Шампион с Лудогорец: Приключа ли с футбола, ставам треньор

Шампион с Лудогорец: Приключа ли с футбола, ставам треньор

Станислав Генчев е един от малкото останали играчи, за които футболът не е просто начин за препитание, а много повече. Халфът, който след по-малко от 2 месеца ще стане на 34 години, държи много на правилния режим на хранене и подготовка и не се отклонява от тях. За отдадеността му към спорта и спазването на здравословен живот говори това, че дъщерите му се занимават с тенис и гимнастика, а хранителното меню е добре подбрано. Генчев даде интервю пред "Тема Спорт", в което говори за сезона на Славия, целите си и други интересни теми.

- Станиславе, в началото на сезона имаше много големи очаквания към Славия. Но сега се намирате на 9-о място. Какво се случи, че от цел шестицата сега ще трябва да се борите за оцеляване?

- Наистина тръгнахме с много големи амбиции и направихме мащабна селекция за българските стандарти. Първите мачобе бяха сполучливи за нас, получиха се обаче и някои контузии, които нарушиха баланса. Малко незаслужено заемаме това място в класирането. Но когато губиш толкова много точки срещу слабите отбори у дома и навън, то няма как да си в първата шестица. Най-вече това предреши съдбата ни и ни отдалечи от Топ 6.

- Беше близо до тима и си наясно с процесите. Кое бе най-слабото звено на отбора от игрова гледна точка?

- Най-вече ни липсваше ефективност в офанзивен план. Не реализирахме положенията си, пропуснахме редица добри възможности и това ни изигра лоша шега, защото почти не се сещам за мач, в който да сме били надиграни. Винаги създавахме ситуации, но в много малко от случаите успяхме да материализираме превъзходството си.

- Започнахте сезона с Милен Радуканов, но след неубедителните резултати той бе сменен. Какво не се получи при него и защо отборът тръгна при Иван Колев?

- Както казах, направихме сериозна селекция и за да се сработят футболистите и да се опознаят като характери и качества, трябва време. Може би това попречи на Милен Радуканов. Трябваше да му се даде повече време, защото колкото и да са добри играчите, не се ли стиковат, то те няма как да успеят и да вървят напред. Виждате, че с напредването на сезона Славия придоби различен облик и заигра далеч по-силно и компактно във всяка линия. Колкото до идването на Иван Колев - той е опитен треньор и е забелязал някои слабости, които сме допускали, и поиска да ги промени. Видяхте сами, че действа с твърда ръка, и няколко футболисти, които не изпълняваха указанията му, бяха изхвърлени от отбора, което бе сигнал за останалите, че или вършат работата както трябва, или ще последват съдбата на колегите си. Така че няма място за отпускане.

- Който е гледал повече мачове на Славия е наясно, че Манзоро бе бледа сянка. Той избухна срещу Левски с хеттрик и изненада всички...

- Предполагам, че не само мен, но и цяла България е изненадал хеттрикът, който реализира на Левски. Малко са били хората, та дори се съмнявам да е имало такива, които да очакват, че точно Манзоро може да вкара три гола на Левски. Дай Боже и в бъдеще да показва своите качества, желая му успех. В началото на сезона според мен му пречеше това, че не играе на позицията, която му е удобна на него, като външен халф. В тази зона той се представя далеч по-успешно, отколкото като вътрешен, защото може да използва силните с и качества.

- Имаше ли някой, който разочарова, и такъв, който реализира възход? Може би Платини не показа това, което се очакваше от него на "Овча купел"?

- Платини е много добър футболист за нашите стандарти, но има отбори, в които стилът не ти пасва, не можеш да се аклиматизираш и да покажеш реалните си възможности. За мен това беше причината той да не успее да се докаже и да реализира толкова важните за Славия голове. Иначе възход реализира Ради Василев. Ако продължава да работи и да се развива както до момента, до една година ще е сред най-добрите нападатели, защото има всички необходими качества. Сигурен съм, че е фокусиран и го чака доста добро бъдеще. Има и други млади момчета от школата, които правят впечатление.

- Какви ще бъдат целите от тук насетне пред Славия с оглед на това, че нямате шансове за шестицата?

- Битката за шестицата отдавна приключи. Целта е да играем красив футбол и да печелим всеки мач, защото колкото по-напред се класираме, толкова по-добре. Освен това всеки футболист ще трябва да се бори за мястото си в Славия, ако иска да остане и догодина. Най-реално е да изградим отбор за следващото първенство, защото това е клуб с традиции и трябва да се бори за призови те места.

- Превъзхожда ли ви с нещо Локо София, че вие сте 10-и, а те са трети и имат реален шанс да останат в шестицата?

- През есента те играха доста добър футбол и не се дадоха никак лесно на лидерите, та дори спечелиха някои от срещите с тях. За разлика от нас Локо София би по-слабите отбори, а ние не го направихме. Проблемът е, че изиграхме силни мачове срещу лидерите, а после, когато трябваше да вземем своето срещу тимовете от долната половина, се отпускахме и оставахме с празни ръце. Когато имаш високи цели, не можеш да си позволяваш надменно поведение, подценяване и отпускане срещу когото и да било.

- Мислиш ли вече за треньорската професия?

- Много обичам футбола и искам да остана в него и след края на активната си кариера. Сега мисля да запиша курсове за треньор. Надявам се някой ден и да се реализирам. Но няма да слагам край, докато се чувствам добре.

- Насочваш се към треньорството, кой ти повлия най-много през годините?

- Откъм треньори съм голям късметлия, защото съм работил с много сериозни имена с доказани качества. Като започнем от първите години в Левски с Люпко Петрович, после Славолюб Муслин, Димитър Димитров, който ми бе една година в Кюстендил, Станимир Стоилов, Ивайло Петев. В Румъния също имах много добри треньори - Хуан Рамон Лопес Каро, който води Реал Мадрид няколко мача през 2005-06, а преди това бе дълго време във втория отбор на клуба, от него съм научил много, Виорел Хизо също е един от най-доказаните наставници в Румъния. Просто попаднах на хора, от които може много да попиеш. Ето ще дам пример с Лопес Каро. Човек, който е изключителен професионалист, но няма да забравя първата си среща с него. Тогава той влезе в съблекалнята и ни каза: "Не искам моите футболисти да са професионалисти два часа, когато са на мач или тренировка, а 24 часа в денонощието". Оттам се започва - дисциплина на терена и извън него. Направи ми впечатление, че той обясняваше детайлите в играта до най-малка подробност, просто нямаше човек, който да не знае какво се иска от него или нещо да остане неясно.

- За кой момент в кариерата си съжаляваш най-много?

- Не мога да кажа, че ми е някаква болка, но може би, когато бях на 21-22 години и играех в Левски, ставахме шампиони на България и взимахме купи, пропуснах шанса си за трансфер в хубавите западни държави. Не се възползвах от тази възможност. Доколкото си спомням, имаше няколко варианта, но тогава по-трудно се продаваха играчи, защото отборите бяха доста по-добре финансово. Имаше вариант за Германия, Русия, Турция, наистина последните две страни не са западни, но футболът там се разви с голям успех.
Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от БГ Футбол

Виж всички