Завръщането на Марио Балотели в Италия ще даде отражение не само върху Милан, а и изобщо върху всички, ако ще и да е дори само заради медийното му присъствие. Говорим все пак за този, когото само преди три години смятаха за най-големия талант на калчото поне по що се отнася до полеви играчи. Марио имаше най-добрите показатели в „скуадра адзура” в следвоенния период за футболисти, ненавършили 23 години, като бе наравно със самия Сандро Мацола по вкарани голове за Ла Национале до тази възраст (10), ако това може да послужи като „неутрален” и обективен факт, на който да вярвате извън богатата му колекция трофеи.
От блестящата си пролет на 2013 година в Милан насетне обаче Балотели позна във футболно отношение само тежки времена. Това важи и за второто му английско приключение – годината в Ливърпул.
Сега идва втори шанс в Милан. Трудно е да се повярва, че причината е чисто футболна (действията на клуба на пазара говорят толкова ясно, колкото и трудностите в играта на „и росонери” във Флоренция) или „сантиментална”. Нито пък е убедителна литературната сценка със Синиша Михайлович и Марио, затворени лице в лице във ван със затъмнени стъкла в решаващата среща за крайното „да” на операцията.
Ключът към извършването й като че ли е най-вече в твърде близките взаимоотношения между агента на нападателя – Мино Райола, и ръководителя в Милан Адриано Галиани. След дълга поредица от отрицателни отговори на запитванията къде ли не по клубове, мениджърът на куп суперфутболисти начело със Златан Ибрахимович намери разбиране само от Милан. Благодарността в някои случаи носи сума ти привилегии и не се съмнявайте, че Галиани ще може да се възползва не след дълго.
Фактът, че Райола тропаше с цялата си енергия на всяка врата в опит да нареди някъде бившия Супермарио, който иначе имаше гарантирана огромна заплата в Ливърпул, може да бъде свързан с календара: това е сезонът, водещ ни към европейското първенство.
Човек като Балотели, вече на 25 години, не може да остане просто свидетел отстрани. Същото ще да са си мислили и в компанията спонсор на играча, която по съвпадение е спонсор и на Ла Национале.
За да се разбере обаче дали цялата тази игра е била продуктивна за Милан и най-вече за Балотели, няма да се налага да чакаме до Франция 2016: ще ни е нужно доста по-малко време. Да приложим ли практиката с доверието в първите 100 дни?
Андреа Сантони, „Кориере дело Спорт”