)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Все някога трябваше да се случи. Представете си, че сте директор на високо ниво в мултинационална компания, а 11-годишният Ви син играе футбол като на кино. Един от най-добрите клубове в света (в този случай Барселона, но би могъл да е всеки друг) идва и Ви представя оферта за него. Вие обмисляте, пътувате към града и виждате, че базата, учителите и средата са по-добри от най-добрите.
Стягате си куфарите с цялото семейство и сменяте местоживеенето си, страната си и обкръжението си. И в крайна сметка се приспособявате. Продължавате да работите работата, която Ви харесва, малкият Ви син играе с най-добрите, грижат се за образованието му и опознава чужда култура. Отгоре на това, големият Ви син влиза да учи в Барселонския университет и всичко сякаш върви чудесно… докато ФИФА не Ви каже, че синът Ви не може да играе в Барса. Детето продължава да тренира, ала вече не играе в официални мачове. Отнели са му картотеката.
Ако учеше пиано, синът Ви щеше да може да живее във Виена; ако тренираше плуване, щеше да може да се обучава в Австралия; ако искаше да е балетист, щеше да може да живее в Лондон… ама ако играе футбол, нещата са различни.
Изправен пред такава ситуация, Дани Ледерман изостави големия си син в Барселона и придружи малкия Бен във Флорида, където няма проблем да играеш дори да си от Калифорния. Но няма да остави нещата така. ФИФА е изправена пред втори земетръсен казус като „Босман”. За казуса „Ледерман” тепърва ще се говори. И то много.
Санти Хименес, „АС”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)