Краят на Клоп в Дортмунд се вижда

В събота Юрген Клоп трябваше да срещне лице в лице последствията. И, боже, не му ли хареса! “Празнуват спасението от изпадане в съседната съблекалня – отбеляза намусено треньорът на Борусия (Дортмунд) на “Везерщадион”. – Аз лично не бих ни отписал все още.” Спортният директор на Вердер (Бремен) Томас Айхин, един от онези празнуващи в съседство, по-късно поясни, че домакините просто са се радвали на “победа над Дортмунд”, ясно съзнавайки, че “нищо” не е спечелено по отношение на спасението от изпадане. Северняците са 16-и преди празничната почивка със 17 точки, с две повече от Дортмунд. Само един гол ги дели от опашкаря Фрайбург.

Фиестата във Вердер и обяснението на Айхин показаха, че миналогодишните сребърни медалисти все още се смятат за труден съперник, за един от наистина големите скалпове за сваляне. Тази репутация обаче избледнява. Поражението 2:1 в събота бе 10-о за сезона, достатъчно да накара всички замесени да изглеждат като “пълни идиоти”, както призна Клоп с брутална искреност след мача. “Изиграхме най-лошия си възможен полусезон – добави капитанът Матс Хумелс, който бе замесен и в трите гола, ала за нещастие бе вписан само срещу един от тях. – Тревожните поводи ги има от седмици. С начина ни на игра заслужаваме да сме на дъното.”

Имаше логика специално в изхода на този двубой. Дортмунд игра слабо през цялото време, с ниско самочувствие и без острота, доста под обичайното ниво на индивидуално представяне на играчите. В повечето мачове обаче въобще не игра толкова зле като в Бремен. Безпрецедентният спад при двукратния шампион и финалист в ШЛ до мазетата на Бундеслигата в рамките на 30 месеца си остава загадка.

Медийни дебати се заформиха покрай най-често показваните цифри: слабата голова възвращаемост въпреки купищата положения и поредицата “изключвания” на доказани и опитни защитници в другата фаза. Обвиняването на вкараните срещу получени голове за причини на разпада обаче е все едно да обвиняваш треската за високата температура на пациента: тези цифри са само симптомите на едно доста по-сложно състояние.

Основният опит на Клоп да даде отговор на гатанката се съсредоточи върху липсата на истинска предсезонна подготовка заради световното първенство и множеството контузии в състава. Веднъж щом батериите са “отново пълни” през новата година, обеща той, “ще е много по-трудно да ни победите”. С други думи, няма нищо лошо в самата идея за футбол на отбора, а само в недостатъчно доброто й прилагане.

Това е типичният отговор от треньор догматик. Преди гостуването в Падерборн той нападна местен репортер, задето предположи, че другите тимове може да са “разкрили” ключовете на тима му и да са развили стратегии за контриране на стила с високия пресинг. “Не търся битка, затова ще отговоря дори на тъпите въпроси – изстреля кисело обратно Клоп, преди да се върне на тезата си, че всичко се държи само на вътрешни причини. – Ако казвате, че сме “разкрити”, какво говори това за работата на съперниковите треньори в последните няколко години? Не са ли били способни толкова време да видят каква е играта ни?”.

И тезата е убедителна. Изпълнен правилно, със скорост и точност, игровият план на Дортмунд може да обезсили и най-добрите отбори, за което могат свидетелства и Реал Мадрид, и Байерн (Мюнхен). Оставяйки обаче настрана проблемът да се играе с нужния интензитет и да се вършат правилните неща в двете наказателни полета, тимът на Клоп може и да е жертва на собствения си успех.

Байерн не бе единственият, копирал поне отчасти плана на Дортмунд и в процеса заглушил оригиналния иновационен ефект. Синхронизираният пресинг срещу владеещия топката съперников играч и бързите преходи станаха новата религия в Бундеслигата, стремеж на почти всички. От отличния Аугсбург (6-и!) до забележително коравия новак Падерборн (10-и), с масовото използване на стила тактическото предимство на Дортмунд частично се разпадна.

И това не е нов феномен. През 2011/12 Борусия взе титлата с (тогава) нов рекорд от точки – 81. Шест от тях дойдоха от двата мача с Байерн. Следващия сезон имаше значително по-лош завършек с общо 66 точки, включително две равенства с Байерн, и то все още с Роберт Левандовски и Марио Гьотце в състава. Миналия сезон точките бяха 71, с една победа и едно равенство срещу отбора на Джосеп Гуардиола. Извадете резултатите срещу господарите на Бундеслигата и ще получите значителен спад в средните точки на мач срещу останалите 16: от 2.34 (2011/12) до 2 (2012/13) и 2.1 (2013/14).

Още в онзи сезон 2012/13 някои наблюдатели се чудеха дали подходът “всичко или нищо” на Клоп не трябва да бъде пипнат. Дортмунд не успя да го стори. Остана си твърдо зад футбола в стил “хващай право за гърлото”. Илкай Гюндоган, единственият способен ефикасно да променя темпото на игра на тима, сега тепърва се връща към оптимална кондиция след дълго отсъствие, а и му липсват съотборници на подобна честота.

Играта на Дортмунд се гради изцяло върху вертикалността и бързите удари към вратата. Разтварянето на дълбоко защитаващи се съперници, това не е изненада, е много трудно за тях. План Б е лесното предположение за журналистите, ала работещият в града Фреди Рьокенхаус от “Зюддойче Цайтунг” е със сигурност прав да запитва дали Клоп е пренебрегнал нуждата да развие различни, по-зрели елементи на играта на отбора си.

“Дортмунд сякаш не може да разреже противници с хирургически скалпел, за разлика от други водещи тимове. Понякога човек го завладява чувството, че Борусия е останал в плен на вечното юношество и опиянение от вкусването на властта и мощта, както и че един по-узрял футболен стил дори не е желан”, написа той.

Струва си на този етап да си припомним, че Клоп се бе заклел да приложи дори по-агресивна тактика преди началото на сезона. Бе обещал да създаде “пресираща машина”. В този план Дортмунд игра доста с 4-4-2 този сезон: футбол без обезопасяваща мрежа, основаващ се на индивидуалната класа на неговите защитници в ситуации с числено равенство или малочисленост. Контузии и загуба на форма от всеки от бранителите в състава обаче доведоха до провал. Тъй че какво следва?

На среща между Клоп, спортния директор Михаел Цорк и изпълнителния директор Ханс-Йоахим Вацке в неделя бе постановено, че няма да се предприемат драстични промени. Треньорът има подкрепата на борда, а играчите и феновете са твърдо зад него. В понеделник вечер клубът обяви привличането на плеймейкъра на Залцбург Кевин Кампл, като от 24-годишния плеймейкър се очаква да добави съзидателност и талант в средата на терена. Близкото минало също говори в полза на тима: тенденцията е за добра втора половина от сезона при Клоп.

Тук обаче има и втора, по-дълбока тревога, която ще обезпокои всеки в клуба в следващите шест седмици дори повече от простия поглед към таблицата. Треньорите от типа на Клоп, изискващи това ниво на работа и тактическа дисциплина от играчите си, обичайно не се задържат много дълго в никой клуб. Сетете се за Гуардиола, Жозе Моуриньо, Марсело Биелса, дори Ралф Рангник: подходът “износваш и хвърляш” (във физическо, психическо и междуличностно отношение) винаги се превръща в проблем недалеч във времето.

Сезон 2014/15 няма да отбележи края на членството на Борусия в елитния ешалон. Може обаче да отбележи началото на края на ерата “Клоп” с всичките прилежащи последствия от това.

Рафаел Хьонихщайн, “Гардиън”

Следвай ни: