)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
В неделя, след 1041 мача и над 430 гола, от футбола се оттегли Раул. Днес ни е ред да опитаме да обобщим неговата кариера и да я прехвърлим от терена на листа хартия в само няколко параграфа. Тази задача обаче Раул ни я направи трудна, както правеше и тази на защитниците. Джосеп Гуардиола, идол в Барселона, опита да го стори през 2012 година: „Раул е най-значимият футболист в историята на Испания. Той е пример как играч с неговите дадености може да оцелее толкова години на върховото ниво и да е толкова конкурентоспособен.”
Най-добрият със „своите дадености”. Ударението е мое, но определението на Гуардиола заключава това същото абсурдно противоречие, което не ни позволява да разберем всецяло Раул и което караше Испания да се пита едно и също в продължение на 20 години: как можа Раул да бъде най-добрият, без да е най-добрият?
Как можа да е най-добрият нападател, без да е най-добрият в ударите с глава или крак на своето време, нито най-добрият дрибльор, нито най-мощният, нито най-бързият, нито най-високият, нито най-съзидателният, нито най-сръчният? Как тогава вкара повече голове от всички?
Обясненията обичайно идват придружени със следните думи: отдаденост, смелост, чест, състезателност, значимост. И така си изкара живота Раул – от етикет до етикет, винаги най-земният от галактическите, винаги подценен като технически възможности, сякаш през цялото това време е държал скрит философския камък в гаража на дома си, в своята хладилна стая: влиза Раул надъхан и излиза бележещ и с двата крака; влиза Раул със смелост и излиза дрибльор; влиза Раул с отдаденост и излиза, водейки топката на не повече от седем сантиметра от краката си.
Има един по-простичък начин да приемем, че Раул е бил най-добрият: като опитаме да открием недостатъците му. В кой игрови аспект трябваше да се подобри, за да стане по-добър, отколкото беше? Коя част от играта му липсваше като умение? Кои тактически или технически качества нямаше? Кои нравствени характеристики трябваше да обогати, за да е по-конкурентен? Отговорът на всички тези въпроси е кратък, прост и красив (досущ като негов гол): никои.
И работата е там, че Раул бе именно това, което не тръбеше. Никой не виждаше как Раул идва, а Раул идваше винаги и, най-често, преди всички. Преди защитника, преди вратаря и преди собствените си съотборници, защото докато всички играеха на топка, Раул играеше шах. От всяка ситуация правеше анализ и започваше да се придвижва, за да си подготви мястото, където бе предвидил да получи топката след три паса. Правеше от предвиждането изпипано упражнение и затова изведе освобождаването от опека в категория на изкуството. Онова, което най-много ме изненадваше, докато играехме заедно с него, бе не скоростта му на придвижване към празното пространство, а към пространствата, които той самият си бе създал. Те бяха опразнени в очакване на Раул.
Той, навлизащ в това пространство в Токио, контролиращ във въздуха дълго подаване на Сеедорф и оставящ в неведение цялата защита на Вашко да Гама; той, копващ топката над вратаря и искащ тишина от „Камп Ноу”; той, галопиращ в контраатака и финтиращ за подпечатване на Осмата; той с капещия лист срещу Андерлехт; той на втората греда за онзи гол срещу Манчестър Юнайтед; той с шута си с левачката в горния ъгъл на вратата от границата на наказателното поле в полуфиналите на ШЛ 2001/02; той с измъкване тихомълком в дълбочина, за да не събуди Живкович в Глазгоу и за да започне печеленето на Деветата от един тъч; той с прецизен шут точно до гредата, влизащ да си вземе топката от 
вратата, за да даде начало на обрата; той, пресиращ упорито и неуморно един съперник, после втори, а после и трети; той с изстрел от въздуха след елиминиране на съперника с финт сомбреро; той, предвиждащ на първата греда един, два, три, 50 пъти; той с добавка от малкия пеналт; той с глава, с пета, от воле; той с деснячката след обръщане на 180 градуса; той, разперил ръце като гълъб; той с външен фалц, с боц, с коляно, с ръка; той, целуващ пръстена… Нямаше в неговия начин на игра ни една проява на лекомислие, а всичко, което правеше със и без топка, бе натоварено със смисъл.
Най-краткият път между всичко случващо се на терена и гола – това беше Раул. Тоталният нападател. Заради своите дадености, а не въпреки тях. Най-добрият.
Сантиаго Солари, „Ел Паис”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)