За да постигнеш успех в нещо винаги е нужна доза шанс. Обикновено този късмет идва от талисман. Именно такава е Ваня Запрянова за волейболистите. Мъжките национали стартират тази вечер участие на европейското, на което сме домакини с Италия. Тази вечер всички погледа ще са приковани към "Арена Армеец" и мачът с Германия. Но за да бием немците ще е нужен и малко шанс. Дано пък той дойде именно от безрезервната подкрепа на родената в Карнобат красавица. Тя се съгласи да даде интервю за преди важните сблъсъци.
- Европейското чука на вратата, какви са шансовете на България според теб и в какво трябва да се целим?
- Целим се към върха, разбира се, а какъв е шансът да стигнем до там – голям! Българският отбор не веднъж е доказвал, че може да се справи с тежки битки и е заслужил мястото си сред световните лидери във волейбола, а защо да не бъде и най-добрият?!
- Кой тим ще е основният ни конкурент?
- Смятам, че германците ще ни се опънат най-много, ако говорим само за отборите, с които сме в една група. Имала съм възможността да гледам играта им отблизо и на базата на тези наблюдения съдя, че те ще са най-сериозният ни опонент.
- Успя ли да размениш няколко приказки с момчетата? Те напрегнати ли са и въобще как виждаш обстановката в отбора?
- С тях се виждаме само по волейболни мачове и ангажименти и разменяме по две три приказки. Последно се видяхме на флашмоба, където изглеждаха в отлична форма и страхотно позитивно настроение. А това се доказа в последствие и от изиграната контрола минала събота срещу Сърбия, когато взеха категорична победа с 3:0.
- Подготвила ли си нещо специално като талисман на отбора, което да донесе допълнително късмет?
- Дори все още подготвям, но няма да издам изненадата си. Всъщност тя ще бъде не само за отбора, но и за всичките му верни фенове и цяла България. Повече подсказки няма да ви давам.
- А някакъв нов тоалет избрала ли си?
- За една жена е изключително труден изборът между два тоалета, а аз имам доста повече. За това не намирам за нужно да усложнявам положението и да мисля за нов такъв.
- Какво ще кажеш на хората, за да дойдат и да подкрепят отбора?
- Ами, елате и подкрепете отбора. (смее се) Шегувам се. През годините сякаш любовта на българина към волейбола не изстива и дори напротив, още повече се разпалва. За това просто ви призовавам да продължавате да поддържате тази искра, защото отборът има нужда от всички нас.
- Кой е любимият ти волейболист и защо?
- Гузно ще ми е да посоча едно име и да кажа „Той е най–добрият". Как да го направя, като всеки играч е ценен, притежава индивидуални качества и с тях допълва целия отбор. Волейболът е колективен спорт и симпатиите ми към него не са заради отделните играчи, а заради съвместната им игра.
- Защо волейболът е повече за теб отколкото другите спортове?
- Нямам обяснение, просто го харесвам. Първо гледах мачове, харесваше ми играта, въпреки че бях твърде малка, за да разбирам правилата. В последствие започнахме да играем и в училище и това още повече запали интереса ми и така до ден днешен. Обичам да играя за удоволствие, но това не означава, че уменията ми са големи (смее се).
- Имаш ли наблюдения върху представянето на женския национален отбор и защо според теб се представихме слабо на европейското?
- Женският волейбол е малко по-специфичен и се различава от мъжкия. В него няма такава сила, такива разигравания, както при един мъжки двубой, а съм на мнение, че трябва да има. Не мисля, че момичетата се представиха толкова слабо, но ми се виждат колебливи в мачовете. Трябва им повече балкански дух, повече хъс и мотивация. Треньорът им Драган Нешич може да постигне първото, за второто и третото сме отговорни ние.
- Имаш ли мнение по темата "Матей Казийски"?
- Няма да го съдя, че не играе за българския национален отбор, както много хора правят, това не е предателство към България и към отбора! Човекът има ясни цели за своето бъдеще и прави нещата, които са нужни, за да ги постигне. Навреди ли с нещо? Не! Потъпка ли някой, за да се качи на по-горното стъпало на успеха? Не! Тогава защо всички се държат така, все едно е направил нещо лошо? Българин е един от най-добрите волейболисти в света, а ние тук го съдим заради стремежа му да се развива. Гордейте се с него, споменавайте го с добро, а ако не можете, по-добре замълчете!
- Не е тайна, че обичаш йогата, сега с европейското и университета, оставали време?
- Движението, не йога, е това, което обичам. В зависимост от свободното си време, спортувам различни неща, но дори и да нямам никакво, пак спортувам и ще ви кажа как – използвам стълби, вместо асансьор или ескалатор, придвижвам се пеша или с велосипед, вместо да хвана градски транспорт, правя всички онези дребни неща, които сме свикнали машините да вършат вместо нас.
- Каква е специалността ти в университета и справяш ли се с оценките?
- Кинезитерапия четвърта година в НСА. Относно оценките – говорите с отличничка.
- Как приема твоят приятел факта, че си Мис Национален отбор? Подкрепя ли те?
- Не пърха от щастие от този факт. Покрай ангажиментите ми като Мис национален отбор и отговорностите, които имам, трупам известно напрежение в себе си, което се отразява и на него, понякога мнението му се различава от моето в някои отношения, но въпреки всичко ме подкрепя и знам, че мога да разчитам на него за всичко.
- Каква е твоята рецепта за здраве и красота?
- Очевидно не съм я открила (смее се).
- По колко време прекарваш пред огледалото на ден?
- Доста време, бих казала. Много неща по външния си вид не харесвам и често се гледам в огледалото, защото съм неуверена в това дали изглеждам добре. Никога не вярвам, ако някой ми каже, че е така – аз сама трябва да се уверя с очите си.
- А преди мач на националите?
- Двойно повече.
- На планина или на море е по-хубаво?
- И на двете места. Обичам да се наслаждавам на красивите страни на нещата и трудно мога да кажа, че нещо може да ми е по-любимо от друго.
- Какво мислиш за кампанията за млади таланти на "Стандарт" - Спортните чудеса? Все пак ти вече взе участие в нея.
- Подкрепям всяка кампания, която привлича вниманието на младото поколение към спорта. Страната ни има нужда от това. Очевидно е, че детството на едно дете не протича така, както е било нашето. Аз по цял ден не се прибирах у дома, баба едва ме привикваше за обяд, защото от толкова игри, нямах време да ям, ето такива бяха моите проблеми. А сега повечето деца са залепнали за своите компютри, таблети, телефони и голямата драма настъпва, когато някое от тези им бъде взето. Трябва да се намери балансът между старото и новото време, а това, мисля, че може да се постигне именно с такива инициативи като Спортните чудеса на „Стандарт".
- Покани ли колежките ти Радост Тодорова (Мис Футбол) и Симона Димитрова (Мис Баскетбол) да дерат гърла заедно с теб за националите?
- Те винаги знаят, че има по едно специално запазено местенце за тях. Както всяка една подкрепя своя отбор, така и ние се подкрепяме взаимно.
Димитър Пенев, "Стандарт"