Свен Крамер: Безкрайно щастлив съм за титлата, но няма да е адекватно да заподскачам от радост

В неделя Свен Крамер счупи поредния рекорд в кънки бягането. Холандецът записа името си в историята на бързото пързаляне с кънки на дълга писта, като първия кънкобегач спечелил седем пъти европейската титла „Ол раунд”. Първата си европейска титла „Ол раунд” Крамер печели в Колалбо, Италия през 2007 година, записвайки световен рекорд на дистанцията от 10 000 метра. Следва нова титла през 2008 година с рекорд на пистата в Коломна, Русия пак на 10000 метра.

През 2009 година Свен отново е шампион на домашната си писта в Хееренвейн. През 2010 година той печели и Европейското първенство „ Ол раунд” и в Хамар, Норвегия. Следват още две титли от шампионатите в Будапеща, Унгария и Хееренвейн, Холандия през 2012 и 2013 година. Накрая стигаме и до титлата на Крамер от Челябинск, Русия, която той спечели вчера. Отново със стил и отново с рекорди. Един в последния старт от надпреварата – на 10000 метра (13:07.27 минути) и един от съботния ден на 5000 метра, когато в отговор на публикувания от намиращия се в момента в Тенерифе Йорит Бергсма въпрос в „Туитър” дали рекордът му на пистата вече е паднал, Свен регистрира новото най-добро време на пистата от 6:17.32 минути.

Всичко това се случи на ледения овал, носещ името на знаменитата руска кънкобегачка от миналото Лидия Скобиликова, която е първата жена в историята спечелила 4 олимпийски златни медала по време на едни зимни олимпийски игри. Скобиликова бе и сред 4000-хилядната публика събрала се на пистата в Челябинск да наблюдава „Ол раунд” многобоя на европейския кънки елит. Пистата, която Свен Крамер никога няма да забрави. Пистата, на която условията за пързаляне никак не бяха леки.

Според мнението на повечето състезатели ледът бе с по-малка твърдост от тази на повечето писти по света, което го прави много тежък за каране. Както снега може да бъде тежък за каране в ските и сноуборда, така и топлия и мек лед в кънки бягането също няма много привърженици. Той изморява кънкобегачите много по-бързо от твърдия лед. Писти като тази в Челябинск са т.нар. „бавни” писти. Разбира се, най-бързи са пистите разположени на висока надморска височина, защото там въздуха е по разреден и съпротивлението респективно по-малко. Да се върнем отново на пистата в Челябинск. Препълнена до краен предел не само по време на състезанията, но и по време на тренировъчните часове. Това е и пистата, на която Свен на практика доказа, че е „свръхчовек”. Едва ли има друг кънкобегач, който като него да съумее да спечели титлата след изоставане от 11.06 секунди от втория във временното класиране преди последния от общо четирите старта в надпреварата.

А всичко започна така в събота:

Свен Крамер беше 10-ти след първия старт на 500 метра при мъжете. Времето му беше с 0.83 секунди по-слабо от това на победителя Кун Фервей. Или преизчислено в секунди изоставане преди старта на 5000 метра – 8.3 секунди. Тук и Свере-Лунде Педерсен от Норвегия, който стартира в една серия с Крамер, съдейства за повече  от кошмарното начало на надпреварата за Свен.

Норвежецът направи „фал старт”, а правилото гласи, че ако в същата серия още веднъж бъде направен  „фал старт”, състезателят направил го бива дисквалифициран, което на практика работи в ущърб и на двамата състезатели при повторния старт, защото тогава и двамата, за да не рискуват да напуснат състезанието, ще се забавят умишлено на старта. Освен това Свен беше доста напрегнат по време на това първо бягане. Нямаше я характерната за него лекота на движенията.

„Първият завой не мина добре, а после и смяната на коридорите не мина по план”. С тези думи големия шампион коментира представянето си в спринта. При жените в спринта най-бърза бе защитаващата титлата си от миналата година Ирене Вюст с време 39.24 секунди. Основната и съперничка за титлата Мартина Сабликова бе 6-та на 0.82 секунди изоставане, т.е положението на Сабликова беше съвсем същото като това на Крамер.

Съвпаденията между представянето на двамата продължи и в следващия старт за деня – 3000 метра за жените и 5000 за мъжете. И двамата поставиха рекорд на пистата в Челябинск. Сабликова записа време от 4:05.23 минути, с което съкрати разликата между нея и холандката на 1.33 секунди. Това предвещаваше оспорвана битка в неделя. Свен от своя страна регистрира време 6:17.32, което в реално време бе с 6.54 секунди по добро от това на Кун Фервей. Така Крамер почти напълно стопи разликата между себе си и Фервей, като преди старта на 1500 преднината на Кун вече бе само 0.53 секунди. В неделя „пит була”, каквото е прозвището на Кун Фервей, се хвърли в битката за титлата на „живот и смърт” и на дистанцията от 1500 метра направи реална разлика от 1.13 секунди на Свен.

Победител в този 3-ти старт от надпреварата при мъжете стана представителя на домакините Денис Южков (1:46.22 минути). Разликата в реалните времена между него и Фервей бе 0.06 секунди. Преизчислено в секунди преди старта на 10000 метра разликата между Кун и Свен бе огромна – цели 11.06 секунди. И при жените Вюст направи направи огромна разлика на всички останали в стартовия лист. Втората по ред в класирането и най-близка по резултат до нея Ида Нятун от Норвегия бе с цели 2.04 секунди по-бавна. Сабликова се класира 3-та на 1500-те метра, като реално разликата между нея и Вюст бе 2.19 секунди. Тази разлика даде солидната преднина от 11 секунди на Вюст преди заключителния старт на 5000 метра при жените. Сабликова спечели старта на 5000 метра, но разликата между нейното време и това на холандката не бе достатъчно (7:00.70 срещу 7:05.63 минути) , за да може чехкинята да спечели своята 5-та титла.

От своя страна Вюст завоюва четвъртата си европейска титла „Ол раунд”. С нов отбор и нов треньорски състав (Мариане Тимер, която е специалистка в спринта и Джани Роме, които пък е специалист на дългите дистанции или с други думи идеалният състав, който да подготви един „Ол раунд” шампион), Вюст продължава да бъде непобедима в „Ол раунда”. Тук обаче е момента да спомена, че Хедър Ричардсън – най-бързата американска кънкобегачка, ще участва на Световното първенство „Ол раунд” през март в Канада. С нейните времена на 500 и 1500 метра и такова само с 2 секунди по-слабо от това на Вюст на 3000 метра, Ричардсън си е една сериозна заплаха за холандката.

След като Ирене Вюст спечели поредната си титла, тя отговори и на следните журналистически въпроси:

При жените съдбата на европейската титла „Ол раунд” бе решена в директен дуел между вас и Мартина Сабликова на дистанцията от 5000 метра. В този дуел вие бяхте в ролята на преследвачка на Сабликова, така ли го бяхте планирали?

Избрах този тактически ход, защото карайки зад Сабликова можех да следя действията ѝ и да парирам опитите ѝ да се откъсне прекалено напред. Накрая малко ми избяга, но аз бях наясно, че 100 метра преднина не са 11 секунди. Само с тази разлика Сабликова можеше да излезе пред мен в крайното класиране. Като цяло, целта ми беше да карам с темпото на Сабликова първите 7-8 обиколки след това до края да не губя много на обиколка.  В заключение ще кажа, че 5000-те метра минаха доста по-добре от 3-те километра, където като настояща олимпийска шампионка от мен се очакваше да се представя по-добре. След 3-те километра просто не можех да си позволя да карам зле на още една дистанция.

Сабликова не атакува ли прекалено късно, за да постигне успех?

Не, предвид условията на пистата.

Все още ли титли като тази ви носят радост?

Да. Определено една титла спечелена след смяна отбора, за който се състезаваш действа много позитивно и мотивиращо. За мен това показва, че съм се сработила отлично с новите си треньори и съотборници. В тийм „Континю” открих нови импулси, нови неща, които ме карат да продължавам да се състезавам и тренирам с желание.

Какво беше атмосферата на пистата в Челябинск?

Обстановката беше фантастична. Винаги ми харесва да се състезавам пред пълни трибуни. Чувствах се много уютно на пистата в Челябинск. Когато се състезаваме в Москва например, където залата е огромна, имаш чувството, че караш пред празни трибуни, докато в Челябинск, където залата е по-малка усещането е обратното.

Колко титли още искате да спечелите?

Поне още няколко. ( Може би, за да достигне постижението на германката Гунда Ниеман, която е  с осем европейски отличия в „Ол раунда”. Толкова са и златните ѝ медали и в световната ранглиста „Ол раунд”.)

 

При мъжете драмата в Челябинск продължи до последно. Свен Крамер, който стартира в предпоследната серия, даде всичко от себе си, за да не може Кун Фервей, който имаше предимството да стартира в последната серия, да остане начело и в крайното класиране. Ето какво сподели шампионът след спечелването на седмата си европейска титла в кънки бягането „Ол раунд”:

Щастлив ли сте?

Да, разбира се. Няма как да е иначе след малко разочароващото за мен начало на уикенда с посредственото ми представяне на 500-метровата дистанция. Пързалянето ми на 10-километровата дистанция обаче бе много чисто и стабилно във всички обиколки. Все още не съм навлязъл в най-добрата си спортна форма, но се преборих със себе си, понатиснах малко и успях да взема титлата.

След като финиширахте на 10000 метра, имахте ли съмнения, че победата може да ви се изплъзне? Все пак никога не се знае на какво е способен съперника ви, в случая Кун Фервей. Имахте ли точна представа до къде се простират възможностите му?

Никога не знаеш какво може да направи конкурента ти, но можеш да предвидиш приблизително в рамките на какви времена на обиколка ще се пързаля. Мисля, че моите изчисления за пързалянето на Кун бяха доста близки до постигнатото от него.

Все пак не се ли притеснихте малко, когато видяхте времената, с които Фервей върти първите обиколки или си казахте, че предвид това, че подготовката на Кун е предимно с ориентация към средните дистанции и спринта, той няма как да издържи и да подържа подобно темпо на каране докрая на 10-те километра?

Разбира се, всикакви мисли ти минават през главата в този момент, но реално бях наясно или поне се надявах, че към края на 10-те километра Кун ще капне от умора и времената му на обиколка драстично ще се сринат и тогава той ще загуби много секунди.

Защо не изглеждате много ентусиазиран от спечелването на 7-та си европейска титла „Ол раунд”?

Наистина съм безкрайно щастлив, че спечелих тази титла, но след на фона на случващото с в Париж и преди това в Украйна, няма да е адекватно аз да заподскачам от радост тук.

Не са ли политиката и спорта са две отделни неща, които не трябва да се смесват?

Да. Може би спорта и политиката не трябва да се смесват, но това май се случва само на теория. Реално политиците навсякъде по света използват спорта, както и спорта понякога се намесва в политиката. Спортът взема страна по политически въпроси чрез поведението или изказванията на спортистите и спортните специалисти. ( Решението на треньора на Кун Фервей да си остане у дома и да наблюдава възпитаника си по телевизията е доказателство за това, че понякога хората в спортните среди не могат да останат безпристрасни към нередностите, случващи се някъде по света. В случая отказа на Ян ван Вейн (треньора на Кун) да пътува до Русия е свързан със свалянето на самолета пълен с цивилни холандски граждани над територията на размирна Украйна.)

Това с трагедиите от Париж и Украйна беше ли в съзнанието ви по време на цялото състезание в Челябинск?

Разбира се, че в Челябинск спортистите се опитвахме да се фокусираме основно върху самото състезание, но трагедии като случващите се напоследък по света, не трябва да бъдат подминавани от никого. Все пак една от основните функции на спорта е да се бори срещу насилието и дискриминацията.

Нека се върнем отново на състезанието. Какво мислите за представянето на Кун Фервей?

За мен Кун е един много добър кънкобегач и затова не бях изненадан, че в Челябинск той направи едни страхотни бягания.

В началото на сезона обявихте, че приоритетна този сезон за вас ще бъде дисциплината 1500 метра. Всеки път ви задавам този въпрос, но как вървят нещата в тази насока?

Предстои ми още много работа. Имам нужда от още по-добри разултати на 1500 метра, за да съм доволен. Иначе и 5-те и 10-те километра не са ми перфектни за момента, но са добри. Мисля, че следващото лято ще се наложи да се направят някои корекции в тренировъчната ми програма, за да постигна резултата, който желая. Все още с треньорския ми щаб сме в търсене на това как да постигнем резултат и как да съобразим всичко с физиологията на моето тяло, така че да има ефект. Засега обаче нещата не вървят със скоростта, с която ми се искаше.

 

Малко след Свен и Кун Фервей коментира развоя на битката за титлата.

Какво се случи в Челябинск и как се чувствате?

Преуморен съм и си тръгнах от Челябинск със смесени чувства. Имах малко по-различни очаквания за развоя на нещата. Първо всичко потръгна чудесно за мен. Знаех, че трябва да запазя самообладание. Накрая загубих с 3 секунди от Свен, защото според мен технически не съумях да карам на максимума на възможностите си. Липсваше ми опит. Това е. Ако имах повече опит, може би щях да изградя и тактически бягането си на 10 километра по-добре. За мен 10-те километра винаги са проблем. Не ги харесвам, но смятам, че трябва да останат в програмата на първенствата „Ол раунд”, защото иначе състезанията биха се обезмислили и вече не биха били никакъв „Ол раунд”. (Дано успорваното,заредено с емоции и оказало се толкова решаващо за крайния изход на надпреварата в „Ол раунда” състезание на 10000 метра при мъжете в Челябинск да накара представителите на Международния кънки съюз да преосмислят решението си да извадят от програмата на първенствата „Ол раунд’ класическите 10 километра при мъжете и 5 километра при жените и на тяхно място да включат в програмата дистанцията от 1000 метра, което ще наклони везните изцяло в полза на спринтьорите и „ол раунда” вече няма да е никакъв „ол раунд”. Може би титлите в Челябинск са последните такива, които са спечелени в досегашния формат на надпреварата, вчлючващ комбинацията от следните дисциплини – 500 метра спринт, 1500 метра, 5000 метра и 10000 метра при мъжете и 500, 1500, 3000 и 5000 метра при жените. Хубавото е, че засега решението на Международния кънки съюз за промяна в програмата на „Ол раунд”първенствата от сезон 2016-2017 не е окончателно и подлежи на преразглеждане. Иначе нищо чудно скоро да дойде края на „ол раунда”, чиято история датира от далечната 1891 година. Европейските първенства „Ол раунд” за мъже се провеждат от 1891 година, като състезания не са провеждани само през годините на Първата и Втората световна война (1915-1921 и 1940-1945) и между 1974 и 1981 година. Надпреварата за жени е включена в програмата през 1970 година.)

Вие почти се бяхте отказали от участие в Европейското първенство „Ол раунд” в Челябинск, защото не се чувствахте достатъчно подготвен. В този случай второто ви място не е ли повод за радост?

Аз просто съм роден със шампионски манталитет. Обичам да печеля и никога не ми е приятно, когато губя. Не съм печелил европейската титла „Ол раунд” досега. И миналата година, и тази титлата ми се изплъзна на косъм. Тогава Ян Блокхаузен ме победи, сега Свен Крамер. Но един ден ще я имам, сигурен съм.

Имаше ли някаква уговорка между вас и Денис Южков да си помогате един на друг за постигане на по-добро време в поседната серия на 10000 метра?

С Южков дискутирахме тази възможност преди старта в нашата серия. Разбрали се бяхме постоянно да се атакуваме, което ще донесе дивиденти и на двама ни. В първите обиколки обаче Южков ме остави сам. Явно темпото ми му дойде малко бързичко. Атакувахме се чак към края на 10000 метра, но силите и на двамата не ни достигнаха, за да се доближим достатъчно до времето на Свен и аз да изляза краен победител. Като цяло обаче съм доволен от постигнатото от мен, защото в три от общо четирите дисциплини постигнах сам фантастични резултати без дори да разчитам на помощта на съперника си в сериите, в които карах. Сега след края на надпреварата се чувствам сякаш моят 4-цилиндров двигател от началото на сезона е сменен с V6.  ( По всяка вероятност феновете на Кун Фервей, както и самият той вече се надяват до старта на Световното първенство „Ол раунд” в Калгари през март, двигателят на Кун да бъде заменен с още по мощния такъв V8.)

 

Фани Богданова за Sportal.bg

Следвай ни: