-много пари от The Bigger $8,80 – играх пак същите турнири, но този път спечелих най-малкия от записаните турнири. Тази седмица не спечелих Warm-up. Това късмет ли е?

 

И така, какво си направих като извод за късмета. Събития, които ни се случват в живота. Много от тях са случайни в смисъл, че не зависят пряко от нас и нямаме контрол. Тези събития са много. Но дали след това ще сме извлекли максимума или поне, това което ни се иска – това зависи от нас.

Фокусът ми не трябва да е избирането на етикет – късмет, добър, лош, случайност, съдба, Бог, карма и т.н. Фокусът ми трябва да е – а сега какво трябва да направя? Какво зависи от мен? Мисля, че е много глупаво да се оправдаваме с неща, които не зависят от нас, а да забравяме за нещата, които може да променим.

Предполагам, че е добро упражнение всеки да си помисли за това какво работи, какво учи или е учил, какви хора има около него – близки и не толкова близки. Накратко – различни неща от живота. Да си направи равносметка – каква е била ролята на късмета, за да се случат тези събития. И какво е направил след това, когато вече има избор.

Следвай ни: