Срещаме бившия национал Благой Георгиев на подготовка с клубния му тим Рубин (Казан). Халфът е изморен от тежките тренировки и току-що изиграната контрола с иранския Гостареш, но се съгласява да направим интервю. Както винаги усмихнат, но с няколко побелели косъма по косата, Благо, говори по всяка тема, за която го питаш.
- Благо, срещаме те в Турция, как върви подготовката с Рубин?
- Добре, вече 9-10 дни сме тук. В началото е малко тежичко, понякога тренираме дори по 3-4 пъти на ден. Изиграхме и една контрола вече, така че бавно навлизаме във форма. До края на месеца сме в Турция, после ще получим малко почивка и отново се завръщаме тук, в Белек, където ще имаме втори лагер. Специално в този хотел, в който сме, имат много добро отношение към отбора. Собственикът има някакво участие в него и си е като хотел на Рубин. Отборът традиционно отсяда тук.
- Вече играеш на нова позиция, като централен полузащитник.
- За мен не е нова (смее се). Явно в България ме гледат по-малко, тъй като аз от 6-7 години си играя само в центъра. Откакто дойдох в Русия, ме ползват като опорен халф. Новото е, че по принцип в Рубин играем с двама опорни, а сега пробвахме само с един, в мое лице, ще видим дали ще се напаснем.
- По-добре ли се чувстваш на този пост?
- Да, с течение на времето свикнах. Както казах, от доста време ме пускат на него, чувствам се добре.
- Новият треньор на националния отбор на България Ивайло Петев изгледа контролата ви, ще говорите ли за евентуално твое връщане?
- Аз съм си казал мнението за националния отбор. Мисля, че в момента има добри футболисти в националния, Петев е доказал, че е млад и можещ специалист, има успехи. Дано да му тръгне и в националния. Можем да седнем да пием по едно кафе с него и да си говорим, за преговори за националния не ми се говори.
- А бъдещето ти на клубно ниво какво е?
- Засега е свързано с Рубин. Имам си договор за още година и половина, изтича през лятото на 2016 г. Дай Боже, да съм жив и здрав и да продължавам да играя. Говорихме с шефовете за нов договор, така че най-вероятно ще подпиша отново.
- Русия ли е твоята държава, много години вече играеш в местното първенство?
- Да, харесва ми, чувствам се добре. Няма какво да се лъжем, всеки идва тук за пари, това е нормално. Аз съм на 33 години, не съм някой млад, че да търся развитие. За мен Русия е отлична страна, първенството е силно, няма какво повече да искам.
- Има ли проблеми, говори се за криза в спорта около падането на рублата?
- Ние досега нищо не сме усетили. Да, четем, слушаме различни коментари. Наистина има криза в Русия, но нищо повече не мога да кажа. Тук винаги ще се оправят нещата, ресурсът е огромен, държавата е много голяма и ще се справи. Смятам, че максимум до една година нещата пак ще се стабилизират. В интерес на истината ние, футболистите, не чувстваме никакви проблеми, всичко ни се плаща навреме.
- Каква е тайната Благой Георгиев да бъде любимец на всички в отборите, където е играл?
- (смее се) Не знам. Аз не съм скандална или конфликтна личност. Напасвам се към всички мои съотборници, винаги се напасвам към колектива и бързо се вписвам. Мога да кажа, че навсякъде съм оставил приятели, където съм играл. Още поддържам контакти с хора от Терек, там прекарах 4 години и не съм забравил хората.
- Какво скрито остава за българската публика относно руския футбол?
- Мисля, че няма скрито. Вече в България се дава доста руски футбол, сигурно гледат мачове. Просто това е едно по-здраво първенство, отборите са много богати. Нормално е, след като идват постоянно топиграчи. Видяхте тази година дойде играч като Валбуена, за мен един от най-техничните футболисти, които съм виждал. Определено с идването на такива имена се вдига и нивото на първенството.
- Яд ли те е, че през цялата си кариера рядко си се борил за титли и купи?
- Направих много години в чужбина, но да, за съжаление нямах шанс да играя за титла толкова често. Единствено с Цървена звезда станах шампион и взехме купата. Мисля, че първенството в Сърбия не е по-силно от това в България. Надявам се тази година да постигнем нещо повече с Рубин, дано да се преборим за влизане в Лига Европа.
- Как върви сезонът до момента, засега сте в средата?
- Да, движим се седми, но сме близко до зона Европа. Освен това на 1/4-финал за купата сме срещу Локомотив (Москва). Дай Боже, да ги отстраним, а там евентуално ще ни чака по-лек съперник - Арсенал (Тула) или един втородивизионен тим. Дано да имаме шанс да играем финал, има шанс директно да влезем в Лига Европа.
- Следиш ли "А" група?
- Да, доколкото мога, гледам, обикновено по интернет. Не мога да кажа, че нивото се е вдигнало и че се играе някакъв много качествен футбол. Но страната ни е на такова дередже, че не можем да чакаме футболът да бъде много силен. Винаги съм казвал, че в България има много таланти, много добри играчи, но просто трябва да им се подаде ръка. Във футбола късметът е едно от най-важните неща, може да си много добър, но цял живот да риташ в "Б" група, ако няма кой да те види.
- Направеното от Лудогорец върна ли ти вярата в българския футбол?
- Лудогорец ме изненада приятно, много съм горд с тяхното постижение. Аз все пак съм българин и се радвах за тях, видяхте, че цяла България ги подкрепи, стадионът беше пълен във всеки мач. Едно голямо браво на тези момчета. Кирил Домусчиев показа на всички как се работи - с правилния екип, точните хора и добрите футболисти футбол може да се прави и в България. Аз винаги съм вярвал, че могат да се оправят нещата. Важното е да се работи правилно, да се даде път на децата и на юношите.
- Защо твоята любима Славия не върви?
- Не може да се сравняват нещата с топотборите като Лудогорец. Все пак няма този бюджет, в Славия приоритет е правенето на футболистите. Школата е една от най-добрите в България. Говорих с Венци и за него това е по-важно, даже сега започва да строи терени и да развива още школата. За мен това е много хубаво и се радвам искрено, дано скоро в първия отбор да влязат още момчета от школата.
- Наскоро се заговори, че Митко Рангелов ще се върне в Славия, ти един ден би ли го направил?
- Не, не бих се върнал в България въобще. Това съм си го казал категорично. Искам да поиграя още малко, а пък после ще видим. Още съм на 33 години, така че няма да спирам. Виждате другите момчета в Русия до колко играят – Георги Пеев е на 36, Захари Сираков на 37, и се представят добре.
- А как виждаш бъдещето си след края на кариерата?
- Едно знам със сигурност, треньор не искам да ставам. Определено нямам тези нерви, че да стана треньор. Сигурно ще се опитам да продължа във футбола. Може да съм директор някъде, ако ме искат, или агент. Мисля, че имам доста контакти и мога да се развивам в тази сфера. Но не мисля още за бъдещето след футбола.
- Каква е причината в Русия да говорят за футболиста Благо, а в България за плейбоя?
- Не знам, това идва от жълтата преса. В чужбина винаги се гледа това какво правиш на терена. Никого не го интересува какво правиш и къде ходиш в свободното си време. В България естествено хората се интересуват повече от жълтото и пикантното.
- Не ти ли е писнало?
- Не, аз съм свикнал вече с тези неща, изкарвали са ме какъв ли не. Лошото е, че моите родители се нервират повече от тези неща. Казал съм им да не четат толкова жълти вестници и няма да се нервират.
Симеон Кичуков, "7 дни спорт"