Николай Пенчев има трима братя, като двама от тях също са волейболисти. Страстта към този спорт е наследена от бащата Зарко Пенчев, който е дългогодишен състезател и треньор. Най-големият от синовете му - Чавдар, тренира за кратко футбол, но след това се отказва от спорта. Николай Пенчев тръгва по стъпките на татко си и още от малък демонстрира страхотни качества. Същото може да се каже и за близнаците Розалин и Чоно Пенчеви, които са родени през 1994 г. Розалин дебютира това лято за мъжкия национален отбор и участва на Европейските игри в Баку. Там нашите спечелиха сребърните медали. Розалин също като Николай е посрещач, а Чоно играе на поста разпределител.
Николай Пенчев започва да тренира волейбол в “Локомотив” (Пд) още когато е едва четвъртокласник. Само след година обаче клубът е разформирован и талантът заедно с повечето други играчи се местят в частния “Виктория Волей”. След това преминава в “Пирин” (Разлог),
който плаща 30 000 евро,
за да получи правата му
По същия път тръгват и близнаците, като трансферната цена за тях е 20 000. Междувременно Ники става основна фигура в националните гарнитури за подрастващи, а големият пробив идва, когато извежда тима до сребърен медал на европейско първенство в Русия. Едва 19-годишен той получава повиквателна за мъжкия отбор и в продължение на два сезона участва паралелно в две представителни формации. През 2011 г. бе привлечен в италианския гранд “Пиаченца” заедно с Владимир Николов и Андрей Жеков, но не успя да се изяви.
Най-силното качество на Пенчев е посрещането и именно този елемент от играта на практика го бетонира в селекцията на Пламен Константинов. При предишния наставник на България Камило Плачи 22-годишният нападател бе използван предимно като смяна на Тодор Алексиев за игра в защита. Константинов, който също бе страхотен посрещач, го наложи като титуляр. Миналият сезон се оказа ключов за развитието на състезателя. Пенчев се превърна във водеща фигура за полския “Ресовия”, който игра финал в Шампионската лига и стана първенец на страната.
"24 часа"