Венци Христов: Искам да стана шампион с Риека

Преди дни Венцислав Христов премина в Риека. 26-годишният нападател дълго време искаше да заиграе в чужбина, но нещата все не се получаваха. Но този път всичко бе както трябва. Лъчезарният и винаги усмих­нат футболист се съгласи да даде интервю пред "Тема Спорт". В него той говори за трансфера си в Хърватска, целите на отбора и своите лични. Христов се върна и към първите си крачки във футбола, направени в покрайнини­те на София в школата на Локомотив.

- Венци, най-накрая след дъл­го чакане трансферната сага около теб приключи. Как се развиха нещата около преминаването ти в Риека?
- (Въздиша.) Отдъхнах си ве­че и съм много ентусиазиран от предстоящото ново нача­ло и нов отбор за мен. Нямам търпение да започна трени­ровки и да видя как ще се раз­вият нещата. Не мога да кажа преди точно колко дни моят агент Милен Георгиев ми се обади и ми съобщи, че има ин­терес от чужбина, и имената на отборите. Риека ми се стори най-хубавото място и като дестинация, и като це­ли. Веднага след това реших да се поинтересувам по-под­робно за какво става въпрос. Разбрах, че това е най-развиващият се отбор в Хърватска. Останах с това впечатле­ние и след като имах възмож­ност да разговарям с ръковод­ството им по време на прего­ворите. Щастлив съм, че се случиха нещата.

- Какво ти казаха шефове­те на Риека?
- Пристигнах в Хърватска във вторник късно вечерта. Именно същия ден се водиха и по-сериозните преговори за договора. В сряда вече минах медицинските прегледи и под­писах. Единственият проблем бе, че в момента имам конту­зия и от клуба искаха да се за­познаят по-добре с нея и колко ще отнеме процесът на възстановяване. Истината е, че това можеше да провали трансфера. Контузията не е сериозна, но още като отидох­ме, им съобщихме какво е със­тоянието ми и дори им пока­захме медицински изследвания. Но се радвам, че всичко завър­ши положително. В разговори­те ми със спортния директор и изпълнителния ми направи впечатление, че те са отдаде­ни на каузата. Респектиращи хора. Останах изумен от от­ношението и мисленето им относно процеса на работа и изпипването на всеки детайл. От малкото време, което бях с тях, видях, че подхождат много отговорно към абсо­лютно всичко. Комуникацията е на перфектно ниво. Все още не съм се запознал с треньора.

- Какви са целите на отбо­ра и твоите лични?
- Ясно е, че ще трябва да вкарвам голове (смее се). Тряб­ва да бележа максимално и да правя асистенции. Това не ми е непознато, тъй като го правех и в Берое. Не съм никак притеснен. Предпочетох офертата на Риека, защото ще участва в Европа и като цяло всяка година целите са да бъде спечелена шампионска титла. Лично мен това ме задоволява. Тук не­щата се припок­риват. Не съм си поставял брой­ка голове, които да вкарам, но колкото по­вече, толкова по-добре. Важно е отборът да пе­чели и да ус­пее да вдигне още нивото си.

- Ще успее, ли Риека да настигне Динамо Загреб?
- Преднината на Дина­мо е 7 точки. Смятам, че е преодолима, тъй като има два директни мача с тях. Колкото от чисто футбол­на гледна точка, още не мога да кажа. Но Риека започва мащабен строеж на нов стадион на мястото на настоящия. В момента пък се изгражда чис­то нова база с всичко от пос­ледно поколение. На нея ще има и малка трибуна, за да може тимът да играе официалните си мачове там, докато трае изграждането на стадиона.

- Отиваш да заместиш Анд­рей Крамарич, който е про­даден за 9 млн. паунда...
- Не съм притеснен (усмих­ва се). Момчето се е доказало в Риека и е имал шанса да вка­ра редица голове, което само по себе си говори за неговата класа и тази на отбора. Аз съм по-различен тип футболист от него. Ще се постарая да помогна на тима да стане по-добър и да се изкачи на първо място в класирането. Не ис­кам да казвам дали ще го сме­ня подобаващо или не. Разгра­ничавам се от този вид мис­лене, защото всеки е не­заменим сам по себе си.

- Преминаваш в Рие­ка, без да си играл в нито един от грандо­вете ни - ЦСКА и Левски. Съжаляваш   ли, че преди година не подписа с армейците, а отиде в Ме­талург Донецк?
- Да, игра­еше ми се в отбор ка­то ЦСКА, но не съжалявам, че оста­нах в Берое, за­щото имах невероятни изживявания в Стара Заго­ра. Тогава имах възможност да отида в Металург. Трансферът там много прилича на този сега. Разликата е, че тогава те не успяха да продадат во­дещия си нападател - Жуниор Мораес. Имаха оферта за не­го, и то за не малка сума пари, но я отхвърлиха. И затова бях втора опция. Истината е, че имаше вариант да остана в Металург и след лятото на 2014-а. Спортният им дирек­тор ми се обади и ми каза, че иска да се присъединя към от­бора за лагера в Холандия, но със семейството ми с оглед развитието на ситуацията в Украйна предпочетохме да ос­танем тук.

- Спомнят ли си в Риека, че Георги Иванов е играл в ти­ма?
- Помнят го, и то доста. Хора от клуба се шегуваха, че ако съм като Георги Иванов, ще е много добре (усмихва се). Пазят доста положително мнение за престоя му, макар да е бил кратък. Изградил е впечатления, че българите сме големи професионалисти и можем да успяваме. Това е много хубаво. Същото е и с Велизар Димитров в Мета­лург Донецк. Надявам се и мен да са ме запомнили така, макар да не бях ос­новен играч.

- Мина през Локомотив (София), Монтана, Несебър, Черноморец, Берое, а преди година стана национал. Не се ли отчая в един момент?
- Какво значи да се отчая?! Няма такова нещо. Винаги съм бил фокусиран и съм следвал безотказно личните си цели и мечти. Просто винаги правех по-малки крачки напред и се изкачвах точно както по стълби, не прескачах, както се казва. Много хора, когато преминах от Черноморец в Берое, ми казаха, че сменям кон за кокошка, но само се усмихнах и бях сигу­рен, че Стара Загора ми гот­ви нещо сериозно. И не сгре­ших. В същата година спечелихме купа и суперкупа, видя се, че с малък наглед отбор постигнахме големи успехи и показахме, че не е толкова малък, колкото всички твър­дят.

- Мнозина смятат, че живо­тът на футболиста е песен. През годините обаче си пре­минал през доста перипе­тии. Кой е най-тежкият ти момент?
- Като номер 1 мога да по­соча периода в Локо (София), ко­гато бях на 18 години. Тогава от клуба ми казаха, че няма да разчитат на мен, въпреки че разполагаха с двама еднотип­ни нападатели в лицето на Джилас и Антунович. Започна­ха да ме преотстъпват насам-натам. Беше ми тежко. Като спомен за труден пе­риод в кариерата ми са оста­нали и баражът с Несебър за влизане в А група, както и ко­гато с Черноморец бяхме дъл­го на трето място в елита и гонехме класиране в Европа, но накрая го загубихме. Голяма част от вината бе хвърлена върху мен. Не директно, но чрез други методи.

- Дълго се говореше, че с Херо сте в конфликт. Така ли е?
- Виждали сме се в Бургас и след съвместния ни престой в Черноморец. Той е добър тре­ньор и от него и щаба му съм научил доста. Запазил съм са­мо хубавите неща. Имали сме търкания. Когато той е изисквал нещо от мен, а аз не съм го разбирал и обратното. Мо­га да му пожелая само успех и да бъде жив и здрав.

- Кой ти помогна най-много да стигнеш дотук?
- От всички научих много. В юношеските години в Локо (София) обаче основата ми да­де Стойчо Стоев, който ни стана треньор малко преди да влезем в старша възраст и ни изкара до мъжкия футбол. Предполагам, че той ме поз­нава най-добре като харак­тер и качества.

- Любо Пенев бе сменен след равенството с Малта, а на негово място дойде Ивайло Петев. Има ли светлина в тунела за националния?