Нямах право да чакам и да се крия, защото можеше да съм извън топ 5, казва биатлонистът
Почти 24 часа след като финишира 4-ти в масовия старт на Световната купа в Оберхоф, Красимир Анев заяви пред "7 дни спорт", че не съжалява за изпуснатия медал, а се надява тепърва да му предстоят най-добрите класирания в кариерата. Състезателят от Самоков, който записа най-доброто класиране в мъжкия ни биатлон в последните 34 години, е 6-и в подреждането за малката Световна купа в масовия старт и 14-и в генералното класиране за големия глобус. Освен това заради стабилната си стрелба от началото на сезона Краси е трети по този показател.
- Как се чувстваш 24 часа след като записа най-доброто класиране в Световна купа в кариерата си?
- Ситуацията не се е променила кой знае колко от предния ден. Мога да кажа обаче, че беше много интересна тръпка и нова за мен. И друг път съм участвал на масов старт, вървял съм добре, но досега никога не съм излизал 4-ти след последната стрелба. Беше борба до края. Отзад идваха една групичка много добри бегачи, особено Андрей Расторгуев (Лат), и трябваше да дам максимума. Много съм щастлив, удовлетворен, все пак този резултат е дълго чакан, но сега продължавам напред да гоня следващите си цели. Не знам дали конкурентите ми са били изненадани от моето класиране, но доста състезатели и треньори ме поздравиха.
- Съжаляваш ли, че сбърка на първата стрелба, защото треньорът ти каза, че това е било изненада за него?
- Трябваше да стрелям чисто, но може би тези, първите 5 км ми дойдоха малко бързо. Изненада ме темпото, не очаквах да е толкова високо и може би не бях готов още за тази стрелба.
- Какво ти каза треньорът на последните метри?
- Каза ми да мина по по-твърдата част от пистата. По принцип искаше да пропусна руснака да мине, но той нямаше желание да ми даде смяна и да помогне за "общото благо". Защото имаше и голяма вероятност да ни настигнат. След финала Малишко ми каза, че е бил много изморен и затова не е минал. Благодари ми, че съм работил за него и съм му помогнал за медала.
- Мислиш ли, че тактиката ти да го изпревариш още след стрелбата и да караш отпред беше правилна?
- Абсолютно. Ако не го бях направил, просто щяха да ни настигнат минимум двама души и от 4-ти можеше да завърша и 6-7-и. За това и тръгнах на макс с моето си темпо. Просто нямах право да чакам и да се крия.
- Имаше ли време да празнуваш след успеха?
- Не. След бягането отидох веднага на масаж, имаше възможност да се възползвам от масажиста на друг отбор, а след това оправяне на багаж и днес (б.р., вчера) – на път.
- Какви са очакванията ти от купата в Руполдинг?
- Очаквам малък спад във функционалните ми възможности, но ще гледам да направя максималното. За Оберхов имах конкретни цели – призово класиране и по-бърза стрелба, а сега нямам.
- Мислеше ли си по някое време от дистанцията, че си трети и ще се качиш на подиума?
- Ами да, мислех си, че съм трети. Честно казано, очаквах от време на време да ме сменя Малишко, но той не пожела. Искаше ми се да мога да го преборя накрая, но не успях.
- Съжаляваш ли, че не успя да се качиш на подиума?
- Не, не съжалявам. Надявам се нещата да ми вървят постепенно и да направя още по-добри класирания.
- На коя дистанция тази година се чувстваш най-силен?
- Не мога да определя конкретно, но може би на масов старт и преследване. Това са контактни дисциплини и малко или много състезателите около теб ти водят темпо и се увличаш.