)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Великото при Карло Анчелоти е точно онова, което в крайна сметка го прави треньор за средносрочни проекти. Това не е критика към неговото изключително CV, а опит за анализ на приноса му към неговите отбори.
В първата си година в Челси, Пари Сен Жермен и Реал Мадрид италианецът успя да спечели на своя страна играчите със своето отношение, опит, с подреждането на йерархията според значението на своите възпитаници, без да форсира промени, без прекалени тактически изисквания, но налагайки определен ред. И колективът отвръщаше съответно.
Във втората си година, след успехите, Анчелоти е от онези, които се опитват нищо да не пипат. Има такива, които стоят на мнението (например Алекс Фъргюсън), че когато всички се чувстват най-комфортно – точно след печелене на трофеи, трябва да се въведат нови идеи с нови играчи, да се сръчкат футболистите, за да не се приспиват. Анчелоти престана в Мадрид да прилага част от нещата, които бе започнал предната година, като се съсредоточи не толкова върху структурата на отбора на терена, а върху индивидуалното качество. Така, поне в дългосрочен план, се печели по-малко.
Точно затова работата пред Рафаел Бенитес и неговия щаб сега е двойна и именно това изисква клубът: от една страна да се промени динамиката и да бъде събуден отборът с нови решения на представящи се определени сложни ситуации на терена, а от друга, както всеки знае, да се промени системата така, че Гарет Бейл да може да разкрие целия си талант. А всяко движение на парчета от пъзела, сглобено главно с бизнес мотивировка, а не по спортно-технически нужди, е истинска главоблъсканица.
Тук всеки треньор има няколко варианта пред себе си: да остави отбора в ръцете на футболистите с най-голям талант или тежест; да се намесва постоянно и често; или да си подбира битките. Бенитес попада в третата категория. Може би (а като не гледаш тренировките, е трудно да потвърдиш това) предпочита да дава свобода на хората в предни позиции, за да се сработят лека-полека, и се посвещава на подредбата на отбора с цел да губи топката много по-малко отколкото през първото полувреме в гостуването срещу Спортинг Хихон и да се осигури малко повече баланс на терена.
„Баланс” е ключова дума за всеки треньор по футбол, без значение дали я използва публично, или не. Проблемът е, че са повече от един-двама играчите, които мислят по стария начин: че това да правят неща с топката е вече равносилно на постигане на добри резултати на терена. И тази е друга от битките, която ще отвори фронт в даден момент от сезона. Ако Бенитес не постигне това всички футболисти да защитават като блок, ще се спечели много малко през 
сезон 2015/16 (а Мадрид усеща напрежението от спечелването на само една от последните седем титли в Ла Лига).
Междувременно онзи играч, който се чувства заплашен или недолюбван, ще изпраща послания чрез своите хора в пресата, вместо да се вгледа внимателно у себе си и да се замисли дали дава достатъчно на отбора. „Мъничко” изпитание за треньора…
Гийем Балаге, „АС”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)