Херман Майер: Ските вече не са интересни като преди
Херман Майер: Ските вече не са интересни като преди
7 фев 2015 | 19:20
4035
0
Пистите са гладки, всеки може да се пусне по тях, казва легендата
Легендата на австрийските ски Херман Майер даде интервю пред "Тагес Анцайгер" за световното първенство по ски, което върви в момента, и за състоянието на спорта.
- Сега започна световното първенство по ски. Това са най-важните дни в годината за австрийския спорт.
- Спускането е върхът на световното, психически това е най-голямото предизвикателство. Можеш да усетиш очакването – и собственото, и на публиката. Това го усеща всеки скиор. Важността на спускането е по-голяма от всичко останало, неслучайно това състезание е поставено в първата част на световното. Напрежението расте още с тренировките.
- Спечелихте супер Г и спускането на световното в Колорадо през 1999. Каква беше тактиката ви в тренировката?
- Знаех, че мога да спечеля състезанията в стръмните части от пистите. Ласе Кюс беше по-бърз от мен в по-равнинните и в дългите завои. И заради това никога не разкрих каква ще е линията ми в стръмното и я показах чак на самото състезание.
- Заблудил сте опонентите?
- Да. Но в нощта преди състезанието знаех много добре къде ще карам, каква ще е линията ми.
- Как намирахте идеалната линия? Заедно с треньорите?
- Винаги си избирах моя собствена линия. В началото не го правех често, защото беше прекалено рисковано. Аз идвах от гигантския слалом, исках да минавам възможно най-близо до вратите. А другите скиори минаваха по друг път.
- А тези, които опитваха да ви копират, често свършваха в болница.
- Ние, австрийците, давахме тона по онова време. Тези, които искаха да се развиват, нямаше как да минат покрай нас. Ние бяхме отбор и постоянно се състезавахме един с друг. Тренировките ни често бяха по-трудни от самите състезания. А другите скиори гледаха какво различно правим ние.
- Скиорите обикновено се готвят за един определен ден. Във важните дни вие бяхте най-добър. Как се планира перфектният ден?
- Всичко зависи от този ден, но почти никога не се получава добре. Може в същия ден да имаш главоболие или нещо друго. Изкуството е да си добър в лошите дни. Тогава знаеш какво ти е нужно за такъв ден.
- Как може да го направиш?
- Като знаеш къде са силните ти страни. Тогава имаш шанс да спечелиш дори в слаб ден. Трябва да разбереш няколко неща. Да си зададеш въпроси: „Какво ме прави бърз? Как се справих с това?” Аз превръщах слабостите си в силни страни. Често казват, че олимпийски и световни титли не са толкова важни, защото ги вземаш само в един ден. Аз казвам – ако си спечелиш всичко, но продължаваш да печелиш, стойността е много по-голяма. Защото си успял да покажеш класата си във важния ден.
- Роля в изграждането на легендарния ви статус има и олимпиадата в Нагано през 1998 г. Отивате там с план: „Или падам, или печеля!”
- Да, но беше трудно да оценя това събитие. Беше първото ми голямо състезания. Тренировките бяха много добри, имах потенциал да успея. Имах гаф с екипа си тогава.
- Какъв?
- Карах с екипа си за гигантски слалом. В него имаше подплънки, изглеждах като човечето на гумите „Мишлен”. Но след това се издъних, бях поел много, много голям риск. И паднах, а екипът помогна.
- Наскоро се говореше отново колко опасна е пистата „Щрайф” в Кицбюел. Вие винаги сте казвали, че пистата за супер Г и спускане в Бийвър Крийк, където сега е световното, е също толкова опасна.
- Помня първия си старт там през 1999. Заставаш на старт, а след това тръгваш директно надолу. Мислиш си: „Какво е това”. След това идва първият завой. Други скиори, които вече бяха завършили, ми казаха, че са чули как крещя по радиото: „Лудост! Лудост!” След това продължаваш надолу, не виждаш абсолютно нищо. Толкова е стръмно там. Обичам пистата в Бийвър Крийк, но тя е голямо предизвикателство.
- Имаше ли момент в кариерата ви, в който си казахте: „Спри, това вече е прекален риск”?
- Аз карах с тактика по опасните писти. От някои завои излизах по-бързо, след това на скоковете се приземявах по-далеч. Другите казваха: „Вижте какво се случи с Майер” Осъзнах, че трябва да вкарам някаква интелигентност, защото иначе всяко спускане може да ми е последното. Трябва да се прави разлика между тренировките и състезанията. В тренировката трябва да стигнеш лимита си, но не може да показваш напълно линията, която си избрал. Боде Милър прави такава грешка. В тренировките той винаги показва линията, на която кара. А не на състезанията.
- От време на време това му е достатъчно...
- Да, но за мен е мистерия. Той го прави вече повече от 10 години. На олимпиадата в Сочи не помня на кое място завърши в спускането.
- Осми...
- А преди това на тренировките беше първи. Но на състезанието другите се усетиха.
- Боде Милър винаги е бил директен, на моменти груб като вас. Днес повечето скиори са приветливи, общителни, приятелски настроени.
- Преди всичко беше диво. Като започнем още от пистите. Трябва да се върнем към такива трасета, а не сегашните гладки писти, на които всеки може да се пусне.
- Вие печелихте скоростните дисциплини с техника. В гигантския слалом и слалома обаче на Австрия й липсва младото поколение. Какво става?
- Има прекалено много алтернативи. Когато гледам, гледам фрийстайл ски. Там скачат във въздуха, което е поразително, вълнуващо. А алпийските ски трябва да направят нещо, за да започнат да си връщат интереса.
- Какво може да се направи?
- Една идея имах преди: да няма суперкомбинация със супер Г и слалом, както беше в Кицбюел. Това е някакъв майтап. Точно по този начин прецакваш спорта.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)