Иван Вуцов е роден на 14 декември 1939 г. в Габрово. Започва с футбола в местния "Янтра". Докато е в казармата, играе за "Ботев" (Пловдив). През 1960 г. преминава в "Левски". Със "синия" тим записва 213 срещи, като в тях отбелязва четири гола. С "Левски" печели два пъти титлата на страната (1965 г. и 1968 г.) и веднъж купата (1967 г.). Участва на световното първенство в Англия 1966 г.
Като старши треньор ръководи "Левски" в 5 сезона. В този период печели веднъж шампионската титла (1978/1979) и два пъти купата на страната (1976 г. и 1979 г.). Под негово ръководство "Левски" достига до 1/4-финал за КЕШ през 1967 г., където е отстранен от "Барселона".
Като селекционер на националния отбор Вуцов извежда представителния ни тим до 1/8-финал на световното в Мексико през 1986 г. За пръв път в историята България преминава груповата фаза на мондиал.
Симеон ДЕМИРЕВ, "България днес"
- Г-н Вуцов, към края на годината сме, каква беше тя за вас?
- Най-важното бе, че бях жив и здрав през нея.
- Играл сте на поста централен защитник. Имаха ли респект нападателите от вас?
- Изправял съм се срещу сериозни нападатели. Винаги съм играл без страх. След като не са успявали да преминат през мен, са се отчайвали. Със сигурност някои от футболистите са имали респект към мен.
- Като треньор на "Левски" отстранявате гранда "Аякс" на 1/8-финал от турнира за Купата на европейските шампиони. Какво казахте на футболистите преди мача?
- Казах им, че няма от какво да се страхуват. Нямаше какво да губим. "Аякс" бяха страхотен отбор. Исках от моите играчи да покажат най-доброто от себе си. Успяхме да се противопоставим на холандците. Стигнахме до дузпи и имахме повече късмет от тях. Бяхме класен отбор. Играчите в "Левски" бяха превъзходни.
- След победата над холандците се изправяте срещу "Барселона". Отпадате от каталунците, но печелите втория мач с 5:4. Как се почувствахте след тази знаменита победа?
- Имах някакво предчувствие, че ще ги победим. След първия мач знаехме, че трудно ще можем да продължим по-напред в турнира. Победата бе много голяма (0:4 бел. авт.). Цял живот ще помня този двубой. Това е един от най-запомнящите се мигове в живота ми.
- Други ярки спомени?
- Те са ужасно много. С отбора на "Левски" никога няма да забравя онова 7:2 срещу ЦСКА. Това е паметен резултат. Стадионът направо гореше. Уникално постижение за "синия" клуб! С националния отбор няма да забравя как се класирахме на световното в Мексико. Не мога да ги степенувам по значимост. Всички са еднакво важни за мен.
- Имате честта да се изправите срещу Краля на футбола Пеле на мондиала в Англия през 1966 г. Какво си спомняте от мача срещу Бразилия?
- Пеле беше голям играч. Когато се срещахме, той вече беше преминал зенита си. Техниката му беше брилянтна. Движението по терена - също. Завършен футболист отвсякъде.
- Успяхте ли да го опазите до някаква степен?
- Факт е, че не ни вкара гол от игра, а от фаул. Не се откриха много положения пред него в срещата. Не съм го ритал и дърпал. Това ми е спомен за цял живот, че съм имал възможността да играя срещу него.
- Срещу Португалия отново на мондиала в Англия си вкарвате доста красив автогол. Разкажете ни какво се случи. Как се почувствахте след това?
- Това не се забравя. Но не ми е приятно да се връщам към него. Беше ми тежко. Трудно успях да го преживея. Съотборниците ми ме подкрепиха. Успокояваха ме.
- Водите тима на "Левски" и срещу "Реал". Имахте ли сили да победите гранда от Мадрид?
- Никога не съм мислел, че можем да направил нещо срещу тях. Отборът на "Реал" е от друга величина. Българските отбори не са дорасли да побеждават такива тимове. Видяхме и "Лудогорец". Колкото и сили да хвърлят, да играят на 200%, просто срещу най-добрия отбор в света нямаш никакъв шанс. Същото бе и при нас. Знаехме, че няма как да спечелим. Излязохме на терена и се раздадохме, но ни беше пределно ясно какво ще стане в края на срещата.
- Червеният картон колко помогна на испанския тим?
- С него работата се влоши още повече.
- Дочухме, че сте казали на Бранко Кочев да нарича Щилике фашист и той затова му е счупил крака. Вярно ли е?
- Това са пълни глупости! Не съм националист. Не съм бил партиен член никога през живота си. Никога не съм изричал тези думи. За мен счупването на крака стана неволно. Щилике е голям играч, едва ли би го направил нарочно. Във футбола никой не е застрахован.
- Водите националния тим в Мексико, където достигаме до 1/8-финал. Имахме ли сили да продължим по-напред?
- Имахме, но просто извадихме лош късмет. Липсваше ни шанс през всички мачове в групата. После на 1/8-финала се паднахме срещу домакините. Те бяха мотивирани да се докажат пред собствена си публика.
- Вярно ли е, че е имало вмешателство в отбора?
- Не! Не бих позволил да има вмешателство. Никой не ми е казвал кого да пускам и кого не. Взимам съвети от хора, но никога не съм допускал някои да ми реди състава. Залагал съм на това, което мисля, че е добре за отбора. Не ме е интересувало дали на някой му е угодно от моя избор или не.
- Иван Шпатов (пратеник на БКП в Мексико бел. авт.) е държал реч преди мача срещу Италия, на която вие сте се ядосал.
- Този човек не беше много лош, въпреки че си мислеше, че разбира от всичко, включително и от футбола. Искаше да се изявява винаги. Не съм му обръщал много внимание на него. Казах и на играчите така да направят. Доволен съм бил от него. Каквото сме поискали, това сме получили. Купиха ни рейс, екипи, пътувания.
- През 1990 г. на мач срещу Шотландия (1:1) в София оплювате тъчрефера, заради което БФС е глобен с 25 000 швейцарски франка. Дисквалифициран сте от международни мачове за четири години. Защо го направихте?
- БФС не е бил глобен. Само моето наказание е вярно. Не съм го плюл в лицето. Просто плювнах по него. Беше, защото не вдигна засада и ни вкараха гол. Той първо я беше маркирал, но след една-две секунди свали флага. Не бях прав. Съжалих след това за постъпката си. След наказанието реших да не се занимавам повече с националния отбор, защото четири години са доста време. Тежко ми беше да го преживея.
- Дълги години сте били в БФС, какво мислите за скандали около Любо Пенев? Трябваше ли така да се нападат Любо и хората от изпълкома?
- Не одобрявам какво направиха. И двете страни имат какво да си кажат, но не трябва да е в медийното пространство. Любо си е изпуснал нервите, но има някакво право в това, което прави. Хората от изпълкома трябваше да стоят по-близо до него и да му помагат. Не упреквам Любо за това, което направи. Просто не трябваше да подходи по този начин.
- Правилно ли беше освободен от поста?
- Когато има неудачи, първо го отнася треньорът, а не играчите.
- Годината е тежка за "Левски". Ще успее ли 100-годишният клуб да се вдигне.
- Дано да го бъде през новата година. Ще успее, ако направи хирургическа намеса, а не козметична. Не трябва да има обвиняване и махане на треньори и хора от ръководството, а и на играчи. Най-напред трябва да се оправи съставът. "Левски" няма добър състав в момента. Трябва да се намерят нови играчите, които да вдигнат класата. Не трябва да се купуват футболисти на килограм. Херо ще помогне, ако дойде. Той е един от най-добрите треньори в България. Ако не му направят пречки или не го бойкотират, той ще успее и ще вдигне отбора.
- Вашата фамилия е известна в треньорските си умения. Учили ли сте сина ли Велислав на занаята?
- Не, той сам се е учил. Чете постоянно. Интересува се от най-новите методи във футбола. Прогресира и го показа с "Ботев". Той ще ме надмине в професията. От млади момчета направи страхотен отбор. Вдигна "Ботев". Не трябваше да бъде сменян.
- И накрая какво си пожелавате за Новата година?
- Здраве и късмет. Няма какво да искам повече от живота. Постигнал съм доста. Няма какво да ми се случи кой знае колко запомнящо се.