Вицепрезидентът на волейболната ни федерация - Любо Ганев, се съгласи да коментира изминаващата година. 2014-а бе една от най-тежките в съвременната история - като резултати, финансова криза на клубовете и застъпващи се проблеми.
За тежката година, липсата на резултати при мъжете и допуснатите грешки
Не успяхме да вземем максимума, така е. Доста фактори повлияха. Ние като управление направихме каквото можахме. Спортно-техническите резултати и слабата игра в мачове-me не бяха причинени от неправилно водене на подготовката. Имахме много състезатели с контузии. Почнахме Световната лига с един ден тренировка в пълен състав. Имахме възможност да затворим първия мач с 3:0 със САЩ, но не успяхме и влязохме в негативна серия. Видя се, че отборът изпадна в дупка и липсваше мотивация. Имаше много субективни причини за това. Проблемът с банката също оказа влияние, защото много състезатели имаха затворени пари там. Камило Плачи също. Нямаше мотивация. При Пламен отборът тренираше много добре, нещата се получаваха перфектно преди мача, но на самия двубой се виждаше бездушие. Нашият отбор е силен, когато играе колективно. Мисля, че догодина ще извоюваме всички тези позиции, които загубихме сега. Не смятам, че като федерация сме сбъркали някъде.
За слабото вътрешно първенство и липсата на адекватни резерви в националния
Това, че няма достатъчно състезатели за един пост, е нормално, защото България е малка държава. Нашето първенство няма как да е силно, при положение че много от клубовете едва намират пари да изкарат годината. Това не е проблем на федерацията, нито на родните отбори, а на икономиката. Много малко фирми отделят пари за спонсорство. Има криза не само в България. В Италия няколко от най-големите отбори прекратиха дейност. Докато не се оправи малко икономическото положение в България, ще е много трудно да имаме силно вътрешно първенство. Или поне закон за спорта да има, който да облекчава хората, които са готови да дават пари.
Помощта, която федерацията трябва да окаже за подобряване на положението на клубовете
Ние правим максималното, което се изисква от нас, като федерация, за да помогнем на клубовете. Всяка година намираме около 300 хиляди лева, които се разпределят на отборите спрямо резултатите, които постигат. Това не са малко пари на фона на ситуацията в държавата. Освен това първенството се излъчва по телевизията, което дава възможност на потенциални спонсори да го гледат и евентуално някой да реши да отдели от средствата си за даден клуб.
За мизерията в ЦСКА, който го изгради като личност, и Левски
За съжаление лостовете, които федерацията има, за да помогне на клубовете, не са много. Казах ви за начините, по които може да се оправи ситуацията,и те до голяма степен са свързани с отношението на държавата. Но има и още нещо, за което всеки трябва да се замисли. Един отбор се издържа от три фактора - спонсори, продажба на билети и продажба на играчи. Спонсорите в България са все по-малко и дават все по-малко пари. Клубовете почти не продават билети, защото залите са все по-празни. Остава продажбата на играчи. И тук идва моментът, в който волейболистите също трябва да помогнат на отборите си. Навремето ЦСКА ме продаде за 600 000 долара. Сума, която бе повече, отколкото общо е било давано за трансфери на волейболисти преди мен. Тоест - ЦСКА ми помогна да стана това, което съм, но и аз помогнах на ЦСКА. Ако бях останал 8 Дунав, сигурно сега нямаше да имам тези успехи. Давам ви за пример Матей Казийски и Славия. Той можеше да даде пари на клуба, защото именно там е станал волейболист. И да не се стига до тези съдилища и неприятни ситуации. Но не го е направил или е отделил минимална сума, за да скъса договора си. И какво печели Славия от Матей? Така е и с останалите ни волейболисти. Всички бързат да напуснат България млади, защото тук получават между 500 и 1000 лева заплата, а в чужбина ще вземат между 1000 и 4000 евро, примерно. Разбирам ги напълно. Но клубовете не печелят нищо от техните трансфери или съвсем минимални пари. Редно е играчите да помислят как да помогнат на онези, които са ги създали.
За наема на "Христо Ботев" и възможността ЦСКА и Левски да играят там без пари
Основната идея на федерацията, когато взе зала "Христо Ботев", бе там да се подготвят националните ни отбори. Ние имаме много подрастващи, които трябва някъде да тренират. Не бих казал, че наемът на залата е висок. На час е 40-50 лева. Това означава, че който клуб иска, би могъл да я наеме и да тренира. Но няма как да я предоставим на ЦСКА, Левски или който и да е, да я ползва безплатно. Какво ще направим, график ли? Между 9 и 11 ЦСКА, след това Левски... Няма как да стане. Достатъчно е, че дербитата се играят там и отборите не плащат за това. Още повече че ние също плащаме на държавата за нея. Не смятам, че можем да бъдем винени, че не пускаме отборите в нея.
Представянето на женския ни национален отбор и раздялата с Владимир Кузюткин
Аз съм малко встрани от женския волейбол. Кузюткин обаче сам отказа да подпише дългосрочен договор. Той поиска да води отбора на световното и след това да мисли. Миналата година 8 отбора имаше напрежение. То не беше породено по оста треньорски щаб - федерация, а по-скоро щаб - волейболистки. Те според мен се представиха на добро ниво. Резултатите бяха добри и годината бе успешна. В интерес на истината, чисто като индивидуалности, на някои постове жените ни превъзхождат мъжете. Неслучайно се изкачиха и толкова места в световната ранглиста. Някои казват, че можеха да постигнат и по-добри резултати, но аз съм доволен от това, което направиха.
Хари Латифян, "Тема Спорт"