Момчето, което "скри шапката" на Хари Худини

Ерих Вайс се появява на бял свят на 6 април 1874 година в Будапеща, по това време част от Австро-Унгарската империя. Хенри Джеймс Реднап проплаква за първи път на 2 март 1947-а в лоното на Обединеното кралство - Лондон. Ерих от най-ранна възраст е пленен от номерата и фокусите, като посвещава живота си на тях. Преселил се още като дете с родителите си отвъд Океана, той се представя на всички в Новия свят като Хари. Хенри също е обсебен от особен вид магия - тази, която го кара постоянно да бъде на футболния терен и която и до днес го държи в плен. Близките му, случайно или не, го наричали… Хари.

Ерих и до днес е считан за първия супергерой на Америка, прадядо на Супермен, краля на белезниците, най-великия маг и артист-илюзионист, чиято специалност е да се освобождава, след като е вързан и заключен. Хенри пък и сега продължава да бъде специалист по "разплитане" на сложни и деликатни ситуации, що се касае до отбори, изпаднали в незавидно положение и изправени пред угрозата да се разделят с елитния си статут, както и един от най-уважаваните мениджъри на Острова в последните повече от 20 години.
Различията между тях са толкова много, че е трудно да ги изброим - като тръгнем през века, епохата и ситуацията, в която са живели, и стигнем до сферата, в която са се доказали. Едно единствено, но напълно достатъчно нещо ги свързва, за да бъдат запомнени за дълги, дълги години напред - псевдонимът.

Ерих е повлиян от прочутия френски маг Жан Йожен Робер Худин и възхитен от неговата история, се самопровъзгласява за Хари Худини. Хенри пък започва своята кариерата във Висшата лига през 1994 година като мениджър на Уест Хам и десетилетие по-късно вече е сравняван с американското чудо от унгарски произход.
Един от най-големите “трикове” на съвременния Хари Худини, познат на всички ни просто като Хари Реднап, е сътворен през сезон 2002/2003, когато е начело на двукратния шампион (1949 и 1950 г.) и носител на Купата на Англия (1939 и 2008 г.) Портсмут. Тимът от “Фратън Парк” никога дотогава не е имал привилегията да бъде част от Висшата лига и мечтата на най-известния и колоритен фен на Помпи - Джон Портсмут Футбъл Клъб Уестууд, и компания е, че бившият защитник и мениджър на “чуковете” ще успее да им донесе онази радост, която никой друг преди това не е съумял да достави. За тази своя цел Реднап, който за кратко е директор на Портсмут, преди да поеме кормилото му, прибира под крилото си едно младо момче, което година по-рано е привлякъл на “Ъптън Парк” и за което вярва, че може да бъде тайното му оръжие в някогашното военно морско пристанище.

23-годишният Светослав Тодоров не успява да се наложи в редиците на “чуковете” при наличието на звезди като Давор Шукер и Паоло Ди Канио и започващия да разгръща таланта си Фредерик Кануте. Въпреки това Светльо записва дебют в Премиършип срещу петкратния властелин на Европа Ливърпул, бележи първия си гол за Уест Хам при загубата с 2:3 от Тотнъм за ФА Къп и открива головата си сметка във Висшата лига, след като поразява Мидълзбро. Това обаче явно е напълно достатъчно, за да остави добри впечатления в бащата на записалия 308 мача за Ливърпул Джейми Реднап и чичо на най-добрия голмайстор и твърде вероятно футболист в историята на Челси Франк Лампард.

Роденият на 30 август 1978 г. в Добрич нападател е привлечен на “Фратън Парк” през зимата на 2002 година, като новото начало на Албиона е повече от неприятно. Червен картон още във втората среща с Престън Норд Енд (0:2) и само 3 мача и 1 гол за целия пролетен полусезон. През лятото обаче Тоди претърпява истинска метаморфоза и се превръща в безпощадна голова машина. Дебютиралият в професионалния футбол с фланелката на родния си клуб Добруджа реализатор е във вихъра си, блести с екипа на Портсмут през следващия сезон и мач след мач взривява трибуните край Ламанша с головете си.

Денят е вторник, 15 април 2003 година. Портсмут е на крачка от най-големия успех в новата си история. Воденият от Хари Реднап тим се нуждае от задължителна победа при домакинството си на Бърнли, за да си гарантира така жадуваната първа промоция във Висшата лига и завръщане в елита на Англия след 15 години, прекарани в долните дивизии на английския футбол.
Тече 73-та минута на двубоя, остава малко повече от четвърт час игра до края на срещата. Нервите на всички са изпънати до краен предел. Резултатът е 0:0. Промоцията е толкова близо, но и преследвачите в класирането, начело с настоящата изненада в Премиършип Лестър Сити - също. Отгоре на всичко легендарният “артилерист” Пол Мърсън е пропуснал дузпа още в самото начало на мача. По-късно обаче ще стане ясно, че съдбата си знае работата и двукратният шампион на Англия с Арсенал неволно прави огромна услуга на Тодоров, като му предоставя шанса да запише със “златни” букви името си в историята на славния английски клуб.

Мигът на истината е дошъл. Найджъл Куози поема топката отляво, навлиза в наказателното поле и между няколко защитници пуска остър диагонален пас към малкия пеналт. А там, дори и за миг оставен без опека, Тодоров е безпощаден. Следва мълниеносен удар. Дъхът на зажаднелите за футбол на най-високо ниво фенове затихва за секунда, след което се отприщва мощен възглас. Феновете са в екстаз - топката е в мрежата на Бърнли, а обезумелият от щастие 24-годишен българин - на трибуните в прегръдките им.
“Този момент е нещо уникално за мен. Благодарение на този гол Портсмут се завърна във Висшата лига. Чувството, което изпитах тогава, не може да се опише с думи. Пожелавам на всеки един български футболист да изпита това удоволствие, което имах и аз на препълнения “Фратън Парк” тогава”, спомня си с усмивка днес Тодоров, който се е заел в момента да предаде уменията си на младите таланти от националния отбор на България до 19 години.
Няколко седмици след подвига срещу Бърнли четирикратният роден първенец с екипа на Литекс реализира светкавичен хеттрик в рамките на само 10 минути във вратата на Брадфорд Сити при разгромната победа с 5:0 като гост. Попадения, които му дават възможност да спечели и най-ценното индивидуално отличие в дивизията - голмайсторския приз.

По повод това свое уникално постижение първият българин, ставал шампион и голмайстор на Острова, се връща назад във времето към думите на Хари “Худини” Реднап в съблекалнята, секунди след погрома на “Вали Парад”: “Тоди, не мога да повярвам! Ти си голмайстор на шампионата…!”

Светльо и до днес помни тези думи на човека, повярвал в качествата му и предоставил му възможност да се превърне в любимец и легенда за феновете на Помпи. А те, от своя страна, близо 13 години след историческия му гол във вратата на Бърнли и девет след последния му мач с фланелката на техния клуб, продължават да го карат да се чувства така, все едно никога не си е тръгвал от “Фратън Парк”.

Топреализаторът на старата английска Първа дивизия ще се върне там много скоро, защото, както той гарантира на Портсмут и привържениците му историческа промоция и незабравими мигове във Висшата лига, така и те на свой ред тази Коледа му отредиха почетно място в “Залата на славата” на Портсмут. Място, което той официално ще заеме от 1 април 2016 година…